Решение № 178 от 13.06.2022, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Перник, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско дело № 20221700500188 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от М.Л.З., в качеството си на ЕТ „З. НМЛ – М.З.“, чрез адв. М.З., против Решение № 146 от 16.12.2021 г., постановено по гр. д. № 39 по описа на Районен съд Брезник за 2020 г., в частта, в която съдът е признал за установено, че ищецът по иска „Брезина 2000“ ООД е собственик на сграда с идентификатор *** по ККР на ***, включително и на част от 146 кв.м. от тази сграда, заключена между буквите А, Б, В, Г и защрихованата със зелени успоредни линии съгласно скица от СТЕ. Обжалва се и частта, с която ЕТ „З. НМЛ – М.З.“ е осъдено да предаде на ищеца собствеността на същата сграда и е осъден да заплати 9551 лв. обезщетение за ползване на сградата за периода от 16.02.2017 г. до 16.02.2020 г. Обжалват се и възложените в тежест на страната разноски по производството.

В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено е при наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, противоречи на материалния закон и е необосновано. Твърди се, че съдът неправилно е приел искът за основателен, като не е анализирал събраните в хода на производството доказателства.

Възразява се, че съдът не е следвало да обосновава решаващите си изводи на свидетелските показания на свидетелите Г.В. и А.А., а е следвало да кредитира изложеното от И.Г. и Ф.М.. Сочи се, че не е доказано осъществено владение от ответното дружество. Относно присъденото обезщетение за ползване на имота, жалбоподателят възразява, че размерът му не е установен коректно, доколкото вещото лице не е използвало реални оферти при изготвяне на анализа. В заключение се иска 1 отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части, а в условията на евентуалност се иска ответното дружество да бъде признато за собственик само на ½ ид.ч. от процесната сграда, като бъдат ревизирани разноските в производството пред Районен съд – Брезник.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна.

Окръжен съд Перник, след като обсъди доводите на страните намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Пред районния съд са предявени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 93 ЗС.

Образувано е по искова молба от „Брезина 2000“ ООД против ЕТ „З. НМЛ – М.З.“ с искане съдът да признае за установено, по отношение на ответника, че ищеца e собственик на подробно описания в исковата молба имот, както и да му предаде владението върху същия. Предявен е и иск, с които се иска ответния търговец да бъде осъден да заплати 9551 лева обезщетение за ползване без правно основание на собствената им сграда с идентификатор *** за периода 16.02.2017 г. – 16.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предяваване на иска – 18.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е оспорил предявените искове. В подадения отговор на искова молба са изложени съображения, че ответника е собственик на съседен на собствения на ищците имот. Твърдял е, че както при изповядване на сделката за закупуване на имота от ищците, така и при сделката за неговия имот, е представена една и съща скица, съгласно която имотът, собственост на ищците, е с площ от 850 кв. м. така, както е записано и в нотариалния акт. Посочил, че е придобил имота на правно основание, с площ и граници така, както съществува урегулирания поземлен имот съгласно одобрените планове. Относно бунарът, посочен в исковата молба, заявил, че същият се намирал в закупения от него имот.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Брезник е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна, като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Първото съдържащото се във въззивната жалба оплакване е, че Районният съд неправилно е приел за доказано, че искът на „Брезина 2000“ ООД за собственост на по отношение на сграда със застроена площ от 300 кв.м., представляваща „Хале” е основателен. В жалбата е посочено че, в качеството си на пасивно легитимирана страна в процеса ЕТ „З. НМЛ – М.З.“ успешно провел доказване на своите твърдения за придобиване на спорния метален склад, както и установил и доказал, че до настоящия момент е настъпила трансформация на правото на ползване на едноличния търговец в право на собственост. Изложено е, че неизвестно кога РКС, като праводател на 2 ответника е установило фактическа власт върху процесния склад и дали 10 годишната давност за недобросъвестно владение е била изтекла към 2008 г., за да може евентуално РКС да се снабди с нотариален акт за собствеността. Затова владението на металния склад е предадено с прехвърляне на собствеността върху дворното място на 21.04.2010 г., след което ЕТ „З. НМЛ – М.З.“ е продължил владението и към датата на подаване на исковата молба е изтекла предвидената в чл. 79 ЗС 10 годишна придобивна давност.

За да се уважи иск с правно основание чл. 108 ЗС следва да са установени и доказани и трите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 108 ЗС, а именно: ищецът да е собственик на вещите, те да се владее от ответника и владението на последния да се осъществява без правно основание за това. Горните три предпоставки са подредени по степен на важност, като наличието на първоначалната, предполага задължителното изследване на следващата, докато се установи наличието на всичките.

