Определение № 34 от 01.02.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34 гр. Бургас, 01.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Даниела Д. Михова

Даниел Н. Марков като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно частно наказателно дело № 20242000600006 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Постъпил е частен протест от прокурор при окръжна прокуратура Бурга против определение № 1250 от 23.11.2023г., постановено по ЧНД № 1452/2023 г. по описа на БОС, с което е отменено постановлението на Окръжна прокуратура - Бургас от 06.10.2023г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 328/2021г. по описа на ОД на МВРБургас за престъпление по чл.249, ал.1 от НК и досъдебното производство върнато на Окръжна прокуратура - Бургас за изпълнение на дадените в мотивите на определението указания.

В частния протест се изразява несъгласие с мотивите на съда, че не е изяснена фактическата обстановка по делото. Твърди се, че по делото са изследвани детайлно всички ползвания на дебитната карта от св.Ж.С., предмет на разследване, теглене и плащане на търговец, като са посочени сумите и датите, съгласно справката на банката. Навежда довод, че св. С. при първото теглене на пари от банкомат в деня на смъртта на А., не е знаел, че същият вече е починал, тъй като липсват доказателства същият в рамките на пет минути, да е уведомен за смъртта, да отиде до банкомат и да изтегли пари. Не оспорва обстоятелството, че Ж. С. е узнал за смъртта на титуляра на дебитната карта, както и че е знаел, че последният има син, който го наследява. Навежа довод, че дебитната карта не се наследява, а дамо наличностите по нея. Твърди, че ползването на дебитната карта след смъртта на титуляра й от лицето, на което е била предоставена приживе създава гражданско правен казус за неправомерно усвоени средства от сметката на починалото лице, но не и непременно основания за дирене на наказателна отговорност. При условията на алтернативност, ако се приеме, че св.С. е действал при пряк умисъл и деянието е съставомерно, претендира приложение на чл.9, ал.2 от НК по отношение на случаите в т.2 от обстоятелствената част на обвинителния акт. Навежда довод, че Ж. С. е ползвал многократно дебитните карти на майка си и на починалия А. приживе на последния, за техни нужди, с тяхно съгласие, като е разполагал с пин кода, а не едва след неговата смърт, поради което фактически не е налице 1 неправомерен начин на установяване на владение върху платежния инструмент, което значително намалява обществената опасност на последвалото използване на същия, в сравнение с обществената опасност на други деяния от този вид. Твърди, че за обществената опасност е от значение и обстоятелството, за какви цели е била използвана дебитната карта. Сочи, че уведомяването на наследника на починалия за неговата смърт не се дължи на необходимост от време за Ж. С. да ползва дебитната карта няколко дни, а на силно влошените отношения между страните и липсата на телефонен контакт със сина на наследодателя. Акцентира върху размера на теглените суми и отделните плащания с дебитната карта, както и на причините за това, като заявява, че е направен пълен анализ на теглените и разходваните суми. Сочи, че отношенията между починалия, св. С. и неговата майка, с която А. е живеел на семейни начала, са били изключиелно близки, като в едно семейство и всички суми теглени от св. С. след смъртта на А., са били разходвани за кремацията на починалия, лечението му приживе и за нуждите на общото домакинство. Навежда довод, че ако се приеме, че деянието осъществява формално всички признаци на престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, то същото е изцяло малозначително, тъй като обществената му опасност е явно незначителна, като се позовава и на съдебна практика в тази насока. По отношение на дадените от съда указания по приложението на закона, кои деяния са в стадия на опита и кои довършени, се позовава на съдебна практика, според която всяко използване на платежен инструмент без съгласието на титуляра осъществява довършено деяние без значение дали има прехвърляне на стойност - теглене, плащане, или няма прехвърляне на стойности. Моли съда да отмени атакуваното определение на БОС и потвърди Постановлението за прекратяване на наказателното производство от 05.10.2023г. по ДП № 328/21г. по описа на ОД на МВР – Бургас.

