Определение № 4187 от 18.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4187 гр. София, 18.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Частно касационно гражданско дело № 20258003101030 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3 във връзка с чл.

274, ал. 1, т. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 136 875/09.12.2024 година, подадена от „Ел Смарт“ ООД гр. София, против определение № 18 715/20.11.2024 година на Софийски градски съд, ЧЖ-І-Н състав, постановено по ч. гр. д. № 13 363/2024 година.

С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното разпореждане № 138 970/01.10.2024 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 76-ти състав, постановено по гр. д. № 16 054/2024 година, с което е върната подадената от „Ел Смарт“ ООД гр. София против постановеното по същото дело решение № 15 570/13.08.2024 година въззивна жалба с вх. № 302 804/26.09.2024 година, като подадена след изтичането на установения за това срок.

В частната касационна жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото и потвърденото с него разпореждане на Софийския районен съд да бъдат отменени като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, включително администриране на подадената от „Ел Смарт“ ООД гр. София въззивна жалба. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК дружеството твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал.

1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.

Ответникът по частната касационна жалба М. К. Г. е подал отговор на същата с вх. № 13 892/05.02.2025 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускането на касационно обжалване на определение № 18 715/20.11.2024 година на Софийски градски съд, ЧЖ-І-Н състав, постановено по ч. гр. д. № 13 363/2024 година и такова не следва да 1 бъде допускано, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна с искане за оставяне без уважение и потвърждаване на оспорваното с нея определение.

„Ел Смарт“ ООД гр. София е било уведомено за обжалваното определение на 02.12.2024 година, а подадената от него срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 136 875/09.12.2024 година. Предвид на това жалбата е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Софийски градски съд е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран от М. К. Г. с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, предявени против „Ел Смарт“ ООД гр. София. След изпълнение на процедурата на чл. 131 от ГПК, с определение от 08.05.2024 година бил изготвен проект на доклад по делото, разпределена била доказателствена тежест и същото било насрочено в открито съдебно заседание за 30.05.2024 година. За датата на насроченото открито съдебно заседание страните били редовно призовани и дружеството било представлявано от процесуалния си представител адвокат А. Д.. За събиране на доказателства разглеждането на делото било отложено за 03.07.2024 година. В проведеното на посочената дата открито съдебно заседание „Ел Смарт“ ООД гр. София отново било представлявано от адвокат Д..

Разглеждането на делото било отложено за събиране на доказателства и първоинстанционният съд бил насрочил следващото открито съдебно заседание за 01.08.2024 година. Адвокат Д. била направила изявление, че на посочената дата не била в състояние да се яви в съдебно заседание, тъй като щяла да ползва отпуск. С молба от 01.08.2024 година адвокат Д. поискала да не се дава ход на делото в насроченото за същата дата открито съдебно заседание по изтъкнатите в предходното такова съображения. Посочено било, че управителят на дружеството не притежавал правни познания, направени били доказателствени искания, изразено било становище по същество на делото като в молбата било инкорпориран списък по чл.80 от ГПК. В проведеното на 01.08.2024 година открито съдебно заседание първоинстанционният съдебен състав бил дал ход на делото като бил мотивирал разрешението си с обстоятелството, че липсвали доказателства за сочените от процесуалния представител на дружеството причини за неявяване и тези причини не били внезапни и непреодолими, а за управителя на „Ел Смарт“ ООД гр. София не били посочени пречки за явяване в съдебно заседание. В същото съдебно заседание първоинстанционният съд се бил произнесъл по допълнително направените доказателствени искания на страните, приключил бил събирането на доказателства, като дал ход на делото по същество и обявил, че ще се произнесе с решение на 14.08.2024 година, от която дата започвал да тече и двуседмичния срок за обжалване на крайния съдебен акт. С решение № 15 570/13.08.2024 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 76-ти състав, постановено по гр. д. № 16 054/2024 година превените от М. К. Г. искове били уважения, като „Ел Смарт“ ООД гр.

София било осъдено да му заплати разноски, както и държавна такса в полза 2 на Софийски районен съд. Било вписано, че съдебният акт подлежал на обжалване в двуседмичен срок, считано от 14.08.2024 година и било разпоредено връчване на препис от решението на страните. Препис от съдебното решение бил връчен на „Ел Смарт“ ООД гр. София на съдебен адрес на 11.09.2024 година и на 26.09.2024 година същото било подало въззивна жалба вх. № 302 804/26.09.2024 година, която била върната с разпореждане № 138 970/01.10.2024 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 76-ти състав, постановено по гр. д. № 16 054/2024 година. За да постанови същото първоинстанционният съдебен състав бил приел, че въззивната жалба била подадена след влизане в сила на съдебното решение, тъй като срокът за неговото обжалване бил започнал да тече на 14.08.2024 година, както било обявено в открито съдебно заседание и било вписано в текста на самото решение. Първоинстанционният съд бил съобразил, че в разпоредбата на чл. 315, ал. 2 от ГПК бил предвиден специален ред и срок за обжалване на решението, а неговото връчване на страните съставлявало изпълнение на задължението по чл.7, ал. 2 от ГПК и не рефлектирало върху началото на срока за обжалване на съдебния акт.

Съгласно чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК въззивната жалба се връщала от администриращия съд, когато била подадена след изтичане на срока за обжалване. С оглед характера на образуваното пред първоинстанционния съд производство и предвид нормата на чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК, то разглеждането на исковете следвало да се извърши по реда на глава XXV от ГПК. Новелата на чл. 315, ал. 2 от ГПК задължавала съда в заседанието, в което бил изслушал устните състезания да посочи деня, в който ще обяви решението си, от който ден течал срокът за обжалването му.

