Решение № 33 от 19.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Велико Търново, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500475 по описа за 2025 година С решение № 118 от 19.05.2025г. по гр.д. № 200/2024г. по описа на ОСГаброво е осъден ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД-гр. София да заплати на Г. Ц. И. от гр. Севлиево сумата 40 000 лева, ведно със законната лихва от 27.03.2024г.,представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания от телесни увреждания) от ПТП, настъпило на 16.12.2023г. в гр. Севлиево, на основание чл.432 ал.1 вр. чл. 477 КЗ, като е отхвърлил иска за разликата над 40 000 лева, до пълния претендиран размер от 70 000 лв., ведно с лихвата от 27.03.2024г. Със същото решение е осъден ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД да заплати на Г. Ц. И. сумата о т 237,65 лева, ведно със законната лихва от 27.03.2024г., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.12.2023г. в гр. Севлиево, на основание чл.432 ал.1 вр. чл. 477 КЗ, като е отхвърлил иска за разликата над 237,65 лева до пълния претендиран размер от 297,06 лв., ведно с лихвата от 27.03.2024г. Със същото решение е осъден ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД да заплати на адв. Б. Т. Г. сумата от 2000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 3 8 о т ЗАдв. - за процесуално представителство на Г. Ц. И.. Със същото решение е осъден ЗАД 1

„ДаллБогг: Живот и Здраве" АД да заплати на Г. Ц. И. сумата от 1938 лева разноски съразмерно уважената част от исковете. Със същото решение е осъдена Г. Ц. И. да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД сумата от 338,11 лева - разноски съразмерно отхвърлената част от исковете.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД - гр.София, чрез адв. Н. Л., срещу решение № 118 от 19.05.2025г. по т.д. № 200/ 2024г. по описа на ОС-Габрово, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Г. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв., ведно със законната лихва върху нея от 27.03.2024г., и обезщетение за имуществени вреди в размер на 237,65 лв., ведно със законната лихва от 27.03.2024г. С жалбата се оспорва изцяло присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищцата.

Сочи се, че същото не съответства на съдебната практика по сходни казуси, на реално претъпените боли и страдания от ищцата, на остатъчните последици от травматичните увреждания, на икономическата обстановка в страната и застрахователните лимити. Излага се, че липсва основание за определяне и присъждане на застрахователно обезщетение в полза на ищцата, предвид обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило въз основа на причини, независещи от поведението на водача. Твърди се, че пътния инцидент е случайно деяние и единствената вина за настъпването му е поведението на ищцата. Същата се е движила в левия край на дясна пътна лента за движение , а не в десния, което се доказва и от съдебната автотехническа експертиза, поради което процентът на съпричиняване следва да се определи поне на 50 %. Оспорва се и присъдената законна лихва з а забава върху главницата по аргумент от неоснователността на главния иск. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго такова, с което да отхвърли предявените искове за неимуществени и имуществени вреди, а в условията на евентуалност да намали присъдените обезщетения предвид високият процент на съпричиняване от страна на пострадалата. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ответника по нея Г. И., чрез адв.Б.Г., ведно с насрещна въззивна жалба срещу решение № 118 от 19.05.2025г. по т.д. № 200/ 2024г. по описа на ОС-Габрово, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неимуществени 2 вреди за разликата от 40000лв. до 70000лв., само за разликата от 40000лв. до 60000лв., ведно със законната лихва от 27.03.2024г. С жалбата се оспорва размерът на присъденото обезщетение и приносът на пострадалата, ако има такъв. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Сочи се, че първостепенният съд не е отчел в пълна степен търпените от ищцата боли и страдания, както и възстановителния период. Изложени са подробни доводи. Изтъква се, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е присъден в противоречие със съдебната практика по сходни казуси, икономическата конюнктура в страната, застрахователните лимити и на понятието за справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Излага доводи, че не всяко нарушение на ЗДвП е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, а само това, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Твърди се, че от назначената и изслушана съдебна автотехническа експертиза категорично е доказано, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да предприеме екстремно спиране или да промени траекторията си. Моли, въззивния съд да отмени решение № 118 от 19.05.2025г. по т.д. № 200/ 2024г. по описа на ОС-Габрово в частта, в която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за горницата над 40 000 лева до размера от 60 000 лева, ведно със законна лихва от 27.03.2024г. до окончателното й изплащан е, също така да се отмени приноса на пострадалата за процесния пътен инцидент.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от ответника по нея „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АДгр.София.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество решението в обжалваните части е правилно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена 3 от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове в постановените размери.

