Разпореждане № 265 от 18.05.2026, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 265 гр. Перник, 18.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Й. КОТЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Й. КОТЕВА Частно наказателно дело № 20261700200208 по описа за 2026 година установи следното:

Пред Софийски градски съд е било образувано ЧНД № 2954/2026г. на основание чл.32, ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС), въз основа на удостоверение към решение за налагане от съдебен орган на Федерална република Германия на българския гражданин Б. И. на финансова санкция в общ размер на 1 136,00 евро, включваща глоба и разноски по воденото производство.

В удостоверението по чл. 4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР от 24 февруари 2005 г. на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е посочен последният известен адрес на засегнатото лице в ***.

След образуване на делото в Софийски градски съд е била изискана справка за постоянен и настоящ адрес на българския гражданин от НБД „Население“, според която Б. И. има регистриран постоянен адрес в ***, а настоящия е в ***.

При тези факти, с разпореждане от 07.05.2026г., с мотив, че засегнатото лице е с настоящ адрес в ***, с дата на регистрация 10.10.2003г., производството по ЧНД № 2954/2026г. на Софийски градски съд е прекратено, като делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд-Перник, където е образувано сегашното ЧНД № 208/2026г.

Настоящият съдия-докладчик, след като извърши дължимата собствена проверка по чл.31, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, установи, че делото не е подсъдно на Окръжен съд-Перник, като съображенията са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, решението за налагане на финансови санкции се признава от окръжния съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, а за юридическото 1 лице - по седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция на територията на Република България.

Съобразно разпоредбата на чл.31, ал.3, вр. чл.15, ал.4 от ЗПИИАКОРНФС, както и съдебната практика (напр. Определение № 31 от 18.02.2014 г. по н.д. № 204/2014 г., НК, І н.о. на ВКС) понятията „местоживеене“ и „обичайно местопребиваване“ имат равностойно значение при определяне на местната подсъдност, като тяхното съдържание е разяснени в чл.93-96 от Закона за гражданската регистрация и в чл.48, ал.7 от Кодекса за международното частно право. На основание чл.37, ал.1 от Указ № 883/24.04.1974г. за прилагане на ЗНА, дадените в тези нормативни актове определения са приложими и в производството по признаване и изпълнение в Република България на решения за налагане на финансови санкции, постановени в друга държава - членка на Европейския съюз. Тук е мястото да се отбележи, че местоживеенето или обичайното местопребиваване, в смисъла на разпоредбата на чл.31, ал.3, вр. чл.15, ал.4 от ЗПИИАКОРНФС не са понятия, идентични с тези за постоянен и настоящ адрес, съгласно българското законодателство.

Изложеното налага извод, че съдията-докладчик от определения окръжен съд, според съответното населено място, посочено в удостоверението по чл.4 от ЗПИИАКОРНФС (което неслучайно е негов задължителен реквизит), е длъжен, на първо място, да предприеме всички необходими действия за призоваване на лицето на този адрес и едва след това, съобразно събраните данни, да прецени собствената си компетентност. В този смисъл е константната практика на ВКС - Определение № 101 от 08.11.2017 г. по ч.н.д.

№ 1070/2017г. на ІІІ н.о. на ВКС, Определение № 157 от 28.11.2017 г. по ч.н.д.

№ 1182/2017г., НК, І н.о. на ВКС, Определение № 30 от 13.03.2020г. по ч.н.д.

№ 167/2020г., НК, ІІІ н.о. на ВКС, Определение № 17 от 05.02.2021 г. по ч.н.д.

№ 82/2021г., НК, І н.о. на ВКС, Определение № 170 от 30.03.2026г. по ч.н.д. № 284/2026г., НК на ВКС.

Поради изложеното, настоящият съдия-докладчик прецени, че Софийски градски съд преждевременно е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд-Перник, поради което счита, че са налице основанията на чл.44, ал.1 от НПК за повдигане на спор за подсъдност пред Върховния касационен съд на Република България.

Така мотивиран, съдията-докладчик от Окръжен съд-Перник РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 208/2026г. по описа на Окръжен съд-Перник.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Върховния касационен съд на Република България по отношение на местно компетентния окръжен съд, който да се произнесе по признаването на решение за налагане на финансова 2 санкция № 1 Cs 972 Js 19909 /24 от 19.11.2024г. на съдебен орган на Федерална република Германия, на българския гражданин Б. И..

РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно.

ДЕЛОТО да се изпрати на Върховния касационен съд.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________ 3