Решение № 779 от 09.06.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 779 гр. Пловдив , 09.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20215330200641 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Й. КР. Н. против Наказателно постановление № 20 – 0432 – 000441 от 02.10.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, 01 РУ - Пловдив, с което на жалбоподателя на основание чл.

174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, и са отнети 10 контролни точки, на основание Наредба № Із – 2539 на МВР.

С жалбата се сочат конкретни съображения за незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. По същество жалбоподателят оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка като отрича той да е управлявал процесния лек автомобил. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, като моли обжалваното Наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Не се претендират разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че не са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 26.09.2020 г. около 20:00 часа в град Пловдив на ул. „Захаридово“ – в посока кв. Коматево жалбоподателят Н. управлявал личният си лек автомобил „***“ с рег. № ***. По същото това време служители на МВР – Пловдив, съвместно с техни колеги от МВР –София осъществявали засилен контрол на движението и извършвали проверки на пристигащи от гр. София фенове, тъй като в посочения ден предстояло провеждането на футболна среща между отборите на ФК „Левски“ и ФК „Ботев - Пловдив“.

Така, жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на МВР – София, като му била извършена качествена проба с техническо средство Дрегер Алкотест 7410+ с фабр. № ARSM – 0022, калиброван до 02.2021г., който отчел положителен резултат 0,96 на хиляда в издишания от жалбоподателя въздух. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 0066202, в който било посочено, че изследването трябва да бъде извършено в УМБАЛ „Св. Георги“ - Пловдив, където лицето следвало да се яви до 40 мин от връчване на талона, който бил връчен лично на жалбоподателя в 20,55 ч. В издадения талон, Н. посочил, че не приема показанията от пробата с дрегера, като оспорил и часът на връчването му.

На Н., в негово присъствие и в присъствието на двама свидетели – очевидци, бил съставен АУАН бл. № 607818 / 26.09.2020 г., за извършено от него нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, който жалбоподателят подписал с възражения, посочвайки, че не той е карал автомобил. Отделно от това, Н. отбелязал, че за твърдяното от него обстоятелство има свидетели, а именно – един адвокат и лице с фамилно име Т.. Възражения в срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили.

Впоследствие Н. се явил в указаното в талона лечебно заведение – УМБАЛ „Св. Георги“, където дал кръвна проба за изследване. Видно от Протокол № 582/ 29.09.2020 г. за химическа експертиза за определяне на 2 концентрацията на алкохол в кръв и урина се установява, че Н. има наличие на етилов алкохол в кръвта с концентрация от 0,81 на 1000.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и процесното НП, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, и са отнети 10 контролни точки, на основание Наредба № Із – 2539 на МВР.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя Б., които съдът кредитира изцяло като достоверни и добросъвестно дадени. Свидетелят изключително подробно пресъздава възприятията си, свързани с процесния случай. Съдът, анализирайки показанията му и давайки им пълна вяра отчита и обстоятелството, че същите изхождат от лице, което е незаинтересовано от изхода на спора и по отношение на което липсват каквито и да било индикации будещи съмнение в добросъвестността и достоверността на дадените от него показания. Последните си кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства – АУАН, талон за медицинско изследване, справка за нарушител/ водач, Дневник за отразяване на резултатите от използване на техническите средства – Регистрирани нарушения на употребата на алкохол с техническо средство с № ARSM – 0022; извлечение от паметта на техническото средство; Протокол № 582/ 29.09.2020 г. за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи.

Наред с горното следва да се отбележи и това, че нарушението се установява и по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не е била оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва, че е употребил алкохол, а единствено оспорва, че в посочените в АУАН и НП ден, час и място е управлявал собственият си лек автомобил. Така както е възразил при съставянето на акта, така и с въззивната жалба същият посочва, че 3 автомобилът бил управляван от Й. Т. и че за установяване на посоченото обстоятелство имал много свидетели и че му било отказано в АУАН да бъдат вписани 20 – 30 налични свидетели – очевидци. С идентични доводи оспорва и часа на проверката, отбелязан върху издадения му талон за кръвна проба, като сочи, че концентрацията му на алкохол в кръвта била 0,57 промила. По отношение на всички тези твърдения, жалбоподателят не прояви каквато и да била процесуална активност с оглед ангажиране на доказателства установяващи същите, или поне такива, които да внесат убедителни съмнения в достоверността на изложените фактически изводи от страна на административно – наказващия орган. Ето защо съдът намира, че същите представляват единствено и само израз на защитната му позиция.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

След запознаване с приложените по дело АУАН и НП настоящият съдебен състав намира, че същите отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно представените Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи относно компетентността на административнонаказващия орган и актосъставителя, както и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП вр. чл.

