Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 37779 от 14.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44608/2025
Вид
Определение № 37779
Подписан
14.10.2026
В сила
14.10.2026
Състав
ЯНА ДИМИТРОВА БОРИСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37779 гр. София, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110144608 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 323045/06.10.2025 г., на „Т*“ ЕАД срещу В. Н. В. и Х. Н. В., в качеството им на наследници на своите родители Н. Н. В., починала на 11.02.2023 г., и Н. В.

В., починал на ** г., за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца, при разделна отговорност всеки по ½ ид.ч. от общия размер на задължението, следните суми:

1/ В. Н. В.: сумата от 167,21 евро /в левова равностойност 327,03 лв./ , представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2022г. до м.04.2024 г. ведно със законна лихва от 27.08.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 28,60 евро /в левова равностойност 55,94 лв./, представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 19.08.2025 г., сумата от 10,93 евро /в левова равностойост 21,38 лв./ , представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.12.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законна лихва от 27.08.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,64 евро /в левова равностойност 5,17 лв./, представляваща мораторна лихва за периода от 15.02.2023 г. до 19.08.2025 г.

2/ Х. Н. В.: сумата от 167,21 евро /в левова равностойност 327,03 лв./ , представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2022г. до м.04.2024 г. ведно със законна лихва от 27.08.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 28,60 евро /в левова равностойност 55,94 лв./, представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 19.08.2025 г., сумата от 10,93 евро /в левова равностойост 21,38 лв./ , представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.12.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законна лихва от 27.08.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,64 евро /в левова равностойност 5,17 лв./, представляваща мораторна лихва за периода от 15.02.2023 г. до 19.08.2025 г.

1

Съдът, след като извърши проверка за редовност и допустимост на исковата молба намира, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че след извършената проверка по реда на чл. 140 ГПК е намерил за неоснователно възражението на ответника за нередовност на подадената искова молба поради неиндивидуализация на вземанията.

Именно с депозираната искова молба ищцовото дружество надлежно е изпълнило указанията на съда за посочване изрично на ответниците, които да бъдат конституирани по делото, както и при какви квоти и в условията на каква отговорност същите следва да отговарят.

Следва да бъдат уважени исканията на ищеца на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК за конституиране като трето лице – помагач на страната на ищеца „Н*“ АД – фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ в процесния имот, тъй като е налице правен интерес от привличането му, доколкото при евентуално отхвърляне на исковите претенции поради оспорване на извършеното разпределение на ТЕ, ищецът може да предяви иск срещу третото лице. Третото лице-помагач следва да бъде задължено да представи всички относими документи, касаещи отчитането и разпределянето на ТЕ в процесния имот за процесния период, в т. ч. и изравнителни сметки, от които да е видно каква е разликата между прогнозно начислените в данъчните фактури от дружеството суми за ТЕ и реалния разход на ТЕ за имота през отделните месеци.

Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените от ищцовото дружество документи.

Ответникът е поискал да бъде задължено ищцовото дружество да представи в оригинал – за извършване на сверка, приложените към исковата молба документи, което искане следва да бъде оставено без уважение, тъй като искането не е конкретизирано в достатъчна степен, не е посочена и целта му, поради което съдът намира, че е направено общо и бланкетно.

С отговора на исковата молба ответникът е направил доказателствено искане за задължаване на ищеца да представи общите си условия за продажба на топлинна енергия, в т.ч. и доказателства за влизането на същите в сила, което следва да бъде оставено без уважение, тъй като тези документи са приложени към подадената искова молба, а обстоятелството дали същите са влезли в сила касае основателността на исковите претенции и по този въпрос съдът ще се произнесе с акта си по същество.

По отношение на искането на ответника за задължаване на ищеца да представи удостоверение за премината техническа проверка, съдът намира, че същото е неоснователно, поради което и следва да бъде оставено без уважение, тъй като за установяване годността на топломера през процесния период е формулиран конкретен въпрос към допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза.

С оглед направените от ответника оспорвания следва да се допусне изслушването на съдебно-техническа експертиза, със задачите, посочени в исковата молба. Неоснователно е възражението на ответника срещу 2 допускането на задачата, формулирана под т. 7 от искането за допускане на СТЕ, тъй като за отговора на същата са необходими специални знания, които притежава именно вещото лице специалист – топлотехник, но не и съдът.

