Решение № 283 от 18.01.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. София, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20211100111519 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Г. С. И. от гр. Белене против „Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК *******. Ищецът излага, че по силата на договор за покупко-продажба от 25.01.1993г., сключен между него, като купувач, и „Х.“ ЕООД, в качеството му на продавач, е придобил собствеността на 720 000 кубични метра пясък, намиращ се в намивното поле на площадката на спрения от строителство национален обект ХТК „Н. – Т.М.“, находящо се в поземлен имот с идентификатор 0336.2.915 по кадастралната карта на землището на гр. Белене, община Белене. За процесния пясък на същата дата е подписан и приемо-предавателен протокол, а цената била заплатена чрез Споразумение за погасяване на вземането на ищеца като кредитор.

Във връзка с проявен интерес за закупуване на пясъка от трето лице, през 2016г. ищецът отправил до НЕК ЕАД, в качеството й на правоприемник на активите на Генерална инвеститорска дирекция Хидротехнически комплекс /ГИД – ХТК/ „Н. Т.М.“ писмо, с което предложил да направи за своя сметка временни пътища за осигуряване на свободен достъп до имота, в който се намира собствения му пясък.

В отговор, ответникът му заявил, че е единствен и пълноправен собственик на имот с идентификатор ***, за което притежава констативен нотариален акт, в качеството си на правоприемник на активите и пасивите на /ГИД – ХТК/ „Н. Т.М.“, поради което счита себе си и за собственик на складираните върху земята инертни материали, и отказал достъп на ищеца до имота.

Ето защо, ищецът моли съда да го признае за собственик на процесното количество пясък.

1

В депозирания по делото писмен отговор ответникът НЕК ЕАД оспорва иска изцяло. Поддържа, че от представените от ищеца с исковата молба доказателства не се установява процесният пясък да е конкретизиран и отделен, като от приложения приемо-предавателен протокол, въпреки наименованието му, не се установява и същият да е бил предаден на купувача.

От сключването на договора, от който ищецът извежда правото си на собственост, са изминали 28 години. Не се установява, че вещите, предмет на процесния договор и тези, понастоящем намиращи се в имота, собствен на ответника, са едни и същи. Счита, че бездействието на ищеца да установи фактическа власт върху процесния пясък в продължение на почти три десетилетия е индиция за липсата на собственост. Оспорва да е била извършена индивидуализация на престацията по процесния договор, поради което и същият не е прехвърлил право на собственост. Ищецът не упражнява фактическата власт над процесните вещи и не сочи на какво основание неговата собственост се намира в имота на ответника. Поддържа, че ответникът през цялото време е упражнявал фактическа власт върху своя имот и намиращите се в него вещи чрез явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, с намерението вещите да се своят.

Сочи, че съгласно констативен нотариален акт №2, том 11, рег.№6838, дело 1276 от 14.07.2008г. на нотариус Х.К., имот с идентификатор *** е собствен на ответника в качеството му на правоприемник на Инвестиционно предприятие „Атомна енергетика“ – Белене, което от своя страна е поело активите и пасивите на Генералната инвеститорска дирекция за изграждане на ХТК „Н. – Т.М.“, съгласно решение на МС на РБ от 06.12.1990г. С решение по т.13.1 от Протокол №7/19.02.2008г., СД на НЕК ЕАД е бракувал част от активите, свързани с изграждането на ХТК „Н. – Т.М.“. Бракуваните активи са незавършено и временно строителство, като голяма част от тях са от естество, което не позволява фактическо бракуване, последвано от ликвидиране – рекултивирани площи, отбиване на строителни води, драгажни дейности по карбоплавателния канал на р.Дунав и др. От първоначално предложените за брак активи е приспаднат подобект „Намивни полета 2 и 3“, като същият е заведен в активите на НЕК ЕАД с цел използването му от Трошачно-миячна смесителна инсталация. Към 2021г. в активите на НЕК ЕАД е включен актив 202000000004 „Подобрения върху земи и терени – намивни полета ХТК“ с отчетна стойност 410 385,03лв., натрупани амортизации 34 198,75 лв. и балансова стойност към 30.06.2021г. в размер на 376 186,28 лв. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с пр. осн. чл.124 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 25.01.1993г. с „Х.“ ЕООД на 720 000 кубични метра пясък, намиращ се в намивното поле на площадката на спрения от строителство национален обект ХТК „Н. – Т.М.“, находящо се в поземлен имот с идентификатор 033366.2.915 по кадастралната карта на землището на гр. Белене.

