Решение № 181 от 23.07.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. гр. Добрич, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жечка Н. Маргенова Томова

Членове:

А. Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от А. Великова Въззивно гражданско дело № 20253200500045 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод подадена от „Агро-ММ“ ЕООД с ЕИК 124645028, гр. Добрич, ***, чрез адв. Н. К., въззивна жалба с вх.№ 4068/04.09.2024г. срещу решение № 85 от 15.07.2024г., поправено за очевидна фактическа грешка с решение № 173/13.12.2024г., по гр.д.№ 598/2022г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е признато за установено по отношение на ЕТ „Н. М.“ с ЕИК ***, гр.

Добрич *** и при участието на третото лице помагач на ищеца – Държавата, чрез Министерство земеделието и храните, че „Агро-ММ“ ЕООД не е собственик върху съоръжение „Асфалтова площадка“, находящо се в ПИ с кадастрален идентификатор *** по кад. карта на с. Д., общ. Балчик; е прогласена нищожността на Постановление за възлагане на недвижим имот № ***/20.12.2004г. на АДВ-ИРМ-Добрич, вписано под № 2, том I, вх. рег.

№***г. на СлВп - Балчик, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 9, том IV, вх.рег.№ 1857, дело № 301/2005г. от 03.05.2005г., вписан под № 137, том III, дело № 918/2005г. на СлВп - Балчик, нотариален акт за поправка на нотариален акт № 42, том VI, вх.рег.№ 4067, дело №687/2005г. от 28.09.2005г., вписан под № 140, том VII, дело № 2280/2005г. на СлВп - Балчик, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 151, том VIII, рег.№ 5910, дело № 1264/2009г. от 29.12.2009г., вписан под № 168, том XIII, дело № 2027/2009г. на СлВп - Балчик, поради липса на предмет; дружеството е осъдено да плати на ЕТ деловодни разноски в размер на 2180,20лева.

Въззивникът намира решението за незаконосъобразно, неправилно, 1 постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила, необосновано и немотивирано. Съдебното решение представлявало изброяване на фактологията в исковата молба и отговора, съдържало коментар на част от СТЕ, и необосновано правно заключение на съда за основателност на исковете. Съдът не изискал актуални документи, за да придобие представа за липсата или наличието на права на ищеца в имота, в който съществува съоръжението. Въззивникът излага подробно доводите си, поддържани и в първата инстанция, в обосноваване на възражението си за недопустимост на иска, а именно, че ищецът ЕТ „Н. М.“ при подаване на исковата молба нямал собствени права в имота, в който се намирало процесното съоръжение площадка; ПИ № 350 не съществувал в Кадастъра и действащия план; асфалтовата площадка се намирала в ПИ ***, в който ищецът нямал никакви настоящи права, а позоваването на бъдещи права след отмяна на нотариалния акт на ответника, евентуална продажба на този имот като свободен парцел и евентуалното спечелване на търг от ищеца не можело да намери приложение към правата му в настоящия момент. Ищецът твърдял права на третото лице - помагач, а не свои права. Той не бил носител на права, които зависят от спорното правоотношение; не се позовавал и на бъдещи такива, което означавало, че няма правни очаквания да спечели от отричането на правата на ответното дружество. Ищецът не бил придобил права и в ПИ ***, в който съществувала незаконната му сграда, тъй като тя била построена без отстъпено право на строеж от държавата.

Незаконосъобразността на издаденото разрешение за строеж на семеен хотел в ПИ № ***, установена с решение на ВКС, евентуално неговата нищожност, както и липсата на права на ищеца в ПИ ***, определяли недопустимост на исковата молба. Съдът изобщо не обсъдил доводите на ответника срещу допустимостта на иска, а това сочело на негово евентуално пристрастие, което съставлявало процесуално нарушение.

В нарушение на процесуалните правила съдът отхвърлил искането на ответника за осъществяване на косвен контрол по чл. 17, ал. 2 от ГПК по отношение на издаденото на ищеца разрешение за строеж, евентуално не открил производство по чл. 193 от ГПК по оспорването му; допуснал промяна на иска от ищеца, въз основа на депозираната молба на третото лице - помагач и то в третото открито съдебно заседание; не приел представените от ответника във връзка с оспорване на заключението писмени доказателства, както и отказал да допусне допълнителна и повторна експертиза.

