Определение № 3607 от 30.12.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3357/2024
- Вид
- Определение № 3607
- Подписан
- 30.12.2024
- В сила
- 30.12.2024
- Състав
- Величка Петрова Белева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Мария Ангелова Ненова
Цитирани разпоредби
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3607 гр. Пловдив, 30.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Н. Н. Дзивкова Рашкова
М. Анг. Ненова като разгледа докладваното от Н. Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503357 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .
Постъпила е частна жалба от Н. П. Г. чрез адв. Г. М. против Определение № 14309/15.11.2024г., пост. по гр.д.№ 7647/24, ПдРС, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 3953/09.10.2024г. по същото дело частта за разноските.
Поддържа, че определените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. не съответства на положения труд по делото, като се отчете, че исковете срещу двамата ответници са уважени, както и че минималното възнаграждение по Н1/2004МРАВ е в двойно по-висок размер. Отделно от това поддържа, че самите ответници са претендирали юрисконсултско възнаграждение в размер на 360лв., т.е. в значинелно по-висок размер от определеното. Посочва, че този съдебен състав при аналогични дела е присъждал по-високи възнаграждения. Моли за отмяна на обжалваното определение и му се присъдят разноски в размер на 450лв. по иска срещу първия ответник и 400лв. по иска срещу втория ответник.
Ответната страна „Изи асет мениджмънт“ АД е подала отговор на частната жалба, в който я оспорва. Позовава се на практиката на СЕС и на ВКС, според която съдът не е обвързан с минималните размери , посочени в Н1/2004МРАВ, а следва да отчете вида и количеството свършена работа.
Поддържа , че законовият критерии е фактическата и правна сложност на работата, както и преценката за разумност и обоснованост на възнаграждението. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Ответната страна „Файнешъл България“ ЕООД също е подало отговор на частната жалба, в който я оспорва. Позовава се на същата практика на СЕС, като поддържа, че съдът следва да отчете фактическата и правна сложност, без да се съобразява с някакви нормативни минимуми, когато те се явяват несъразмерно високи с оглед реално положения труд и направени разходи.
1
Сочи, че в случая исковото производство не е било с фактическа и правна сложност, поради което и определеното възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е правилно и в съответствие с изискванията на закона.
Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страната, изложени в подадената молба, констатира следното :
Производството е образувано по искова молба на Н. П. Г. против „Изи асет мениджмънт“ АД и „Файнешъл България“ ЕООД за прогласяване нищожността на договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция. С Решение № 3953/09.10.2024г. исковете са уважени, като на процесуалния представител на ищцата – адв. Г. М. е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 200лв. по всеки от исковете. В мотивите на решението съдът се е обосновал, че се съобразява със задължителната практика на СЕС относно начина на определяне на разноските в производството, както и при отчитане на фактическата и правна сложност на делото. По молба на адв. Г. М. е започнало производство по реда на чл.248 от ГПК. С обжалваното определение, съдът е оставил молбата без уважение, като е посочил, че липсват основания за ревизиране на становището си относно размера на разноските дължими на процесуалния представител на ищцата.
Настоящата инстанция намира така обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Действително предметът на делото не се отличава с фактическа и правна сложност, събирането на доказателства е приключило в едно съдебно заседание, а защитата на определени типови договори не е сложна. Постановеното определение по реда на чл.248 от ГПК като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 14309/15.11.2024г., пост. по гр.д.№ 7647/24, ПдРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2