30, ал. 1, т. 5 ЗМВР – за актосъставителя.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По отношение на квалификацията на деянието и правилността на санкционната норма, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят Н. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за това, че на 4

26.09.2020 г. около 20:00 часа в град Пловдив на ул. „Захаридово“ – в посока кв. Коматево е управлявал личният си лек автомобил „***“ с рег. № ***, след употреба на алкохол, а именно 0,81 на хиляда, установено по надлежния ред.

Това се установява от доказателствата по делото, анализирани по-горе, като такива в обратна насока, както вече беше посочено не бяха ангажирани от страна на жалбоподателя.

На следващо място по безспорен и категоричен начин е доказано и авторството на деянието от страна на жалбоподателя, доколкото същият е годен субект на административното нарушение, тъй като е притежавал качеството на водач по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, като е управлявал процесния лек автомобил, когато е бил спрян за проверка. Именно с това си поведение - управление на МПС след употреба на алкохол в съставомерна концентрация, жалбоподателят е осъществил изпълнителното деяние на нарушението. Нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е формално и от обективна страна е било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.

В случая съдът приема, че концентрацията на алкохол в кръвта на Н. следва да бъде определена не въз основа на показанията на техническото средство, а съгласно протокола за извършеното медицинско изследване.

Хипотезите, когато концентрацията на алкохол се установява от показанията на техническото средство, са регламентирани в разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г., но настоящият случай не попада сред тях. Тъй като жалбоподателят е дал кръв за медицинско изследване и такова е проведено, като пробите от кръв за изследвани по газхроматографски метод съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., то меродавен се явява именно резултатът от медицинското изследване.

Действително административнонаказващият орган е проявил непрецизност, като от фактическа страна е приел жалбоподателят да е управлявал МПС с концентрация на алкохол съгласно показанието на техническото средство, а не на медицинското изследване. Това обстоятелство с оглед конкретиката на настоящия казус не представлява съществено процесуално нарушение и не обуславя основание за отмяна на НП.

Това е така на първо място, защото приетата от съда за доказана концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя към момента на 5 деянието е по-ниска спрямо посочената в АУАН и в наказателното постановление. Следователно по никакъв начин положението му не е отегчено, а точно обратното. На следващо място реалната стойност на концентрацията на алкохол отново попада в същите граници по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - над 0, 8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, по които е било формулирано първоначалното обвинение и се е водило производството.

В настоящия случай се установява, че както материалноправната норма, така и санкционната разпоредба са правилно определени спрямо действителните факти по делото. Съдът счита, че в случая по аналогия следва да намерят приложение и указанията по приложение на закона, изведени в практиката на касационната инстанция за случаите, когато при определяне на наказуемата скорост с електронен фиш не е отчетена максимално допустима грешка в полза на водача. В тези случаи съгласно Решение № 418 от 22.02.2019 г. по к. а. н. д. № 98/2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив;

Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. а. н. д. № 2125/2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив основание за отмяна на оспорения правораздавателен акт ще е налице само ако действителните факти налагат приложение на различна санкционна разпоредба, т. е. дори да се установява различно от приетото от АНО показание, щом то отново попада в обхвата на същата разпоредба, не е налице основание за отмяна. Разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП подобно на чл. 182 от ЗДвП поставя определени гранични показатели, чрез които очертава приложното си поле, като всички деяния, попадащи между най-ниската и най-високата стойност на тези граници, се санкционират по един и същи ред и с една и съща разпоредба. В заключение следва да се посочи, че в Решение № 2119 от 10.11.2016 г. по к. а. н. д. № 1918/2016 г. на Административен съд – Пловдив е разгледан аналогичен случай, като съдът е достигнал до същия краен извод за липса на процесуално нарушение от категорията на съществените, като е прието, че наказателното постановление е законосъобразно.