В писменото си становище представителят на апелативна прокуратура Бургас заявява, че поддържа протеста, но на основата на други аргументи.

Намира, че неправилно е прието от ОС- Бургас, че жалбоподателят Т. А. - син и единствен наследник на починалия П. А. - титуляр на банковата карта, попада в кръга на лицта, имащи право на жалба, против постановлението на прокурора, с което същият е прекратил наказателното производство, водено за престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Твърди, че както починалият, титуляр на банковата карта, така и неговият наследник нямат качество на пострадал, съгласно чл.74 от НПК. Сочи, че настъпването на имуществени вреди от неправомерното ползване на чужда банкова карта не е съставомерен елемент от престъплението по чл.249, ал.1 т НК, поради което не е нужно да се изяснява дали за титуляра на картата са произлезли щети от нейното незаконно ползване, както и дали титулярът на платежния инструмент, е бил жив или починал към датата на периода на неправомерното ползване. Твърди още, че наследниците на починалия титуляр на банковата карта не наследяват същата, а наследяват неговите права и вземания по банковата му сметка. Твърди, че не е достатъчно в наказателното производство само това качество на наследник, а следва пострадалото лице да е претърпяло имуществени или неимуществени вреди и тези вреди да са елемент от състава на престъплението. Сочи, че след като П. А. няма качеството на пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, то и неговият наследник не може да придобие такива, т.е. повече права от своя наследодател, поради което жалбоподателят Т. А., като син на починалия П.

А. не отговаря на критериите за „пострадал“ съгласно чл.74, ал.2 от НПК.

2

Намира, че неправилно ОС- Бургас е приел жалбата за допустима и я разгледал по същество, поради което определението на съда като незаконосъобразно и необосновано следва да бъде отменено, а частният протест уважен.

Бургаският апелативен съд след като се запозна с приложените по делото доказателства и доводите на страните по делото намира протеста на прокурора за основателен.

Осъществявайки правомощията си по чл.243, ал.7 от НПК апелативният съд е длъжен да прецени дали разследването е обективно, всестранно и пълно, да анализира цялата доказателствена съвкупност и да посочи обстоятелствата, които счита за установени и въз основа на кои доказателствени материали.

Безспорно е установено по делото, че с Постановление изх. № 2195/2021 от 14.10.2021 г. на наблюдаващия прокурор от БОП на основание чл. 212, ал. 1 от НПК е образувано Досъдебно производство № 328/2021 г. по описа на ОД на МВР – Бургас за това, че при условията на продължавано престъпление, през периода 17.03.2021 г. – 23.03.2021 г., в гр. Бургас, използвал платежен инструмент – дебитна карта, издадена на името на П. Т.

А. и данни от платежен инструмент – пин код за същата карта, без съгласието на титуляра Т. П. А. – наследник на П. Т. А., като осъществил 11 трансакции, с които изтеглил от банкомати сумата от 2 850 лева и извършил плащания към търговци в България в размер на 438.24 лева, и извършеното не съставлява по-тежко престъпление – престъпление по чл.249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В хода на разследването по образуваното производство е събран значителен обем доказателствен материал посредством извършване на множество процесуални и процесуално-следствени действия.

Разпитани като свидетели са Т. П. А. – син и единствен наследник на починалия П. Т. А., Н. Димова А. – съпруга на постр. Т. А., П.СП. – жената, с която починалият П. А. е бил във фактическо съжителство, Ж. Г. С. – син на П.П., А.Т.Т. – брат на починалия П. А., З.Т.Д. – сестра на починалия П. А., А.И.П. – медицинска сестра в УМБАЛ –Бургас, С.Ц.И. – лекар в УМБАЛ – Бургас, Р.И.Ч. – лекар в УМБАЛ – Бургас, РДЧ. – траурен агент в траурна агенция „ААвона“ ЕООД – гр. Бургас, Х.П. – съседка на П.П. и починалия А. в с. Горица, Община Поморие, ТТ.А.К. – кмет на с. Горица, Община Поморие.