2

Съдът приема, че предявеният иск е допустим, доколкото съдебната практика трайно приема, че при ревандикация /а следователно и при установителен иск за собственост/ на движими вещи е допустимо те да бъдат индивидуализирани и чрез посочване на местонахождението им. Следва да се има предвид обаче, че и в този случай предмет на иска, съответно - на решението, са конкретните индивидуално определени вещи, а не такива от определен вид и род. Ищецът следва да опише претендираните движими вещи чрез посочване на основните и индивизуализиращи белези, които макар и да са в зависимост от вида на конкретната вещ, следва да са достатъчни за отграничаването на претендираната вещ от всяка друга такава от същия вид.

В конкретния случай, претендира се право на собственост върху движими вещи, описани по рода си - пясък, в конкретизираното количество - 720 000 кубични метра и индивидуализирани чрез местоположението си – въпросното намивно поле, като с оглед твърдението на ищеца, че в това поле към момента няма други количества пясък, а там се намира само собствения му, съдът приема, че вещите са конкретизирани в достатъчна степен и предявеният иск е допустим.

По отношение на правния интерес – такъв е налице, доколкото дори в случаите, когато ищецът не владее вещта и има възможността да предяви ревандикационен иск, той е в правото си сам да определи обема на търсената защита и да предяви установителен, вместо осъдителен иск /в т.см. т.2 на ТР № 8/2012, ОСГТК на ВКС/.

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже фактите, от които извежда правото си на собственост, в случая – сключен договор за покупкопродажба на процесното количество инертен материал, намиращо се в посоченото намивно поле, като с оглед факта, че предмет на договора за покупко-продажба са родово определени заместими вещи, в тежест на ищеца е да докаже и че вещите са били определени по съгласие между страните по договора или предадени по смисъла на чл.24, ал.2 от ЗЗД. Това е така, защото продажбата на вещи, определени само по рода си, изисква концентрация на престацията, за да настъпи вещно-транслативния ефект на договора. В противен случай продажбата не може да породи действието си що се касае до прехвърлянето на собствеността. Договорът е действителен, но не поражда вещно действие.

Съгласно твърденията на ищеца, предметът на договора е бил индивидуализиран от една страна – чрез посочването на местоположението на процесния пясък – намивното поле на площадката на спрения от строителство национален обект ХТК „Н. – Т.М.“, в което намивно поле пясъкът се е намирал, като в това намивно поле не е имало други количества пясък, а от друга страна – чрез предаване на същия с приемо-предавателен протокол.

От представените по делото писмени доказателства /като съдът обсъжда само тези от тях, които са относими към предмета на спора и не обсъжда представените от ищеца многобройни неотносими към спора писмени доказателства/ се установява следното:

От декларация от 12.10.1992г., подписана от Р. З. – посочен като управител на „Хидретехкомплекс“ , се установява, че на същата дата лицето е получило сумата от 2 160 000лв. за оборотни средства, които се е задължило да възстанови в тримесечен срок на Г. С. И.. В случай на невъзможност за 3 връщане, е предвидено сумата да бъде обезпечена от налични материали, собственост на дружеството.

