Решение № 3 от 04.01.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Пловдив , 04.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Секретар:

Момчил А. Найденов

Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно наказателно дело № 20205330205671 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 16-002872 от 02.09.2020г. издадено от А. А. Ч., на длъжност *** на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, с което на „Българстрой“ ЕООД ЕИК:200670134, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Марин Дринов“ № 1, представлявано от С. Д. К., в качеството и на ***, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.

В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно. Посочва, че не става ясно какво наказуемо действие или бездействие е извършило дружеството, не са налице реквизитите по чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.1 от ЗАНН относно АУАН и наказателното постановление. Също взема становище, че от страна на административнонаказващия орган не е доказано и съставомерността на деянието, доколкото при трудово правоотношение се дължи работна сила, а в случая лицето не се е намирало в трудови правоотнощения, на същото е 1 възложено на свой риск да извърши обща строителна работа на обекта, представен е и договор за изработка по чл.258-чл.260 от ЗЗД. В този смисъл посочва, че не е имало установено работно време и работно място, както и постоянно трудово възнаграждение. Алтернативно посочва, че случая е маловажен по смисъла на чл. 93, т.9 от НК и са налице предпоставки за приложение на реда на чл.28 от ЗАНН. Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат А. поддържа жалбата на изложените основания, като допълва, че бланката на декларацията е подвеждаща, като ако се попълни излиза, че има трудово правоотношение. Също предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и алтернативно възразява срещу присъждане на хонорар за юрисконсулт, доколкото няма такъв направен разход.

Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., оспорва жалбата. Сочи, че са неоснователни възраженията за допуснати процесуални нарушения, като самото нарушение е описано в пълнота. Също поддържа, че действително е представен граждански договор, но видно от неговия предмет се касае именно за използването на работната сила на лицето, налице е йерархическа зависимост, лицето не извършва работата по свое усмотрение. На следващо място посочва, че декларацията не е подвеждаща, като няма никаква пречка да се оставят част от графите непопълнени, а също и че не се касае за маловажен случай. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, като в поза на въззиваемата страна бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като сочи, че същата не е била причина за отлагане на делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е връчено на 04.09.2020г., видно от приложеното заверено копие на известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез Дирекция „Инспекция 2 по труда“ – гр.Пловдив, на 09.09.2020г., съгласно отразения входящия номер.

Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 08.07.2020г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, сред които и свидетеля Д. Т. Б. – в качеството и на *** в същата дирекция, извършили проверка в обект – жилищна сграда в гр.Пловдив, квартал „Остромила“, на който строителни работи се изпълнявали от „Българстрой“ ЕООД ЕИК:200670134. При проверката свидетелят Б. установила, че на същия обект работил Д. А. Р. (М. Д.), който извършвал работа като *** – ***. При проведен с негов разговор същият споделил, че работел като *** за „Българстрой“ ЕООД ЕИК:200670134 от около 4 години, с работно време от 09:30 часа докато свърши работа, с уговорено възнаграждение – 48 лева на ден. За последното Р. попълнена и декларация по чл.402, ал.2 от Кодекса на труда, като отразил горното с помощта на Ж. Д. Н.

– ***. Същевременно не се установил сключен трудов договор в писмена форма между дружеството работодател и работника Р., вместо това бил представен Договор за изработка по чл.259-чл.269 от ЗЗД между същите.

С оглед на горното, на 30.07.2020г. свидетелят Б. съставила АУАН № 16-002872 срещу „Българстрой“ ЕООД, за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от упълномощено лице – М. К., с приложено по делото пълномощно. . Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел свидетеля Д. Т. Б., която помни случая и описва извършената проверка и сторените при същата констатации, включително извършваната от Р. дейност и споделеното от същия, както и 3 начина на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля Б. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – декларация по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда на работника Р.. Следва да се посочи, че същата декларация е попълнена по указанията на последния и подписана от него, без значение, че текста е изписан от друго лице. От същата декларация се установява, че работникът Р. е полагал труд за дружеството при уговорени работно време и възнаграждение.

Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на обсъдената доказателствена съвкупност.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на

ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на *** *** на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а тази на актосъставителя – от разпоредбата на чл.416, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.21, ал.4, т.3 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 4 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „Българстрой“ ЕООД ЕИК:200670134, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.

„Марин Дринов“ № 1 е нарушило разпоредбата чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, за това, че на 08.07.2020г., на обект – жилищна сграда в гр.Пловдив, квартал „Остромила“, на който строителни работи се изпълнявали от „Българстрой“ ЕООД, е допуснало до работа работника Д. А. Р. (М. Д.), при установени елементи на трудово правоотношение, а именно – работно място, работно време и трудово възнаграждение, без да е сключило със същия работник трудов договор в писмена форма.

В случая са налице всички елементи на трудовото правоотношение – работно място, работно време и трудово възнаграждение. Същевременно не се установява и сключен трудов договор в писмена форма, какъвто поначало не се твърди от страните.

В този смисъл съдът намери за неоснователно възраженията на жалбоподателя, че в случая лицето не се е намирало в трудови правоотнощения, на същото е възложено на свой риск да извърши обща строителна работа на обекта, представен е и договор за изработка по чл.258чл.260 от ЗЗД, както и че е не е имало установено работно време и работно място, както и постоянно трудово възнаграждение. В този смисъл самия работник е заявил, както е и отразил в декларацията, че работно му време от 09:30 часа докато свърши работа, а уговорено възнаграждение – 48 лева на ден, а също и че работи за дружеството като *** от около четири години, поради което трудно може да бъде споделена тезата за липса на установено работно време, работно място и трудово възнаграждение. Изводът за последното по никакъв начин не се промена от това, че иначе между страните има подписан документ, именуван „граждански договор“. Впрочем и от самото съдържание на въпросния „граждански договор“ не се установяват 5 елементите на твърдяното гражданско правоотношение, а напротив – установява се трудово такова, доколкото в същия договор изцяло липсва предмет – не се сочи какво конкретно следва да изработи М. Д., в какъв срок и т.н., а е описано, че последният следва да извършва неконкретизирана „обща работа“ в полза на дружеството.

Що се отнася до посоченото относно това, че бланката на декларацията е подвеждаща, като ако се попълни излиза, че има трудово правоотношение, то следва да се посочи, че в случая работникът е споделил същите обстоятелства и устно, поради което същите не могат да бъдат отдадени на формата на декларацията.

Също като неоснователно следа да се прецени и възражението, че не става ясно какво наказуемо действие или бездействие е извършило дружеството, не са налице реквизитите по чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.1 от ЗАНН относно АУАН и наказателното постановление. Както в АУАН, така и в наказателното постановление нарушението е описано подробно и последователно, като са посочени всички съставомерни факти, а именно – описано е, че лицето е полагало труд при наличие всички елементи на трудовото правоотношение, без да има подписан трудов договор. Ето защо не става ясно в какво се изразява твърдяното нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.1 от ЗАНН.

Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Също така следва да се отбележи, че в случая не се установява това да е бил първия работен ден на работника или др. подобно, а напротив – самият той е посочил, че работи за дружеството от четири години, което съвсем не подкрепя извод за 6 маловажност на конкретния случай.