Решение № 405 от 30.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20221000500475 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 29 от 20.12.2021 г.постановено по гр.д. № 211 по опис на Софийски окръжен съд за 2021 г. съдът на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ е осъдил „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на П. К. Ц., ЕГН **********, гр. ***, *** област, ул.“***“ № *** сумата от 11 000 (единадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от 1.счупване на страничния кондил на дясната голяма пищялна кост - увреждане причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 5-6 месеца, 2./контузия на главата, изразяващо се в наличието на хематом вляво слепоочно, 3/.мозъчно сътресение без данни за безсъзнателно състояние в момента на причиняване на травмата и 4./контузия на корема, които увреждания в съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и са били причинени в следствие на виновно противоправно поведение на В. Р. М., който водач на лек автомобил марка “Ауди“, модел „А4“ с рег. № *** и признат за виновен в извършване на престъпление по непредпазливост, с влязло в сила съдебно решение на 29.06.2019г. по АНД № 224/2019г. по описа на РС-Ботевград, за това, че на 20.04.2018г. в района на вилна зона „Зелин“, землището на Ботевград е предизвикал ПТП с автомобил за който има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД Бул Инс АД с полица №BG/02/117003201422 от 1

06.12.2017 г., ведно със законната лихва върху горната сума по главницата, считано от 06.11.2019 година, до окончателното й изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД.

Със същото решение съдът е отхвърлил 1./осъдителната претенция за разликата над присъдената сума до претендираната в размер на 44000 (четиридесет и четири хиляди) лева, ведно със законна лихва от 06.11.2019 г. и 2./акцесорната претенция за лихви върху цялата претендирана сума от 44 000 лева считано от датата на деликта - 20.04.2018 г. до 05.11.2019 г., вкл.

Недоволна от решението е останала ищцата, която счита, че решението е неправилно в отхвърлителната част. Във въззивна жалба с вх. Рег. № 193 от 12.01.2022г. е изложен анализ на събраните доказателства и в заключение се твърди, че е нарушен материалния закон - чл.

52 от ЗЗД, че размерът на обезщетението не съответства на съдебната практика. По отношение на акцесорните претенции, в жалбата се излага, че отхвърлянето на претенцията върху цялата главница за периода от 20.04.2018 г. до 05.11.2019 г. не кореспондира със събраните по делото доказателства и с приложимите специални норми в КЗ.

Писмен отговор на възизвната жалба не е постъпвал.

В съдебно заседание, ищцата се представлява от пр. представител, чрез който поддържа жалбата и претендира разноски в производството в размер на 1920 лева представляващи заплатено адв. възнаграждение за пр. представителство пред въззивния съд.

Ответникът, не се представлява, но е депозирал писмена молба в която претендира разноски в същия размер.

Съдът след като се запозна с въззивната жалба, съдебният акт в обжалваната част и съобразно правомощията на въззивната инстанция, очертани в разпоредбата на чл. 269 от ГПК намира, че обжалвания съдебен акт е валиден и допустим, а в обжалваната част постановен в нарушение на материалния закон.

Не е спорно и от събраните по делото доказателства се установява, че на 20.04.2018г, в района на вилна зона „Зелин",землището на гр. Ботевград, *** област на ул."Акад. професор доктор Асен Златарев", при управление на лек автомобил марка „Ауди" с рег.№*** , В. Р. М.

ЕГН **********, нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което предизвикал ПТП, при което по непредпазливост е блъснал ищцата, а тя от своя страна е предприела пресичане на пътното платно зад спрял автобус.

С Решение №130/13.06.2019г. по АНД №224/2019г. по описа на Районен съд Ботевград, влязло в законна сила на 29.06.2019г., В. Р. М. ЕГН ********** е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343а ал.1 б."а" пр.2 във вр. чл.343 ал.1 б."б" пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК вр. чЛ.20 ал.2 изр.2-ро и вр. чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП и му е наложено административно наказание. Решението има последиците на влязла в законна сила присъда, поради което и на основание чл.300 от ГПК съдът приема, че деянието е извършено, че е противоправно, че деецът е виновен.