В жалбата са изложени подробно и възражения по приетото в първата инстанция заключение по СТЕ и е наведено твърдение, че имотът не бил застроен от ТКЗС, след като бил ползван и застроен от ПТК „Д.“ - в ликвидация, чието имущество било предмет на публичната продажба от АДВИРМ Добрич. Заключението било изготвено въз основа документи, които се отнасяли за имуществото на ТКЗС „Устрем“ - в ликвидация, с. Д., не за ПТК „Д.“ - в ликвидация, а съдът не го обсъдил във връзка с всички събрани по делото писмени доказателства. По-нататък в жалбата въззивникът е изтъкнал 2 наведеното и в отговора на исковата молба обстоятелство, че процесната площадка съставлявала съоръжение, построено в Стопанския двор върху държавна земя от бившите организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но е цитирал тези по изр. 2 – регистрирани по силата на Указ 922 за ползването на земята и осъществяването на селскостопанска дейност и Указ № 56 за стопанската дейност с имущество и с дялово участие на селскостопански бригади, КЗС, ТКЗС, МТС, АПК и селскостопански институти.

Въззивникът детайлно е анализирал заключението на вещото лице и събраните писмени доказателства и е обосновал несъгласието си с извода на съда, че съоръжение „асфалтова площадка“ не се ситуира в ПИ № *** през 2004г. От цялата документация по делото било видно, че към 1996г., когато е възложено на „Инжконсулт Консорциум“ да парцелира имотите, ПИ с идентификатор по КК № 350, а по предходен план VIII-3 в кв.

34 на Стопанския двор, е бил застроен. Този имот бил описан в постановлението за възлагане, но при описанието били объркани и посочени грешни номерата на съседите. Площадки от вида на процесната имало във всички Стопански дворове, изградени за сушене на зърно или за други дейности. Това не било съоръжение на техническата инфраструктура и не било обект на кадастъра, но не означавало, че същата не е съществувала и не е била описана от АДВ.

Въззивникът е развил също подробни съображение за незаконосъобразност на решението в частта, в която е прогласена нищожността на Постановление за възлагане на недвижим имот № ***/20.12.2004г. и последващите го три нотариални акта, аргументирани с доводи, поддържани и срещу уважения иск за собственост, както и със спецификата на производството по принудително изпълнение и по-специално чл. 199, ал. 2 от ДПК (отм.), според който въз основа постановлението за възлагане купувачът става собственик, ако до изтичането на една година от обнародването му в „Държавен вестник“ не е предявен иск за собственост.

Освен това съдът отменил актове за собственост за още три недвижими имота и съществуващите сгради в тях без да има депозирано искане от ищеца, като по този начин се произнесъл свръх петитум.

Отправено е искане за отмяна на решението и присъждане на разноски.

В постъпилите отговори на въззивната жалба насрещните страни са оспорили същата, като са изложили своите доводи за неоснователност на всички оплаквания в нея, респективно за правилност на решението, по поддържани и в първата инстанция съображения. Отправили са искане жалбата да не бъде уважавана.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, с начало 19.08.2024г., когато обжалваното решение е връчено на обжалващия, чрез изпращането и по пощата на 02.09.2024г., от лице с интерес от обжалване на неизгодното за него решение, съобразена е с изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК (след проведено производство по чл. 262, ал. 1от ГПК), 3 при което е допустима.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противните страни и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Производството по делото е образувано по повод подадена от ЕТ „Н. М.“ молба вх.№ 4374/21.11.2022г., уточнявана с писмени бележки с вх.№ 1764/24.04.2023г. и писмено становище с вх.№ 4737/24.10.2023г. пред районния съд, както и с молба вх.№ 1289/25.02.2025г., молба с вх. № 2037/27.03.2025г. пред въззивния съд и в открито заседание на 18.06.2025г., с която против „Агро-ММ“ ЕООД е предявен иск за признаване за установено, че ответникът „Агро-ММ“ ЕООД не е собственик на съоръжение „асфалтова площадка“, сега съществуваща като бетонна площадка, в ПИ със стар идентификатор *** по КК на с. Д. с площ 1571 кв.м., сега с идентификатор *** по КК на с. Д. с площ 780 кв.м.

