Определение № 13395 от 04.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13395 гр. София, 04.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20231110158622 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Д.У.С.С.Д.“ - МВР срещу „В.К.“ ООД, ЕИК 110520242.

На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Съдът е сезиран с предявени от Д.У.С.С.Д.“ - МВР срещу „В.К.“ ООД, ЕИК 110520242са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми, а именно: сумата от 201,94 евро (394,96 лева) представляваща договорна неустойка за забава по силата на чл. 15 от договора, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (26.10.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 8,31 евро (16,26 лв.) – обезщетение за забава за плащане от ответника на неустойката, изразяващо се в законната лихва върху главницата за периода от 06.07.2023 г. до 26.10.2023 г., т. е. до датата на депозиране на исковата молба включително.

В срока по чл. 131 ГПК е предявен насрещен иск от страна на „В.К.“ ООД срещу Д.У.С.С.Д.“ – МВР, с който е поискал да се признае за установено, че клаузата на чл. 15 от Договор за обществена поръчка от 09.12.2021, сключен между Д.У.С.С.Д.“ и „В.К.“ ООД е нищожна като противоречаща на добрите нрави.

С молба от 22.07.2025 г. за възобновяване на производството ищецът по насрещния иск „В.К.“ ООД е предявил и още едно изцяло ново искане за осъждането на Д.У.С.С.Д.“ да заплати на „В.К.“ ООД сума в размер на 1864,41 лв. – гаранция по договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.06.2023 г. до окончателното заплащане.

Ищецът Д.У.С.С.Д.“ – МВР твърди, че между него като възложител и ответника като изпълнител е бил сключен договор за обществена поръчка УРИ

5785опд46/09.12.2021 г. с предмет:

„Доставка на

1 ветеринарномедицински продукти за служебните кучета в системата на МВР“.

Посочва, че е изпратил заявка на 24.01.2023 г. до изпълнителя за извършване на доставка, получена на 24.01.2023 г., като съгласно договора доставката на стоките по чл. 1, ал. 1 се извършва в срок до 15 работни дни, считано от датата на подаване на писмена заявка до Изпълнителя от страна на Възложителя. В резултат на заявката изпълнителят е извършил доставки на 14.02.2023 г., 20.02.2023 г. и на 26.05.2023 г. - продуктите по позиция № 12-90 броя „Ваксини за подрастващи кучета, работни кучета и кучета за племенноразвъдна дейност срещу лептоспироза. Считано от датата на заявка 24.01.2023 г., срокът за доставка на всички продукти - 15 работни дни, е изтекъл на 14.02.2023 г., поради което доставянето на 20.02.2023 г. и 26.05.2023 г. е забавено. С писмо от 21.02.2023 г. изпълнителят по договора е уведомил възложителя, че по заявка УРИ 578500-611/24.01.2023 г. няма възможност да извърши доставка на продуктите по позиция № 12 поради липса на внос на партида със срок на годност 12 месеца от датата на доставка, съгласно изискванията на техническата спецификация, неразделна част към договора. Впоследствие с писмо от 12.04.2023 г. изпълнителят уведомил възложителя, че ще достави продуктите по позиция № 12 най-рано през месец май поради необходимо технологично време. Твърди, че отговорил на писмото му, че не е налице непреодолима сила, тъй като писмото на изпълнителя е било изпратено след настъпилата забава. Поради забавата в изпълнението е начислил неустойка за забава в размер на 2259,37 лв. за 101 дни, съгласно чл.

15 от договора, според който при забава на изпълнение на задължение по договора, изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,05 % от общата цена по чл. 13 за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % (двадесет на сто) от нея. Твърди, че уведомил изпълнителя за дължимата неустойка с писмо от 21.06.2023 г., като му дал 10 работни дни да изплати същата, но в указания срок ответникът отказал да извърши плащане. Посочва, че изпълнителят е оспорил, че дължи неустойка по чл. 17 от процесния договор вместо такава по чл. 15. Впоследствие ищецът е задържал сумата от 1864,41 лв. представена като гаранция за изпълнение по чл. 23, ал. 1 от договора. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва фактите по делото, като признава, че са сключили договор, по силата на който се е задължил в определен срок да достави на ищеца описани в приложение към договора ветеринарномедицински продукти - ваксини, препарати за дезинсекция, таблетки и др. Сочи, че Д.У.С.С.Д.“ е направила заявка за доставка на продукти на 24.01.2023 г., като срокът за доставка съгласно договора е 15 работни дни и изтича на 14.02.2023 г. В изпълнение на сключения договор и направените заявки е доставил на ответника изисканите ветеринарномедицински продукти на 14.02.2023 г., с изключение на продуктите по позиция № 1 и позиция № 12 от т.нар. „Ценово предложение“ 2 Приложение 3/Образец 2 към сключения договор и неразделна част от него, а на 20.02.2023 са доставени продуктите по позиция № 1. Сочи, че недоставени останали единствено продуктите по позиция № 12 - 90 бр. дози ваксини за подрастващи кучета и кучета за племенно-развъдна дейност срещу лептоспироза, чието обща стойност възлизала на 222,30 лв. без ДДС, а общата стойност на договора е била 44 745,82 лв. Твърди, че към датата на подаване на заявката (24.01.2023 г.) всички налични в Европа ваксини за кучета срещу лептоспироза от искания вид са били със срок на годност до 12.2023 г. и не са съществували такива със срок на годност 12 или повече месеца. Ваксините по позиция № 12 от приложението към договора, на обща стойност от 222,30 лв. без ДДС, са доставени на 26.05.2023 г., след като са били произведени по искане на В.К. ООД. Признава, че е бил уведомен от ищеца, че дължи неустойка в размер на 2 259,37 лв., като след като ищецът усвоил гаранцията в размер на 1864,41 лв. във връзка със забавата и предоставя срок за плащане на разлика от още 394,96 лв. неустойка, която не е заплатил. Твърди, че клаузата на чл. 15 от договора е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Посочва, че в конкретния случай, изчислената по реда на чл. 15 от договора, неустойката за забава на част от доставката възлиза на 22,37 лв. на ден, като стойността на забавените продукти е 222,30 лв. без ДДС. Тоест при забава от 10 календарни дни, неустойката възлиза на общата стойност на продуктите. В случая е налице забава от 101 дни, като неустойката възлиза на 2 259,37 лв. или десет пъти цялата стойност на забавените продукти. Твърди, че ако изобщо никога не е бил доставил посочените 90 бр. ваксини на ищеца, неустойката, която е щяла да бъде начислена за частично неизпълнение на основание чл. 17 от договора е щяла да бъде в размер на 20% от 266,76 лв. или общо 53,35 лв. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