Не е спорно още, че към момента на ПТП лек автомобил е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност в „Бул Инс"АД.

2

При установяване на механизма на настъпване на ПТП, вещите лица са дали заключение, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, че водачът е реагирал на опасността по-късно от момента, когато е имал техническа възможност да направи това, че пешеходката не е попаднала в опасната зона за спиране на лекия автомобил и водачът е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП, ако своевременно е реагирал на аварийно спиране. От техническа гледна точка, причината за настъпването на произшествието са субективни действия на водача на лекия автомобил довели до предприето аварийно спиране със закъснение, поради което е блъснал пешеходката, който е управлявал лек автомобил покрай спрял автобус и при наличието на слизащи пътници е трябвало да очаква такава опасност - пешеходец, пресичащ платното за движение и да съобрази затрудненията на пътната обстановка, вкл. ограничената видимост, особеностите на МПС и съобразно всички фактори да съобрази скоростта на движение, като се движи с такава, която да му позволи да спре при възникнала опасност.

Заключението сочи, че водачът е реагирал на опасността по-късно от момента, в когато е имал техническа възможност да направи това и лекият автомобил е изминал разстоянието 20.5 метра при съществуваща опасност, на която водачът не е реагирал, а реакцията е настъпила със закъснение от 1 секунда, която се е оказала фатална.

Не е спорно и от заключението на СМЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установяват, следните травматични увреждания: счупване на страничния кондил на дясната голямопищялна кост, което увреждане е причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 5-6 месеца; контузия на главата, изразяваща се в наличието на хематом вляво слепоочно; мозъчно сътресение, за което няма сигурни данни, че е протекло с изпадане на пострадалата в безсъзнателно състояние в момента на причиняване на травмата и контузия на корема, които увреждания, преценени в съвкупност са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Лекувана е с гипсова имобилизация за около 2.5 месеца. Била е настанена за стационарно лечение първаначално в МБАЛ Ботевград и два пъти в УМБАЛ „Света Анна". Имала е проблеми с психиката, била е объркана, не познавала близките си, не можела да се храни. Проходила е трудно с проходилка и патерици.

Към датата на приключване на устните състезания в първата инстанция е имала болки в коляното, поради което прекарва повече в време в дома си и се придвижва с помощта на бастун. Според вещото лице причината за пасивността е страхът от невъзможността да оздравее напълно следствие на ограничената подвижност и деформации, които влошават качеството на живот.

Заключението на Съдебно-психиатрична експертиза сочи, че по време на престоя в лечебните заведения са наблюдавани флуктуации, обърканост и халюцинации, а след изписването е провеждано лечение с психиатър, който е изписвал медикаменти за подобряване на настроението и съня. Развила е тревожно-депресивна реакция, чието изражение е понижено настроение, повишена тревожност, които персистират и до сега и са налични към датата на събиране на заключението като доказателство по делото.

3

При тази фактическа установеност следва, че ищцата е претърпяла физическа травма с продължителни последици в психичното състояние, чието овъзмездавяне в пълен размер не съответства на присъденото такова. Не съответствието обаче не се дължи на неправилна оценка в паричното изражение на обезщетението, а в преценката за процента на съпричиняване на вредоносния резултат и съответно намаляването му с 50%. Вярно е, че пешеходец не следва да предприема пресичане на пътно платно зад спрял автобус дори и при наличие на пешеходна пътека, но също е вярно, че наличието на спрял автобус задължава водачите на МПС, които преминават по пътните платна покрай него, да правят това с повишено внимание и скорост, която им дава възможност във всеки един момент да реагират на препятствие в непосредствена близост зад, пред или до автобуса. За водачите на МПС съществуват изисквания да отговорят на определени здравни стандарти, един от които е състоянието на зрението, докато за пешеходците няма такива ограничения за тяхното придвижване. Затова, пешеходец, който е с намалено зрение, който е в напреднала възраст или здравословно състояние, което пречи на енергично движение или психическо състояние, което предполага липсата на адекватни преценки, не са фактори, които могат да бъдат съобразявани в техен ущърб.

