Присъда № 3 от 09.02.2023, Районен съд - Тополовград

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 3 от 09.02.2023 г. по НОХД

20222320200104/2022 г.

№

Наказателното производство от общ характер е образувано по обвинителен акт на РП –Я., против подсъдимите Т. С. Х. и А. И. Н. от с. С., общ.Т. за престъпления, съответно по отношение на Т. Х. по чл.129 ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.129 ал.2, вр. с ал.1 от НК, като едното обвинение е за извършено деЯ.е в съучастие, а второто не и по отношение на А. Н. е налице обвинение в съучастие по чл.129 ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК.

В хода на наказателното производство по предявени граждански искове са конституирани като граждански ищци пострадалите от престъплението свидетелите Т. А. И. и Я. В. Т. и са допуснати за съвместно разглеждане предявените от тях искове, подадени чрез довереника им адв.С. от АК – Я., съответно: подадения граждански иск от Я. В. Т. за причинени неимуществени вреди в размер на 35000 лева и имуществени вреди в размер на 1013,22 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането до пълното изплащане на сумите и от Т. А. И. за причинени неимуществени вреди в размер на 20000 лева и имуществени вреди в размер на 95 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането до пълното изплащане на сумите.

Претендират се и направените от гражданските ищци разноски, включително и адвокатско възнаграждение – 1500 лева.

Също така пострадалите са конституирани и като частни обвинители, като поддържат обвинението наред с прокурора.

В съдебно заседание представителят на РП-Я. поддържа обвинението, като предлага по отношение на подс.Т. С. Х. да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК „лишаване от свобода“ от минималния към средния размер за престъплението по чл.129 ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК, което да бъде отложено на основание чл.66 от НК, също така, за другото престъпление да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК „лишаване от свобода“ от минималния към средния размер за престъпление по чл.129 ал.2, вр. с ал.1 от НК, което да бъде отложено на основание чл.66 от НК и се приложи разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК като се наложи едно общо наказание, а именно най-тежкото от двете, като отново се приложи разпоредбата на чл.66 от НК и се отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години. По отношение на подс.А. И. Н. представителя на прокуратурата предлага да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК „лишаване от свобода“ от минималния към средния размер за престъпление по чл.129 ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК, което да бъде отложено на основание чл.66 от НК за срок от три години.

По отношение на предявените граждански искове предоставя на съда.

В съдебно заседание пострадалите – частни обвинители и граждански ищци се явяват лично, заедно с адв.С. от АК-Я.. Поддържат обвинението 1 наред с прокурора и предявените искове, като довереника им претендира за налагане на наказания „лишаване от свобода“ при условията на чл.66 от НК, като по отношение на наказанията се придържа към становището на прокурора. Претендира и уважаване на гражданските искове в размерите в които са предявени изцяло, ведно със законните последици.

Подсъдимият Т. Х. – се е явил лично, заедно с редовно упълномощен защитник адв.М. в разпоредителното заседание по делото, но не се е явил без да посочи уважителни причини за това в откритото съдебно заседание по същество и последното е проведено в негово отсъствие при условията и предпоставките на чл.269 ал.3 т.3 от НПК. Съответно обясненията на подсъдимия от ДП са прочетени по съответния процесуален ред на основание чл.279 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от НПК. От прочетените по съответния процесуален ред обяснения на подсъдимия от ДП е видно, че той не се признава за виновен по повдигнатото обвинение и не дава никакви обяснения по случая. Защитника му адв.М. пледира за оправдателна присъда, като твърди, че по никакъв начин не са доказани обвиненията по отношение на неговия подзащитен, че събраните доказателства са изключително противоречиви и взаимоизключващи се и не доказват обвинителната теза и евентуално ако се приеме, че подзащитния му е причинил средна телесна повреда, то да се приеме, че тя е причинена в състоЯ.е на афект. Защитника му категорично счита, че Х. е действал в състоЯ.е на афект и силно раздразнение. Претендира се и отхвърляне на гражданските искове.

Подсъдимият А. Н. се явява лично, заедно с редовно упълномощения си защитник адв.М. и в разпоредителното и в съдебното заседание по същество, като не се признава за виновен по повдигнатото обвинение и не дава никакви обяснения по случая. Защитника му адв.М. претендира за оправдателна присъда като твърди, че в производството всички противоречиви факти не кореспондират с фактологията в обвинителния акт и моли с оправдателен акт на съда да бъде признат подзащитния му за невиновен. Претендира се и отхвърляне на гражданските искове.