Свидетелят Т. А. е предоставил препис-извлечение от акт за смърт на П. А., удостоверение за наследници, генерално пълномощно с нотариална заверка на подписа за упълномощаване на св. Н. А., разпечатка от банкова сметка на починалия.

Свидетелката Ч. е предоставила заверени копия на документи – препис - извлечение от акт за смърт на П. А. и копие на личната му карта, разрешение за кремация, декларация за кремиране от П.СП. и копие на личната й карта.

Свидетелят С. е представил приходен касов ордер за платена от него сума 1 500 лева за кремация, транспортна услуга, траурни аксесоари и хладилна камера.

Извършена е справка в Службата по вписванията – гр. Бургас по персоналната партида на св. Ж.С. за притежаваните от него недвижими имоти. Приложени са справки за адресните регистрации на св. П., св. С. и починалия А..

3

От „УМБАЛ – Бургас“ АД са изискани и представени Заповед № 312/17.03.2021 г. за освобождаване от аутопсия на лицето П. Т. А., молба от Ж. Г. С. за освобождаване на трупа от аутопсия, окончателен график на Отделение по гастроентерология за месец март 2021 г., медицинска документация на лицето П. Т. А., постъпил на 08.03.2021 г. в Отделение по гастроентерология с Ковид легла и починал на 17.03.2021 г.

По делото е дадено съгласие от Т. А. – наследник на починалия, за разкриване на банкова тайна и информация по отношение на наличностите и операциите по сметките на покойния му баща в периода 01.01.2021 г. – 31.03.2021 г. Съгласието е изпратено до „Райфайзенбанк“ ЕАД и е получен отговор, ведно с данните на банковата карта на починалия, справка за движението по сметката, данни за картови операции, както и справка за начални и крайни салда през посочения период. Приложени са писмен отговор от ст. специалист сектор „Запори“ в „Райфайзенбанк“ ЕАД и Заявление за закриване на сметка/прекратяване на договор за издаване и ползване на карта.

По предоставената от „Райфайзенбанк“ ЕАД справка за извършени трансакции с дебитната карта на починалия са установени търговците, конкретните търговски обекти с пос терминални устройства и е извършена справка относно вида на стоките, които са закупени посредством извършените след смъртта на П. А. трансакции. Приложени са дубликати на касовите бонове за закупените стоки. Последните са предявени на св. Ж.С. в проведен допълнителен разпит. С протокол за доброволно предаване св. С. е предал копие от паспорта на куче, за което твърди, че е на починалия, и че с картата е правил разплащания за лечението на животното, което обстоятелство се опровергава от направено запитване до твърдяната от него ветеринарна клиника.

По ДП няма привлечен обвиняем. Съгласно чл. 227 – чл. 228 от НПК, материалите по разследването са предявени на адв. В., в качеството му на повереник на пострадалия Т. П. А..

Анализът на събрания в ДП доказателствен материал разкрива следната фактическа обстановка:

Свидетелката П.П. и покойният П. А. били във фактическо съжителство в продължение на двадесет и седем години, като ползвали за семейно жилище последователно апартамент в гр. Бургас, ж. к. „Лазур“, бл.

76, ет. 16, ап. 93 и къща в с. Горица, Община Поморие, които имоти според справката, предоставена от Службата по вписванията – гр. Бургас, били дарени от П. на сина й – св. Ж.С.. В домакинството им в гр. Бургас живеел и св. С., а след преместването им в с. Горица, св. С. продължил да живее в апартамента в гр. Бургас, където П. и П. А. ползвали собствена стая при посещенията си в града.

Между П. А. и св. С. били изградени много близки отношения.

Свидетелката П. и починалия А. често предоставяли банковите си карти, ведно с пин кодове за тях на св. С., които той ползвал, за да им заплаща битовите сметки и да им купува хранителни продукти.