Решение № 155 от 17.05.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Д., 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д., III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20233230201257 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. П. И. с ЕГН **********, депозирана чрез процесуален представител, срещу Наказателно постановление № 23-1717001017 от 06.10.2023 г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР – Д., Първо РУ Д., с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за допуснати процесуални нарушения при издаване на поднадзорния акт.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание.

Д.кият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

1

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното от фактическа страна:

На 16.09.2023 г. около 17.19 ч. св. Д. ДА. Д. и св. М. И. С. – пл. с. в Първо РУ Д. били в района на местността Л., III път, в близост до ст. „....“ в гр. Д. При изпълнение на служебните си задължения забелязали л. а. марка „...“ с ...., управляван от младо момиче. Свидетелите спрели автомобила за проверка, в хода на която установили, че зад волана била непълнолетната и неправоспособна Л. И. П.. До нея в автомобила на дясна предна седалка се возил жалбоподателят и неин баща - И. П. И., който бил и собственик на МПС.

При така установената фактическа обстановка, св. Д. приел, че И. като собственик на лекия автомобил е предоставил управлението му на неправоспособната Л. И. П. и съставил АУАН сер. GA № 1018415, с което вменил на И. извършването на административно нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН, на 06.10.2023 г. било издадено и процесното НП № 23-1717-001017, с което, приемайки описаната в АУАН фактическа обстановка, наказващият орган също квалифицирал цифрово деянието като административно нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП му било наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лв.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от гласните доказателства, обективирани с показанията на св. Д. и св. С., както и от събраните и приобщени към материалите по делото писмени доказателства – Жалба с рег. № 20054/14.11.2023 г. – 3 л.; Становище с рег. № 1717р14203/09.11.2023 г.; НП № 23-1717-00171017/06.10.2023 г.; АУАН Серия GA № 1018415/16.09.2023 г.; Справка за нарушител /водач – 2 л.; Копие на Заповед № 812з-1632/02.12.2021 г., ведно с плик за доставяне – 3 л.; Молба с рег. № 21042/28.11.2023 г., ведно с товарителница и Удостоверение с изх. № 1264/24.11.2023 г. – 3 л.; Писмо с рег. № 851000-19375/29.11.2023 г., ведно с плик за доставяне – 2 л.; Писмо с рег. №171700-8031/28.12.2023 г., ведно със справка ЦАИС – 2 л.; Писмо с рег. № 851000-19375/29.11.2023 г.; Справка картон на водача, ведно с плик за доставяне – 3 л.; Писмо с рег. №3570001269/06.02.2024 г., ведно с плик за доставяне – 2 л., които доказателства съдът кредитира изцяло като обективни, пълни и последователни.

При гореописаната фактическа обстановка и след анализ на събраните доказателства съдът установи следното от ПРАВНА СТРАНА:

Наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 357з-1101 от 21.04.2023 г. на Директора на ОД на МВР Д., която е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл.

2

57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Съдът не споделя доводите на защитата, че е допуснато процесуално нарушение при описание на мястото на извършване на административното нарушение, доколкото видно от АУАН и от НП същото е описано ясно и подробно, като е посочена както улицата, така и стадиона, за да се упомене в коя част на улицата е установено нарушението.

В действителност, в НП нарушението е квалифицирано по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, без да е посочена съответната хипотеза /предложение/ от т. 1, като в НП нарушението е подведено под санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, без да е посочена съответната хипотеза /предложение/ на визираната санкционна норма.

Съдът намира, че тези процесуални нарушения не са съществени. Това е така, защото, за да е налице съществено процесуално нарушение е необходимо да е засегнато пълноценното реализиране на правото на защита на наказаното лице срещу наказателното постановление. Основанията за това становище са следните:

На първо място е налице пълно словесно описание на нарушението.

Следва да се отбележи, че направеното описание в НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени.

На второ място, наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на НП сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с НП нарушение.

Ето защо, съдът намира, че в конкретния случай процесуалните нарушения при издаването на обжалваното НП не следва да се приемат като съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон, съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

Собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя 3 управлението на моторно превозно средство на лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство или което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.

69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено, се наказва с глоба от 100 до 300 лв. (чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП).

И. П. И. е санкциониран за това, че като собственик на лек автомобил марка „...“ с рег. ... , предоставя същия да бъде управляван от неправоспособната Л. И. П. от гр. Д., която на 16.09.2023 г., около 17:19 часа в гр. Д., в мест. Л., III път, в близост до ст. „....“ е управлявала автомобила.

Настоящият състав намира, че безспорно от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 102, т. 1 от ЗДвП, защото с факта на предоставянето на автомобила на неправоспособно лице, нарушението е извършено и е налице основание за реализиране на административно-наказателната отговорност по реда на чл.

177, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП. В тази насока е и константната съдебна практика (Виж Решение № 168 от 26.04.2018 г. по касационно адм. дело № 19/2018 г. по описа на АдмС – Д.).

По отношение на наложеното наказание:

Предвиденото наказание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП е глоба от 100 до 300 лева. Наложеното от административнонаказващият орган наказание глоба е в размер на 300 лв. Административно-наказващият орган е определил размера на наказанието глоба в максималния размер, определен в приложимата материална норма, но не е изложил мотиви как е определил именно този размер на наказанието. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава наказващия орган да обоснове преценката си при определяне на наказанието за конкретното нарушение. В случая не са обсъдени смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, нещо повече – не са посочени какви са те конкретно, за да може да бъде извършена проверка правилно ли е определен размерът на наказанието. Съдът намира, че щом наказателното постановление не съдържа мотиви кои конкретно обстоятелства налагат определянето на наказанието в размер, по-висок от предвидения в нормата минимум, то наказанието не съответства на целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Липсата на мотиви за по-високото наказание пречи на наказаното лице да се защити и да установи срещу точно каква позиция следва да организира защитата си. Предвид обстоятелството, че нарушението е доказано, то следва да бъде санкциониран жалбоподателят, но с минимално предвиденото по закон наказание. В тази насока е и константната съдебна практика /Виж Решение от 04.02.2019 г. по к.а.н.д. № 715/2018 г. по описа на АдмС – Д./.

4

Ето защо съдът намира, че следва да измени размера на наложената глоба, като се определи такава в размер на 100 /сто/ лв., т.е. в минимума, предвиден в чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП.

Конкретното нарушения не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма обществени отношения. Обект на защита са обществените отношения по опазването живота и здравето на участниците в движението по пътищата. В този ред на мисли съдът намира за нужно да отбележи, че извършеното нарушение се отличава с висока степен на обществена опасност на деянието. Фразата „висока степен на обществена опасност на деянието” е твърде слаба, когато става въпрос за честотата на извършваните нарушения на правилата за движение по пътищата. Особено укорими са нарушенията, при които деецът предоставя управлението на моторно превозно средство на неправоспособен водач, пренебрегвайки неблагоприятните последици при осъществяване на една дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци.

От друга страна, видно от приложената по делото Справка за нарушител, самият жалбоподател е бил наказван нееднократно и друг път за нарушения на правилата за движение по пътищата, което е още една пречка да се приеме, че нарушението представлява маловажен случай.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1717-001017 от 06.10.2023 г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР – Д., Първо РУ Д., с което на И. П.

И. с ЕГН ********** за нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лв., като НАМАЛЯВА размера на административното наказание ГЛОБА на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд - Д. в 14 дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Д.: _______________________

5