Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 26 от 07.02.2024, Районен съд - Момчилград

Съд
Районен съд - Момчилград
Дело
Гражданско дело 723/2023
Вид
Решение № 26
Подписан
07.02.2024
В сила
01.03.2024
Състав
Сунай Юсеин Осман

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Момчилград, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20235150100723 по описа за 2023 година

Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „БАНКА ДСК“ АД, против Х. К. Д., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл.422 ал.1 вр. с чл. 415 ал.1 ГПК вр. с чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. с чл.240 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 12.02.2018г. между Банката и ответника е бил сключен Договор за потребителски кредит за сумата от 10 000 лева, със срок 120 месеца, като кредитът е бил усвоен. Следвало бъде върнат ведно на 120 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, разноски и други.

Ответникът е изпаднал в забава на 06.05.2022г., поради и което банката е обявила главницата за предсрочно изискуема, за което кредитополучателят е бил писмено уведомен- чрез ЧСИ.

Поради липсата на погасяване, ищецът се снабдил със Заповед № 172 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 26.09.2023г по ЧГД №505/2023г. по описа на PC- Момчилград, срещу Х. К.

Д. с ЕГН- **********, с постоянен и с настоящ адрес- с.Здравчец, общ.Кирково, къща №65, за СУМАТА от 6 608,32 лева главница; сумата от 547,35лева- договорна лихва от 06.04.2022г. до 11.07.2023г; сумата от 69,60 лева- обезщетение за забава от 06.05.2022г. до 11.07.2023г.; сумата от 171 лева- обезщетение за забава за периода от 12.07.2023г. до 21.09.2023г.; 120 лева- разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от 6 608,32 лева, считано от 25.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

1

В исковата молба се посочва, че Заповедта е връчена редовно по реда на чл.47 ал.5 вр. с ал.1 ГПК, при което е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Предвид това моли съда да признание за установено по отношение на Х.

К. Д. с ЕГН- **********, с постоянен и с настоящ адрес- с.Здравчец, общ.Кирково, къща №65, че дължи на „БАНКА ДСК„ АД СУМАТА от 6 608,32 лева главница; сумата от 547,35лева- договорна лихва от 06.04.2022г. до 11.07.2023г; сумата от 69,60 лева- обезщетение за забава от 06.05.2022г. до 11.07.2023г.; сумата от 171 лева- обезщетение за забава за периода от 12.07.2023г. до 21.09.2023г.; 120 лева- разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от 6 608,32 лева, считано от 25.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издаден горната заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.

Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление в съда до погасяването.

Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

Представени са писмени доказателства, приложени по делото, и приети в съдебно заседание и описани в съдебният протокол.

В съдебно заседание, БАНКАТА се представлява от ю.к.Д. Б., която поддържа предявената искова молба и иска постановяване на решение при признание на иска. Претендира ю.к. възнаграждение, като представя списък по реда на чл.80 от ГПК.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор, в който ответникът прави пълно признание на иска, като иска да не му възлагат разноски по воденето на делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.235 ал.2 вр. с чл.12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното копие на Заповед № 172 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 26.09.2023г. по ЧГД №505/2023г. по описа на PC- Момчилград, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно при условията на чл.47 ал.5 вр. с ал.1 от ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

В първото по делото заседание представителят на ищцовото дружество прави изявление да се постанови решение при признание на иска, като след така направеното изявление е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

Предвид дотук изложеното съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.237 от ГПК, поради което 2 следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което предявения иск да бъде изцяло уважен.

Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен. Признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237 ал.3 от ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения. Признато е право, с което страната може да се разпорежда, като признанието изхожда лично от страната, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки на това основание предявения иск.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.237 ал.1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, поради което и на основание чл.237 ал.1 и ал.2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявения иск да се уважи изцяло.

При този изход на делото на ищцовото дружество ще се присъдят разноските за държавна такса в размер на 155,33 лева. Освен това и на осн.чл.78 ал.5 от ГПК ю.к.Б. претендира заплащане на ю.к. възнаграждение по чл.37 от ЗПП вр.чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на правна помощ, като такова следва да й бъде присъдено в минимален размер от 100 лева, платимо от ответника.

Ответникът следва да заплати на ищцовото дружество и сторените в заповедното производство разноски в размер на 250,33 лева /150,33 левадържавна такса и 100 лева- ю.к. възнаграждение/.

Или, общо дължимите разноски в исковото и заповедното производство възлизат на 300,66 лева, които са дължими от ответника, т.к. същият с поведението си е дол повод за завеждане на настоящото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 вр.чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, че Х. К. Д. с ЕГН- **********, с постоянен и с настоящ адресс.Здравчец, общ.Кирково, къща №65, дължи на „Банка ДСК" АД със седалище и адресна управление гр.София,ул.“Московска“ №19, ЕИК*********, представлявана от Изпълнителните директори Д. Д. М. и Ю. Б.

Г., СУМАТА от 6 608,32 лева главница; сумата от 547,35лева- договорна лихва от 06.04.2022г. до 11.07.2023г; сумата от 69,60 лева- обезщетение за забава от 06.05.2022г. до 11.07.2023г.; сумата от 171 лева- обезщетение за забава за периода от 12.07.2023г. до 21.09.2023г.; 120 лева- разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от 6 608,32 лева, считано от 25.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 172 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 26.09.2023г по ЧГД №505/2023г. по описа на PC- Момчилград,горната заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.

ОСЪЖДА Х. К. Д. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК" АД-София, ЕИК- *********, сумата от 300,66 лева, представляваща общият размер на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийският окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението за страните.

Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________ 4