От приложеният като доказателство констативен НА с № **, том ***-ти, рег. № ***, дело № 456/2007 г. се установява, че ищцовото дружество е придобило сграда със застроена площ от 300 кв.м. представляваща „Хале“. От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата от Районния съд СТЕ експертиза се установява, че сградата е идентифицирана от вещото лице като тази под № 5 между двата имота:

*** на ищцовото дружество и *** на ответният едноличен търговец. Безспорно по делото е, че металният склад описан в нотариалният акт, с който „Брезина 2000“ ООД се легитимира като собственик на сградата, представлява самостоятелен обект по смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър, нанесен е като такъв на кадастралната карта и отговаря на изискванията за „обект“ съгласно § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, доколкото същият е самостоятелна сграда с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и за него е определен идентификатор по реда на ЗКИР. Последното води до извод за неоснователност на изложеното в отговора на исковата молба, че процесната сграда е временен преместваем обект.

От представените от ответния едноличен търговец Нотариален акт № **, т. *-ви, рег. № ***, дело № 34 от 21.04.2010 г. на нотариус И.М., рег. № *** на НК и Нотариален акт № **, т. *-ви, рег. № ***, дело № 44 от 08.02.2008 г. на Съдия по вписванията при PC Брезник, се установява, че процесната сграда не била предмет на сделката, като нито праводателят на ответника, нито самият ответник са придобили към момента осъществяване на нотариалните действия процения метален склад.

От приложените по делото скици, както и от заключението на вещото лице се установява, че сграда със застроена площ от 300 кв.м. представляваща „Хале“ се намира в поземлени имоти с идентификатор *** собственост на ищцовото дружество и с идентификатор *** собственост на ответният ЕТ, както и че входа на сградата е в по-голямата си част в имота собственост на ЕТ „З. НМЛ – М.З.“.

Следващата предпоставка за уважаване на иск с правно основание чл. 108 от ЗС е вещите (сградите) да се владее от ответника. От всички доказателства е установено, че към настоящият момент ответното дружество владее спорната сграда. Това владение е признато от ответното дружество още с отговора на исковата молба и до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд това фактическо положение не се е променило.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя относно изтекла в негова полза 3 придобивна давност. Въззивният съд напълно споделя доводите на районния в тази насока и не следва да ги преповтаря. Основните признаци на владението, са обективен (corpus) и субективен (animus). Обективният признак е характеристиката на владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, като обективна възможност за непосредствено въздействие върху вещта. Субективният признак е характеристика на едно субективно поведение на владелеца – да държи вещта като своя. Да се държи една вещта като лична е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е собственик - титуляр на вещното право. В случая, макар и част от свидетелите да сочат, че ответникът ЕТ „З. НМЛ – М.З.“ е започнал да почиства и поддържа процесния имот преди повече от 10 г., то е безспорно установено, че не е държал вещта като своя. Според настоящият въззивен състав липсват категорични доказателства за това, че преди датата на покупко – продажбата описана в Нотариален акт № **, т. *-ви, рег. № ***, дело № 34 от 21.04.2010 г. на нотариус И.М., рег. № *** на НК, с която отвеният търговец е придобил поземлен имот с идентификатор *** заедно с построената в него масивна сграда на два етажа (различна от процесната), същият е имал намерението да свои, да владее като свой процесният метален склад. Напротив от всички доказателства (писмени и гласни) се установява, че до този момент ЕТ „З. НМЛ – М.З.“ е била наемател, като е заплащал наем на РКС.

Отделно от това не е установено категорично и дали в сумата за наема е включена процесната сграда. Но дори и да е била ползвана от ответния едноличен търговец, по делото не е доказано в този период от 2008 г. до 21.04.2010 г. същият да е демонстрирал владелчески права спрямо ищцовото дружество. От 21.04.2010 г. до датата на предявяване на исковата молба – 18.02.2020 г. не са изтекли 10 години.

Цялостното външно поведение на ответния едноличен търговец сочи, че дори и да е упражнявал някаква власт върху процесния имот, не е имал съзнанието, че държи имота като свой, за да може да претендира изтекла в негова полза придобивна давност.

С оглед изложеното неоснователно е изложеното във въззивната жалба, че неправилно Районният съд е приел, че ищцовото дружество е собственик на цялата сграда, а не на ½ ид.ч. от нея, тъй като част от сградата попада в имот собственост на въззивника ЕТ „З. НМЛ – М.З.“.

Третата предпоставка за уважаване на иск по чл. 108 от ЗС, е владението на ответника да се осъществява без правно основание за това. От изложеното по-горе относно установяване на собствеността върху сграда с идентификатор

*** по КККР на гр. Брезник, безспорно се установи, че „Брезина 2000“ О ОД е собственик на имота, поради което и ЕТ „З. НМЛ – М.З.“ няма правно основание да владее процесния имот.

По жалбата срещу иска с правно основание чл. 93 ЗС.

Жалбоподателят ЕТ „З. НМЛ – М.З.“ твърди в жалбата, че Неправилно, в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, напълно необосновано първоинстанционния съд присъжда на ищеца обезщетение 9551 лева обезщетение за 4 ползване без правно основание на собствената му сграда с идентификатор *** за периода 16.02.2017 г. – 16.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предяваване на иска – 18.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че размерът му не е установен коректно, доколкото вещото лице не е използвало реални оферти при изготвяне на анализа.