От съвкупната преценка на събраните и проверени в с.з. писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На 15.07.2022 г., около 19:00 часа в с. С., общ.Т., Т. А. И. и Я. В. Т., с лек автомобил марка „Ф.п." отишли на гости в дома на Т. С. Х., находящ се в с. С., на ул.“И. И.“ № 77. В къщата освен Т. Х., били и съпругата му В. Л., децата му Б. и С. С. Н., А. И. Н. и К. П. А.. Последвала веселба и всички се веселили. Дъщерята на В. – С. започнала да пее на микрофон, като И. и Т. станали да играят на музиката. Т. харесал много пеенето на С. и за това й дал 50 лева, като в този момент й казал нещо на ухо. Т. Х. видял това и се подразнил, тъй като си помислил, че Т. е казал нещо неприлично на момичето, след което взел парите от С. и ги скъсал, спрял музиката и им казал на Т. И. и Я. Т. да напуснат дома му. Последните двама напуснали дома 2 му и се качили в автомобила на И., който се качил на шофьорското място, а Т. се качил на предната седалка. На 16.07.2022 г., за времето от около 00:00 часа до около 00:50 часа, Т. Х. и А. Н. решили да нанесат побой на И. и Т., след което излезли на улицата и отишли до автомобила, като ги последвал и К. А..

Т. Х. отишъл до вратата от страната на Т. и през отвора на сваления прозорец му нанесъл юмручен удар по лицето, след което отворил вратата и издърпал Т. навън, като последния паднал на земята. Т. Х. и А. Н. започнали да нанасят удари с ръце и крака по тялото на лежащия на земята Я. Т.. От нанасЯ.те удари Я. Т. изпитвал силна болка и се свил на кълбо и с ръце предпазвал главата си. През това време Т. И. излязъл от колата си и отишъл при Я. Т. за да му помогне, като казал на подсъдимите да престанат да го бият. Тогава Т.

Х. нанесъл и на него удар с юмрук в областта на устата на Т. И., като му избил двата горни предни зъба. Т. Х. и К. А. хванали Я. Т. с ръце и го сложили в багажника на колата, а Т. И. се качил на шофьорското място и запалил двигателя на колата и потеглил бързо. След около 300 метра спрял колата в близост до детска градина. Т. И. слязъл от колата и отворил багажника като се опитал да помогне на Я. Т. да слезе, но не успял, защото последния стенел от болки. В този момент при тях отишъл Г. И. В. от същото село и му помогнал да свалят Я. Т.. Г. В. се обадил на бащата на Я. Т. – В. Я.

Т., който отишъл при тях и се обадил на телефон 112. На мястото пристигнали полицейски екип – полицаите А. С. А. и Д. М. Д. от РУ – Тополовград. Пристигнал и медицински екип в който била К. К. Г., която оказала медицинска помощ и на двамата пострадали. На следващия ден двамата пострадали посетили болнично заведение в гр.Хасково, където на Т.

И. зашили устната, а Я. Т. бил приет в отделение по хирургия, а по-късно и двамата посетили съдебен лекар, където били освидетелствани.

От съдебномедицинското удостоверение приложено към гражданския иск и от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза № 209/2022 г. от вещото лице д-р Х. Е. се установява, че на пострадалия Т. А. И. от с. С. са били причинени разкъсноконтузни рани на двете устни, травматично избИ.е на зъби 12-ти и 21-ви от горната редица, без които се затруднява дъвченето и говоренето и парадонтоза с разклащане на наличните зъби. Установява се, че уврежданията са причинени от твърди тъпи предмети и могат да се получат от удар с юмрук в областта на устатата по начина и обстоятелствата описани от пострадалия.

Към предявеният граждански иск от Т. А. И. е приложена и рентгенова снимка направена на зъбите.

От съдебномедицинското удостоверение приложено към гражданския иск и заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза № 208/2022 г. от вещото лице д-р Х. Е. се установява, че на пострадалия Я. В. Т. от гр.С.З. са били причинени контузия на корема и счупване на 6-то и 7-мо ребра вдясно по мишничната линия и 8-мо ребро по задна линия, което е причинило трайно затрудняване/за повече от 30 дни/ на движението на снагата. Установява се, че описаните увреждания са причинени от твърд тъп 3 предмет и могат да се получат при побой с твърди предмети по начина и при обстоятелствата описани в предварителните сведения на съдебномедицинското удостоверение.

Към гражданските искове са приложени и квитанции и фактури, както и рецепти за предписани медикаменти и закупени такива и за заплащане на медицински услуги от пострадалите лица.

В съдебно заседание при разпита си вещото лице Е. поддържа изготвените експертизи изцяло, като подробно обяснява механизма по който могат да бъдат причинени травматичните увреждания на двете пострадали лица и от разпита му в съдебно заседание се установява, че процесните увреждания могат да бъдат получени именно по начина описан от пострадалите и при обстоятелствата които те посочват. По отношение на наличната парадонтоза на пострадалия И., вещото лице заявява в съдебно заседание „преди да бъдат избити зъбите функцията им е била нарушена, но това не значи, че те не са били избити и че сами са паднали“…. „този удар с юмрук за който се твърди е направил непоправимото реалност, но така или иначе щели са да отпаднат тези зъби, дали от храненето или друго е въпрос на време. Но явно удара е предизвикал това да стане точно в този момент“/лист 24 от протокол от съдебно заседание от 08.02.2023 г./.

По делото са разпитани множество свидетели, които могат да се групират в три групи:

Първата група свидетели В. И. Л., С. С. Н. и К. П. А. са тези, които са в близки родствени и респ. приятелски отношения с подсъдимите – В. живее на съпружески начала с подсъдимия Х., С. е нейна дъщеря от друг мъж, а К. А. е близък приятел на подсъдимия Х. и на семейството му.

