Определение № 3050 от 22.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3050 гр. Пловдив, 22.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.а

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20235300503141 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Ай Ти Еф груп“АД, в качеството му на ответник и ищец по насрещна искова молба по гр.д.№ 13484/2022г. на ПдРС, ХІІІ гр.с., против постановеното по същото дело определение № 11569/11.10.2023г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 3499/27.07.2023г. в частта за разноските.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като насрещният иск е частично уважен и по съразмерност е следвало на жалбоподателя да бъде присъдена съответна част от направените от него съдебни разноски, съобразно с представените доказателства за тях и списък по чл.80 от ГПК.

От въззиваемата М. К. е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

С постановеното по гр.д.№ 13484/2022г. на ПдРС, ХІІІ гр.с. решение № 3499/27.07.2023г. е уважен предявеният от М. К. иска за прогласяване за нищожна на клаузата в сключен между нея и „Ай Ти Еф груп“АД договор за потребителски кредит № 355893/15.01.2020г., предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК. Уважен е частично насрещният иск на жалбоподателя за връщане на главницата по договора за потребителски кредит и по аргумент от недействителността не само на горепосочената клауза, но и на целия договор, са отхвърлени исковете за заплащане на възнаградителна и законна лихви. С молбата по чл.248 от ГПК, подадена от жалбоподателя, е поискано допълване на решението в частта относно разноските, като му бъдат присъдени съдебни разноски по съразмерност.

В мотивите към Определение № 366/16.08.2022г. ч.т.д. № 1085/2022г. на ВКС, І т.о., в какъвто смисъл е и Определение № 262/11.08.2020 г. по ч.т.д. № 844/2020 г. на ВКС, I т.о. е прието следното: „Предметът на делото изцяло попада в обхвата на въпросите, намерили 1 отговор с решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз. В т. 96 от решението СЕС е приел за необходимо да се произнесе по въпроса дали е съвместимо с принципа на ефективност, възлагането на потребителя на съдебните разноски в зависимост от върнатите му суми, при положение, че искът му е уважен в частта относно неравноправния характер на спорната клауза. В т. 95 от решението е обосновано, че разпределянето на разноските по съдебно производство пред националните юрисдикции попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите членки, при условие че са спазени принципите на равностойност и на ефективност. Съобразявайки принципа на ефективността, СЕС е приел, че обвързването на разпределението на съдебните разноски в това производство само с недължимо платените суми, чието връщане е разпоредено, може обаче да възпре потребителя да упражни посоченото право, предвид разноските, до които води предявяването на иск по съдебен ред /т. 98 от решението/. С оглед на всички изложени съображения СЕС е решил, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи“. Аналогично, при предявен от потребител иск за нищожност на клауза по сключен от него договор и основателност на този иск, следва да се счита за недопустимо възлагането в негова тежест на разноски по частично уважен иск на кредитора за връщане на суми по договора. Ето защо, частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Ай Ти Еф груп“АД, в качеството му на ответник и ищец по насрещна искова молба по гр.д.№ 13484/2022г. на ПдРС, ХІІІ гр.с., частна жалба против постановеното по същото дело определение № 11569/11.10.2023г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 3499/27.07.2023г. в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2