Ищцовото дружество е направило искане за допускане на съдебносчетоводна експертиза, което следва да бъде оставено без уважение, тъй като не се твърдят спорни факти от страните, касаещи извършени плащания и неправилното им отразяване и осчетоводяване.

Съдът съобщава на страните проекта на доклад по делото, както следва:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че между него и наследодателите на ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот апартамент, находящ се в * като наследодателите на ответниците имали приживе качеството на битови клиенти на топлинна енергия по силата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, която норма предвиждала, че собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, са клиенти на ТЕ и били длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имота си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в ползвания от наследодателите на ответниците имот топлинна енергия, била извършена и услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като въпреки това наследодателите на ответниците в качеството им на собственици, съответно клиенти на топлинна енергия, не изпълнили насрещното си задължение да заплатят дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа, съгласно приложимите към договора общи условия, наследодателите на ответниците изпаднали в забава, с оглед на което претендира и обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.

Ищецът „Т*“ ЕАД претендира от ответниците да му заплатят при разделна отговорност всеки по ½ ид.ч. от общия размер на задължението, следните суми: 1/ В. Н. В.: сумата от 167,21 евро /в левова равностойност 327,03 лв./, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2022г. до м.04.2024 г. ведно със законна лихва от 27.08.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 28,60 евро /в левова равностойност 55,94 лв./, представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 19.08.2025 г., сумата от 10,93 евро /в левова равностойост 21,38 лв./, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.12.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законна лихва от 27.08.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,64 евро /в левова равностойност 5,17 лв./, представляваща мораторна лихва за периода от 15.02.2023 г. до 19.08.2025 г.; 2/ Х. Н. В.: сумата от 167,21 евро /в левова равностойност 327,03 лв./, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2022г. до м.04.2024 г. ведно със законна лихва от 27.08.2025 г.

3 до изплащане на вземането, сумата от 28,60 евро /в левова равностойност 55,94 лв./, представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 19.08.2025 г., сумата от 10,93 евро /в левова равностойост 21,38 лв./, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.12.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законна лихва от 27.08.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,64 евро /в левова равностойност 5,17 лв./, представляваща мораторна лихва за периода от 15.02.2023 г. до 19.08.2025 г.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника В. Н. В., с който оспорва основателността на предявените искови претенции. Оспорва, че е собственик на процесния недвижим имот. Оспорва, че между него и ищцовото дружество е налице валидно съществуваща облигационноправна връзка, с доводи, че не е сключвал договор за присъединяване към топлопреносната мрежа. Оспорва, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила и са приложими, тъй като не били публикувани в един местен и един централен всекидневник. Оспорва, че третото лице – помагач „Н*“ АД е извършвало услугата дялово разпределение, както и че „Т*“ ЕАД е материалноправно легитимирана да претендира процесните суми за тази услуга. Ответникът твърди, че било задължение на ищцовото дружество да поддържа в изрядност и годност средството за техническо измерване – общия топломер, вкл. и като извършва периодични проверки за удостоверяване на измервателната му годност, което не било сторено през процесния период. В тази връзка посочва, че е неточно измерването на количеството топлинна енергия и същото не възлиза на претендираните стойности. Оспорва, че стойността на услугата дялово разпределение е правилно начислена с оглед на обстоятелството, че математическата формула, по която това е сторено, не давала възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление по смисъла на приложимото производно право на ЕС. С оглед на това посочва, че при отчитането и фактурирането на изразходваната топлинна енергия се е използвала методика/формула, която не била от естество да установи реалното количество на доставена топлинна енергия. В тази връзка навежда оспорване, че реалното количество топлинна енергия възлиза на стойност различна от претендиратаната от ищцовото дружество. Релевира възражение за погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника Х. Н. В..

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника и разпределение на доказателствената тежест:

Предявените искове за главници са с правна квалификация чл. 79, ал.

1, пр. 1. ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, а предявените искове за мораторна лихва са с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД .

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи по делото наличието на валидно 4 облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, както и че по силата на това облигационно отношение е предоставил на ответниците, в качеството им на наследници, топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период за процесния имот и на претендираната стойност, че е овластен да начислява и събира от ответниците в полза на третото лице, извършващо дялово разпределение вноски за извършено дялово разпределение, както и че е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главни задължения и изпадане на длъжниците в забава.

В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да докажат, че са погасили претендираните вземания.