Направените от жалбоподателите оплаквания са неоснователни:

Оплакването на жалбоподателя „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АДгр.София, че неправилно съдът е присъдил обезщетение за имуществени вреди, тъй като не е доказано наличието на причинна връзка с ПТП-не са ангажирани доказателства от ищеца, че посочените разходи са свързани с процесния инцидент, е неоснователно. Видно от приложените като доказателства по делото фактура № 1000007135/29.12.2023 г., за закупена шина за коляно на стойност 115 лв.; фактура № 0000010875/18.12.2023 г., за закупени патерици на стойност 48 лв.; фактура № 3000023469/20.12.2023 г., за заплатена потребителска такса в размер на 23, 20 лв.; фактура № 4100002000/23.12.2023 г., за закупен медикамент Ксарелто на стойност 41, 16 лв., фактура № 7960001782/02.01.2023 г., за закупен медикамент Ксарелто на стойност 41,16 лв.; касов бон за закупен медикамент Калцикинон на стойност 25, 34 лв., Г. И. е направила разходи за лечение на получените в резултат на ПТП травми в общ размер 297,06 лева. След редуцирането на сумата с оглед приноса на пострадалата, искът за имуществени вреди възлиза на 237,65 лева., както правилно е определил първоинстанционния съд.

Оплакването на жалбоподателя „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АДгр.София, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с принципа за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД и че неправилно съдът е завишил същият, като не е отчел правилно конкретните икономически условия към датата на инцидента, вида и характера на травмите, претърпени от ищцата, 4 периода на лечение и възстановяване, при което е налице несъответствие между действителния обем на претърпените неимуществени вреди и присъденото обезщетение, е неоснователно. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, изцяло възприето от съда, на И. са причинени следните травматични увреждания: счупване на външния кондил на големия пищял на дясната подбедрица и травма на палеца на левия крак без видими рентгенологично увреждания на костни структури. Счупването на външния кондил на големия пищял на дясната подбедрица е причинило трайно затруднение на движението на долният десен крайник за срок около 2 месеца и срок на нетрудоспособност за физически труд около 6 месеца, а травмата на палеца на левия крак без видими рентгенологично увреждания на костни структура е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 2 месеца . Лечението е било консервативно, без хирургични интеренции- чрез обездвижване на дясната колянна става, дясната подбедрица и средата на дясното бедро за срок от около две седмици, след това с ортеза и рехабилитация, която оказала добър ефект. Възстановителният период е протекъл нормално, без усложнения. Не е било необходимо спазване на строг постелен режим /лечение на легло/. За възстановяване на самостоятелната походка са били необходими около 3 месеца, като през първия месец пострадалата се е придвижвала с помощни средства- патерици или бастун, а след втория-третия месец е можела да се движи без помощни средства. Болките са били най-интензивни през първите два месеца след произшествието, а около 8- 9 месеца след произшествието са отшумели напълно. Към момента на прегледа на 21.02.2025г. ищцата е била напълно възстановена. Липсват данни за остри стресови реакции при ищцата, които са дали отражение върху психоемоционалното й състояние.

Всички тези релевантни факти са обсъдени и съобразени в тяхната значимост от първоинстанционния съд при определяне размера на обезщетението, като е спазен принципът на справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/ 68г. и Постановление № 17/ 63 г. на Пленума на ВС. Размерът на обезщетението е съобразен и със съдебната практика в сходни случаи, размера на лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ и икономическите условия в страната към датата на определянето му. Няма данни по делото, които да обосновават присъждането на по-висок, или по-нисък размер на 5 обезщетение за неимуществени вреди.В този смисъл е несъстоятелно и оплакването на жалбоподателката И. за занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Оплакването на жалбоподателя „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АДгр.София, че пътният инцидент е случайно деяние и единствената вина за настъпването му е поведението на ищцата и първоинстанционният съд неправилно е определил приноса й в размер на 20 %, а не на 50 %, е неоснователно. Видно от заключението на вещото лице, се установява, че причина за процесното ПТП е несъобразяване от водача на лекия автомобил на пътен знак Б2- „Спри! Пропусни движещите се по път с предимство! ", като от техническа гледна точка, осветеността на пътния участък не е ограничавала възможността му да възприеме велосипеда, като следва да се има предвид, че велосипедистът Г. И. е била със светлоотразителна жилетка. Същата обаче се е движила към левия край на дясна пътна лента за движение преди удара и след удара, вместо в десния край на дясна пътна лента за движение, където следва да се движи. Вещото лице сочи, че пътнотранспортното произшествие от техническа гледна точка е било предотвратимо не само от страна на водача на лекият автомобил, който е трябвало да спре при наличие на пътен знак Б2, а и от страна на велосипедиста-ако се е движил правилно в десния край на дясна пътна лента за движение. С оглед изложеното, поведението на водача и на пострадалата се намират в пряка причинна връзка с процесното произшествие.