От съществено значение при определяне процента на съпричиняване е установяване на местоположението на обектите при настъпване на удара. От доказателствата се установява, че пешеходката се е показала зад автобуса. Следователно, тя не е възникнала като препятствие на пътя, а като опасност за такова препятствие, а нараняването й е следствие от забавената реакция на водача на МПС и несъобразената скорост. Съпричиняване безспорно има, защото ищцата е предприела пресичане зад автобус, т.е. без да може да съобрази своята скорост на движение с възможността да премине пътното платно, ако на него има движещи се автомобили, но същото е необосновано в размер на 50 %, защото пресичането е прекъснато от удара преди пешеходката да застане на пътното платно. Настоящият съд приема, че съпричиняването е в размер на 10 % , поради което следва да се увеличи размера на обезщетението на от 11 000 на 19 800 лева. При тези факти, претенцията за неимуществени вреди в размер на 44 000 лева, действително е неоснователна, но решението следва да бъде отменено в отхвърлителната част за разликата над присъдените 11 000 лева до 19 800 лева и потвърдено за разликата над 19 800 лева до претендираните 44 000 лева.

По оплакването за неправилност при определяне на началния момент на акцесорната претенция за лихва, настоящият въззивен съд приема следното:

При непозволено увреждане, обезщетението е дължимо от момента на извършване на деликта, тогава когато претенцията е насочена към прекия причинител. Той е отговорен не само да обезщети пострадалата за вредите, но е длъжен и за забавата, ако е налице такава.

Затова при резултатните престъпления, се присъжда законна лихва от датата на деянието.

Пострадалата е подала Заявление вх.№ОК-478282/06.08.2019г. с което е уведомила ответника, че претендира обезщетение. Ответникът не е пряк причинител, затова поставеният пред въззивния съд въпрос се състои в това, дали застрахователят е длъжен да понесе всички последиците от бездействието на извършителя на деянието извън регламента 4 на чл. 409 от КЗ, т.е. считано от датата на изтичане на тримесечният срок, т.е. 06.11.2019г., когато изтича тримесечния срок.

Въпросът е правен и релевантните факти за неговото разрешаване са следните – датата на деянието 24.08.2018 г., датата на заявяване на претенцията към застрахователя 06.08.2019г.

От правна страна, приложата норма на чл. 409 от КЗ, чието наименование е „лихви върху застрахователното обезщетение“, определя задължението за законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение като възникващо след изтичане срока по чл. 405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Изключението се отнася до случаите в които, претендиращ обезщетение не е представил банкова сметка, по която да бъде преведено обезщетението. В останалите случаи, чл. 409 от КЗ въвежда принципа, че лихва се дължи според уговорките на договора. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 405 от КЗ, която регламентира задължението на застрахователя при настъпване на застрахователното събитие да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е подълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5. От анализа на тези норми следва, че лихви за забава, не се дължат от застрахователя от датата на деликта, а от изтичане на срока, в който е уговорено да се извърши плащане, но не по късно от нормативно определения в чл. 108 от КЗ. Регламентът приложен в обжалваното решение се намира в Глава тридесет и девета с наименование ИМУЩЕСТВЕНО ЗАСТРАХОВАНЕ, Раздел I. Общи положения. За правоотношението в конкретния случай, приложение имат специалните правила в Дял втори с наименование "ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ" НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ“, Глава четиридесет и седма - ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗАСТРАХОВКА "ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ" НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ, който регламентира застрахователно покритие по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, чиито норми имат императивен характер, поради обществения интерес, който защитават. За разлика от общите правила на имуществената отговорност чиито принцип е волята на договарящите, при този вид застрахователни правоотношения, се покриват неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт; вредите, причинени на чуждо имущество; пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1 - 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2.

Разпечатката съдържа 37 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f29f59b0-36b0-4355-a0d8-4ddc61c406b4