Ищецът е твърдял, че в хода на спор по чл. 109 от ЗС между страните по гр.д.№ 23/2021г. по описа на БРС по повод твърденията на „Агро-ММ“ ЕООД, че е собственик на част от ПИ *** по КК на с. Д., общ. Балчик, се снабдил с писмени доказателства от ОС „Земеделие“ гр. Добрич и от тях установил обстоятелства, които му дали повод да заведе настоящия иск.

Ответникът претендирал вещни права по силата на сделка, като правата му имали първоначален произход от постановление за възлагане на недвижим имот № 168389000030/20.12.2004г. на АДВ – Добрич. По силата на това постановление обаче бил придобит в собственост имот, разположен в парцел VІІІ в кв. 34 по плана на стопанския двор на с. Д., при граници и съседи на имота: ІХ-145,146; VІІ-147; ІІІ-147 и на юг – улица. Касаело се за различен имот от ПИ *** по КК на с. Д.. След постановлението за възлагане последвали сделки, които обаче не пораждали правен ефект, защото не било възможно да бъде отчужден, съответно придобит, имот или вещ, върху които не били налице права.

В исковата молба, в писмено становище с вх.№ 4737/24.10.2023г. пред районния съд и с молба с вх. № 2037/27.03.2025г. във въззивното производство ЕТ „Н. М.“ е изложил обстоятелства в обосноваване на правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск. Освен заявеното в исковата молба висящо съдебно производство по иск по чл. 109 от ЗС, ищецът е изложил твърдения, че е налице възможност и са предприети действия по придобиване на права върху спорния имот. Посочил е, че в одобрената със Заповед №30095985/13.10.2003г. кадастралната карта на село Д. процестният имот е отбелязан с идентификационен номер *** с площ от 1571 кв.м. С постановление за възлагане на недвижим имот № 16838/20.12.2004г. е възложено съоръжение асфалтова площадка на купувач, прехвърлено със сделка и последваща такава с нотариален акт № 137/04.05.2005г. на ответното дружество с площ от 780 кв.м. идеална част от 4 имот с краен номер 350. По силата на договор за дарение по нотариален акт № 23 том VIII рег.4689/2007г. ищецът придобил право на собственост на идеална част от същия имот с площ от 1334 кв.м. По силата на договор за покупкопродажба на идеална част от недвижим общински имот, ищецът придобил 1 053 кв.м. идеални части от имот с краен номер 621 (тогава проектен). По силата на строително разрешение и документи за строителство на семеен хотел и масивна ограда ищецът бил собственик на построените сграда в същия имот. Видно било от представените скици, че и имот с номер 621 и този с номер 622 произлизат от кадастрален номер 350 по силата на проведена процедура по ПУП-ПРЗ. До издаването на акт за държавна собственост № 5938/01.06.2023г. ПУП-ПРЗ бил влязъл в сила и имот 350 бил заличен. Тези промени в кадастралната карта, обединяването на имотите, били допуснати по силата на проведени процедури по изменение на кадастралната карта. Ищецът и ответникът били направили няколкократни опити да закупят имот с краен номер 350 и по времето на същия като такъв и след влизане в сила на изменението на КК с издадения акт за държавна собственост, т.е. след 2023г.

Така и двете страни претендирали за получаването на права върху един и същ имот, който в процеса на измененията, на водените съдебни спорове, на проведената процедура по ПУП, пак с участие на двете страни, давал правото на ищеца да се ползва от правата си на страна, имаща възможност да придобие права върху имота. Позовал се е на втората хипотеза по ТР 8/2012 на ВКС, ОСГТК – възможност ищецът да придобие права върху ПИ *** по КК на с. Д., ако отрече правата на ответника.