Първоинстанционният съд бил съобразил тези свои задължения и в проведеното на 01.08.2024 година открито съдебно заседание бил дал ход по същество на делото, бил обявил датата, на която щяло да бъде постановено съдебното решение и бил разяснил, че от този момент тече и срокът за обжалването му. Решението било обявено ден преди посочената в открито съдебно заседание датата, но в него била вписана вече оповестената дата (14.08.2024 година), от която започвал да тече срокът за обжалването му.

Софийският районен съд бил връчил препис от съдебното решение на страните в изпълнение на изискванията на чл. 7, ал. 2 от ГПК, което в случая имало единствено информативен характер и не променяло началния момент за подаване на жалба (ТР № 12/11.03.2013 година, постановено по тълк. д. № 12/2012 година на ОСГК на ВКС), а в съобщението, с което било връчено на дружеството съдебното решение изрично било отбелязано, че актът подлежал на обжалване, както било посочено в него. Както било изяснено и в цитирания тълкувателен акт не била налице изтъкнатата в частната въззивна жалба колизия между нормите на чл. 7, ал. 2 от ГПК и чл. 315, ал. 2 от ГПК. Не съществувало посоченото във въззивната частна жалба изискване изпълнението на чл. 315, ал .2 от ГПК да било поставено в зависимост от присъствие на всички страни и/или процесуалните им представители в съдебното заседание, в което съдът посочвал деня, в който ще обяви решението си, от който течал срокът за ожалването му. Неоснователни били възраженията по отношение на незаконосъобразността на разрешението на първоинстанционния съд да насрочи разглеждане на делото през съдебната ваканция, както и за несъобразяване в нормата на чл. 142, ал. 2 от ГПК и нарушение на принципа за равнопоставеност на страните и накърняване на правото на защита на „Ел Смарт“ ООД гр. София. Съгласно чл. 319, ал. 3, т. 2 3 от ЗСВ в периода на съдебна ваканция се разглеждали дела за незаконно уволнение, поради което при насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 01.08.2024 година. съдът не бил допуснал нарушение на закона и бил осигурил срочното приключване на бързото производство, с което бил сезиран. Според разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ГПК (в приложимата редакция от ДВ, бр. 11/2023 година) съдът отлагал делото, ако страната или пълномощникът й или само пълномощникът не можели да се явят поради препятствие, което страната не можела да отстрани. В проведеното на 03.07.2024 година открито съдебно заседание пълномощникът на „Ел Смарт“ ООД гр. София бил заявил невъзможност за явяване, но не било направено искане за определяне на друга дата и не била посочена невъзможност за явяване на друг процесуален представител. Едва с молба от 01.08.2024 година адвокат Д. била поискала отлагане на делото, но не била представила доказателства за наличие препятствие за явяването й в насроченото за същата дата открито съдебно заседание, което не можела да отстрани. Липсвали доказателства в подкрепа на твърдението, че същата била заявила в този период и била ползвала платен годишен отпуск. Вън от това, сам по себе си ползваният отпуск от процесуалния представител на страната не представлявал внезапно възникнало непреодолимо препятствие за адвоката, което да било основание за отлагане на делото (решение № 65/15.07.2020 година, постановено по гр. д. № 4304/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.). Ползването на отпуск можело да бъде съобразено с датата на съдебното заседание и адвокат Д. била разполагала с възможност да отложи или прекъсне ползването на отпуска си, което изцяло било зависело от нейната воля (решение № 72/08.06.2012 година, постановено по т. д. № 87/2012 година, по описа на ВКС, ТК, І т. о., решение № 200/06.12.2013 година, постановено по гр. д. № 4378/2013 година по описа на ВКС, ГК, III г. о, Решение № 10/01.02.2023 година, постановено по гр. д. № 4103/2022 година по описа ва ВКС, ГК, ІV г. о.). Тя също била разполага с възможността да преупълномощи друг адвокат за осъществяване на процесуалното представителство в това съдебно заседание, както и с възможността да информира дружеството, включително за опцията за упълномощаване на друг адвокат. Изложените твърдения в частната въззивна жалба не касаели факти, относими към хипотезата на лишаване на страната от възможност да участва в делото, поради нарушаване на съдопроизводствените правила, тъй като „Ел Смарт“ ООД гр. София било било редовно призовано за съдебно заседание на 01.08.2024 година на основание чл. 56, ал .2 от ГПК. Неявяването на страната, която била редовно призовава, не било пречка за разглеждане на делото, при липсата на доказателства за препятствие за явяване на пълномощника, което страната не можела да отстрани, съгласно чл. 142, ал. 1от ГПК. Затова за „Ел Смарт“ ООД гр. София били налице достатъчно възможности да предприеме процесуални действия, включително да изрази становище по същество на спора. От последното дружеството се е възползвало като в молбата от 01.08.2024 година процесуалният му представител бил застъпил становище по същество и е представил списък по чл.80 от ГПК. Във връзка с доводите в частната въззивна жалба следвало да се отбележи, че представянето на пледоария след запознаване с протокола от последното открито съдебно заседание било възможност по чл. 149, ал. 3 от ГПК, а не задължение на съда, но искане за предоставяне на срок за писмена защита дружеството не било направило. Противно на твърденията в частната въззивна жалба и на двете страни в първоинстанционното производство било обезпечено правото на 4 участват в съдебно заседание при спазване на закрепения в новелата на чл. 8 от ГПК принцип на състезателното начало. Започналият да тече, съгласно чл.