Втората група свидетели А. С. А., Д. М. Д., К. К. Г. и Г. И. В. са лица, които нямат никакви отношения със страните. Първите двама са полицейски служители отишли на мястото на инцидента след получаване на сигнала, третата е медицинско лице от Спешния център указало медицинска помощ на пострадалите и четвъртия е съселЯ.н имащ имот в с. С., без отношения със страните.

Третата група свидетели В. Я. Т., М.А.Т. и Й. Н. са тези, които са в близки отношения с пострадалите, като първите двама са родители на пострадалия Я. В., а последната живее на съпружески начала с пострадалия Т.

И..

Първата група свидетели разпитани в съдебно заседание по същество в общи линии застъпват тезата, че двамата пострадали са падали и ставали в двора на къщата на подсъдимия Т. Х., тъй като са били много пиЯ., след като домакина Х. ги е изгонил ядосвайки се на поведението на пострадалия Я. Т., изразяващо се в даване на банкнота от 50 лева на дъщерята на свидетелката В.

Л., като й прошепнал неприлични думи в ухото. Всички тези свидетели твърдят, че никой не им е нанасял побой и по никакъв начин не са им 4 причинени от никого травматичните увреждания описани в обвинителния акт.

Но между показанията на тези свидетели съществуват множество и то съществени противоречия относно фактите и обстоятелствата които се излагат от тях касаещи протичането на цялата вечер и посещението на двамата пострадали в дома на подсъдимия Х., поведението на тези пострадали и съответно на другите лица намиращи се там и техните показания са в пълно противоречие със свидетелските показания на втората група свидетели, които са такива без отношения със страните, както и в противоречие с писмените доказателства по делото. Така например, твърде противоречиво обясняват фактическата обстановка майката – свидетелката В. Л. и дъщерята – свидетелката С. Н.. Майката посочва, че пострадалия Т. е казвал на Я. да даде 50 лева на дъщеря й която е стояла до нея права и Я. е извадил 50 лева и ги е подал на дъщеря й като я е прегърнал с едната ръка, а с другата е държал парите и е подшушнал нещо на лявото й ухо, като тя не е чула какво точно й е прошепнал, а дъщеря й и е казала след това, при което подсъдимия Х. е чул и е изгонил пострадалите, казал им е да се махат от дома му. В съдебно заседание по същество майката не посочва какво е прошепнал на дъщеря й пострадалия Я.. Също така, майката посочва, че след като пострадалите са си тръгнали падайки-ставайки и никой не е тръгнал след тях и не е ставал от масата, те са се прибрали в къщата заедно с дъщеря й и малкия й син. След това в показанията си тази свидетелка посочва, че дъщеря й не живее при нея и не си е тръгнала веднага след рождения ден на сина й, а е останала с нея, ходили са до полицията и два-три дена след случая са пуснали жалба, като преди да пуснат жалбата дъщеря й не си е ходила в гр.Н. където е живеела. В същото време дъщерята в разпита си посочва други факти и обстоятелства относно даването на 50-то лева, като посочва, че майка й е била срещу нея на масата в двора когато тя е пеела, че Т. е извадил 50 лева от портмонето на Я., а не Я. както казва майката и след това Я. е отишъл при нея и й казал „ще ти дам 50 лева да те целувам“. Тази реплика е чута единствено от дъщерята, която твърди, че е казала на майка си и тогава подсъдимия Т. Х. е чул репликата и е казал да спрат музиката и е изгонил пострадалите. Т.е. дъщерята в показанията си не описва фактическата обстановка така, както я описва майката. Освен това налице е разминаване и относно фактите кой е пял на микрофона. Дъщерята казва, че и майката е пяла, а майката казва, че само дъщерята е пяла. В показанията си дъщерята посочва, че тя си е тръгнала веднага след рождения ден на брат си, което е в противоречие с показанията на майката и след това са я извикали в полицията и са я разпитвали и след около месец след разпита майка й е писала жалба, която тя не е виждала. В същото време свидетеля К. А. посочва в показанията си съвсем друга фактическа обстановка относно даването на парите, която се различава от описаната от другите две свидетелки майката и дъщерята- Свидетеля К. А. посочва, че Я. е искал пари от Т., че Т. му е дал и после Я. ги е подал на С., която не е взела парите, защото тя се е прибрала в къщата заедно с майка си и на С. майка й е казала на Т., че Я. се опитва да й дава пари за да я целуне. В 5 същото време майката – свидетелката Л. посочва, че К. през цялото време е бил на масата и не го е видяла да става от там. А самия К. заявява в показанията си, че когато подсъдимия Х. е изгонил пострадалите и те са падали и ставали в двора, всички са станали включително и той да видят какво е станало и те са отишли при тях и са им помогнали да станат и тогава са се върнали обратно на масата. Този свидетел в хода на съдебното следствие в показанията си твърде противоречиво обяснява случая и дори заявява, че след като са го разпитали в полицията не е заявил същото което казва в съдебно заседание, защото Т. го е накарал да каже „че Т. е бил Я.“.