Ответникът е подал насрещен иск, с който първоначално е поискал да се признае за установено, че клаузата на чл. 15 от Договор за обществена поръчка от 09.12.2021, сключен между Д.У.С.С.Д.“ и „В.К.“ ООД е нищожна като противоречаща на добрите нрави, както и за осъждането на Д.У.С.С.Д.“ да заплати на „В.К.“ ООД сума в размер на 1864,41 лв. - гаранция по договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.06.2023 г. до окончателното заплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на предявения насрещен иск, с който се оспорва същият като недопустим и неоснователен. Оспорва иска за нищожност на клаузата на чл. 15 като неоснователен, като се позовава на свободата на договаряне между страните. Посочва, че не е целял да се облагодетелства с процесната неустойка, като съответно не е налице нищожност. Счита, че предявеният иск за сумата в размер на 1864,41 лв. е недопустим, доколкото представлява изменение на първоначалния иск, като не са налице предпоставките за съответното изменение, поради което моли същият да бъде оставен без разглеждане и за присъждането на сторените по 3 делото разноски.

Съдът наМ., че следва да съобщи на страните проекта си за доклада по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ответникът е предявил насрещен иск с правна квалификация чл. 26, ал.

1, пр. 3 и иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД за връщане на предоставената гаранция.

По иска за сумата в размер на 1864,41 лв.- гаранция по договора.

Съгласно чл. 211 ГПК в срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него. В случая в срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил иск за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 15 от договора, като към много по-късен момент след изтичането на срока за отговор на исковата молба е предявил и още един изцяло нов иск с различен предмет, а именно за осъждането на ответника по насрещния иск за сумата в размер на 1864,41 лв.-гаранция по договора. Доколкото така предявеният иск представлява напълно нов иск, който е с различен предмет и искане в сравнение с първоначално предявения насрещен иск в срока по чл. 131 ГПК, същият следва да бъде оставен без разглеждане, предявен извън преклузивния срок.

Останалите предявени искове са допустими, като същите са предявени пред родово и местно компетентен съд от лица с правен интерес.

Разпределение на доказателствената тежест.

По иска по чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е налице валидно сключен договор, в който е налице валидно уговорена неустойка за забава, както и че ответникът е изпаднал в забава и че претендирана сума отговаря на уговорената неустойка.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, че уговорената неустойка противоречи на добрите нрави.

Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;

3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено изпълнение.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за доставка на 4 ветеринарномедицински продукти, че клаузата на чл. 15 е нищожна, тъй като чрез нея се накърняват добрите нрави.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК следва да се обявят за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото обстоятелствата, че: 1) между Д.У.С.С.Д.“ – МВР като възложител и ответника като изпълнител е бил сключен договор за обществена поръчка УРИ

5785опд46/09.12.2021 г. с предмет:

„Доставка на ветеринарномедицински продукти за служебните кучета в системата на МВР“;

2) Д.У.С.С.Д.“ е направила заявка за доставка на продуктите на 24.01.2023 г., като срокът за доставка съгласно договора е 15 работни дни и изтича на 14.02.2023 г.; 3) по отношение на ваксините по позиция № 12 от приложението към договора е била налице забава в доставката от ответника, като същите са доставени на 26.05.2023; 4) ищецът е начислил на ответника неустойка по чл.

15 от Договора в размер на 2 259,37 лв., след като ищецът усвоил гаранцията в размер на 1864,41 лв. във връзка със забавата е останала дължима сумата в размер на 394,96 лв.

По доказателствата:

Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.