Определение № 346 от 18.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 346 гр. Варна, 18.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.а

М. Кр. Маринова като разгледа докладваното от М. Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20263000500272 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от М. Г. Т., чрез процесуалния й представител адв.П.В., против определение №2566/26.05.2026г., постановено по гр.д.№1095/26г. по описа на ВОС, с което производството по гр.д.№1095/26г. по описа на ВОС е прекратено и делото изпратено на Административен съд-Варна по компетентност.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Производството по гр.д.№1095/26г. по описа на ВОС е образувано по предявен от М. Г. Т. против ОД на МВР - Варна иск с пр.осн. чл.2, ал.1, т.8 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да й заплати сумата от 25 000 евро, представляваща обезщетение за твърдени, че са претърпени от ищцата неимуществени вреди, причинени от публично изявление на орган на досъдебното производство, с което в нарушение на презумпцията за невиновност е представена като виновна в извършване на престъпление.Обобщено, в исковата молба се излага, че след извършени на 10.05.2022г. действия по претърсване и изземване в офис и дом на ищцата в гр.Долни Чифлик във връзка с образувано ДП №289/22г. по описа на ОД на МВР - Варна за престъпление по чл.252 от НК, на 12.05.2022г. директорът на ОД на МВР - Варна ст. комисар А.М. е дал официална пресконференция, широко отразена в регионални и национални медии, вкл. БНТ, на която пресконференция, без да е налице влязла в сила присъда, той представил ищцата през цялото общество като виновна, използвайки посочени в исковата молба квалификации и твърдения, и по начин, направил я напълно и недвусмислено разпознаваема в цялата местна общност, в която живее и 1 работи като уважаван педагог повече от 30 години.С постановление от 16.01.2024г. на ОП-Варна по ДП №137/23г. по описа на ОСлО при ОП-Варна воденото против ищцата наказателно производство било прекратено на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НК - тъй като извършеното деяние не съставлява престъпление.За обезщетяване вредите от незаконно воденото против нея наказателно преследване по ДП №289/22г. по описа на ОД на МВР - Варна, преобразувано в ДП №137/23г. по описа на ОСлО при ОП-Варна, е предявила иск с пр.осн.чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, производството по който понастоящем не е приключило/постановено невлязло в сила решение на въззивен съд/.Тези вреди са различни от вредите, чието обезщетяване претендира в настоящото производство, защото последните са следствие от горепосоченото официално изявление на органа на МВР, които не са били предмет на обсъждане по предходното дело.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че не е компетентен да разгледа предявения иск, тъй като същият касае установяване на противоправно действие на директора на ОД на МВР-Варна, който няма качеството на процесуален субект в досъдебното производството и не е пряко ангажиран с него, неговите правомощия са с административно управленски характер, той няма качеството на орган на досъдебното производство по смисъла на чл.2, ал.1, т.8 от ЗОДОВ, като отговорността за негови публични изявления, разгласяващи материали от разследването, се реализира по реда на чл.1 от ЗОДОВ, поради което искът подлежи на разглеждане от Административен съд-Варна.

Принципно, органите на МВР принадлежат към системата на изпълнителната власт, но при упражняването на функции по разследване на престъпления те не действат като административни органи и не осъществяват административна дейност.В случаите, в които полицейски органи от състава на МВР имат качеството и на разследващи органи - чл.52, ал.1, т.3 от НПК, те, заедно с прокурора, са органи на досъдебното производство - чл.193 от НПК, с възложени правомощия по разследване - чл.194, ал.4 от НПК.Твърденията на ищцата са за осъществени от органи на МВР/ОД на МВР - Варна/ действия по разследване на престъпление, като противоправно са били разгласени материалите по това разследване в нарушение на презумпцията за невиновност и при публично изявление от директора на ОД на МВР-Варна, в което същата е представена като виновна.В тази връзка и съгласно чл.2, ал.3 от ЗОДОВ искът е подсъден на гражданския съд.

Съгласно формираната по-нова съдебна практика - напр. определение №3657/14.07.2025г., постановено по ч.гр.д.№1256/25г. по описа на ВКС, І гр.о., с разпоредбата на чл.14, ал.1 от ГПК подведомствеността е уредена като компетентност на съдилищата да разглеждат всички граждански дела, като по този начин се изключва компетентността на другите учреждения, т.е. на несъдебните органи да се произнасят по посочената материя.Спор за подведомственост по смисъла на чл.16 от ГПК може да възникне между съд и друго учреждение, т.е. несъдебен орган, а не между различни съдилища, 2 например между държавен и арбитражен съд.Определение относно подсъдността по смисъла на чл.121 ГПК е това, което се отнася до разпределяне на делата вътре в системата на общите съдилища, като родова, местна и функционална подсъдност, и което подлежи на въззивно и касационно обжалване на основание чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, съгласно приетото в т.9в на ТР №1/2013 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС.Първоинстанционният съдебен акт, с който производството се прекратява пред гражданския съд и делото се изпраща за разглеждане от административен съд, макар да е пречка за развитието на производството пред сезирания съд, не подлежи на въззивно и касационно обжалване, защото с него се създава предпоставка за развитието на спор за компетентност между граждански и административен съд, който ще възникне в случай, че административният съд повдигне препирня за подсъдност /съгласно мотивите към Тълкувателно постановление №1/29.09.2016г. по тълк.д. №1/2015г. на ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от І-ва и ІІ-ра колегии на ВАС спорът за компетентността на граждански или административен съд да разреши конкретно дело е спор за подсъдност, а не за подведомственост/.Тази препирня съгласно чл.135, ал.5 от АПК е отнесена в компетентността на съдебен състав, включващ посочения в нормата брой съдии от ВКС и ВАС, чийто акт е задължителен и за двете спорещи съдилища.При горните съображения следва да се приеме, че обжалваното определение, с което делото се изпраща за разглеждане на административен съд, не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което и образуваното пред ВАпС производството следва да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№272/26г. по описа на ВАпС, гр.о.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с частна жалба пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3