На 20.01.1993г. е било сключено споразумение между ищеца и Р. З. директора на „Х.“ ЕООД, гр. Белене, съгласно което дружеството се е задължило в 30-дневен срок да предаде 720 хиляди куб. м. пясък, находящ се в западната част на площадката на ХТК „Н. – Т. Мъгуреле“ в местността „Въбленска рампа“ с граници: запад – Горски фонд, юг - дига на „Напоителни системи“, север и изток – р. Дунав. В споразумението е посочено, че цената на пясъка е 3 лв. за куб.м. или общо 2 160 000 лв., дължими на кредитора Г. С.

И..

Представен е договор за покупко-продажба от 25.01.1993г., сключен между „Х.“ ЕООД, гр. Белене, представлявано от управителя Р. З. – като продавач и ищеца – като купувач , с предмет на договора – продажба на 720 000 куб.м. пясък – собственост на продавача, на основание посочените по-горе декларация от 12.10.1992г. и споразумение от 20.01.1993г.

Съгласно посоченото в договора цената на процесния пясък е 3 лв. за куб.м. франко намивно поле по площадката на спрения от строителство обект ХТК Н. – Т.М.. Страните са посочили, че собствеността върху пясъка преминава от продавача върху купувача от датата на подписване на договора, а всички рискове преминават от продавача върху купувача от момента на прехвърляне на собствеността. Продавачът се е задължил да прехвърли на купувача собствеността върху посоченото количество пясък, а купувачът – да поеме рисковете, свързани със съхранението и стопанисването на същия от момента на прехвърляне на собствеността.

На същата дата е подписан приемо-предавателен протокол, в който е посочено, че със същия се прехвърля собствеността на Г. С. И. на 720 000 куб. м. пясък, находящи се на площадката на спрения от строителство национален обект ХТК „Н. – Т.М.“, при граници, както е упоменато в подписаното между страните споразумение от 20.01.1993г.

От писмо изх.№94-1153-1/03.01.2017г. на Изп. директор на НЕК ЕАД се установява, че във връзка с писмо на ищеца от 28.12.2016г. с искане за осигуряване на свободен достъп до поземлен имот с идентификатор *** с площ 657 417 кв.м., находящ се в землището на гр. Белене с оглед извозването на инертен материал – пясък, е постановен отказ.

Дружеството се е аргументирало с това, че по силата на цитирани в писмото документи за собственост, същото притежава процесния недвижим имот, като представените от ищеца документи

- декларация от 12.10.1992г., споразумение от 20.01.1993г., договор за покупко-продажба от 25.01.1993г. и приемо-предавателен протокол от 25.01.1993г. не обвързват НЕК ЕАД относно принадлежността на правото на собственост върху намиращ се в имота инертен материал /пясък/, поради което и няма правно основание за предоставяне на искания достъп до имота и направа на временни пътища за извозване на наличния инертен материал.

Прието е по делото Постановление на прокурор при СГП за отказ да се образува наказателно производство по пр.пр. №12642/2015г. по описа на СГП, образувана по повод доклад от зам. – министър на енергетиката А. П., свързан с инвестиционно предложение от „А.С.И.“ ЕООД за закупуване на инертни 4 материали, намиращи се в землището на гр. Белене и наемане на недвижим имот от активите на НЕК ЕАД.

Представен е разходен касов ордер от 15.07.2015г. за сумата от 14 200 лв., платена от Г. С. И. на Петко Александров Петков за „почистване на пясък от дървета и храсти на ХТК“.

Ответникът се легитимира като собственик на недвижим имот с идентификатор 0336.2.915 по кадастралната карта на землището на гр. Белене, община Белене, находящо се в м. Калмиша с площ от 657 415 кв.м. с нотариален акт №2, том 11, рег. №6838, дело №1276/2008г. на нотариус Х.К., с район на действие РС – Левски.

Прието е по делото Разпореждане №46 на Министерския съвет от 07.11.1991г. за образуване на еднолично търговско дружество с държавно имущество „Н.Е.К.“ АД. Съгласно представеното по делото Решение на СГС от 28.12.1991г. за регистрация на дружеството, същото поема всички пасиви и активи на Инвестиционно предприятие „Атомна енергетика“ - Белене.