Решение № 1223 от 26.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1223 гр. Варна, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20233100502125 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК.

Образувано е по повод жалба с вх. № 26963/14.09.2023г. по регистъра на ЧСИ Ивета – Луис Ернандес, рег.№ 894 с район на действие Окръжен съд-Варна, /подадена по електронен път на 13.09.2023г./ от Ф. Г. Г., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20198940400862 по описа на ЧСИ Ивета – Луис Ернандес срещу отказ на ЧСИ, обективиран в постановление от 11.07.2023г. да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че изпълнително дело 20198940400862 по описа на ЧСИ Ивета – Луис Ернандес, е повторно образувано на 16.05.2019г. по молба на взискателя „Профи Кредит“ ЕАД, след като първоначално образуваното такова въз основа на изпълнителен лист издаден по арбитражно дело № 222/2013г. по описа на СГС е било прекратено с постановление на съдебен изпълнител от 18.10.2018г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради настъпила перепмция. Счита, че неправилно ЧСИ Ивета – Луис Ернандес е образувал повторно настоящото изпълнителното дело поради вече настъпилата перемпция. Възразява, че сключения между първоначалния кредитор „Профи кредит“ ЕООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД договор за цедиране на вземането е с недостоверна дата, както и че същият не е бил надлежно уведомен за цедирането. Счита, че са извършени процесуални нарушения от съдебния изпълнител свързани с изпращането на 1 призовката за доброволно изпълнение на длъжника.

Възразява, че по настоящото изпълнително дело не са извършвани действия по искане на взискателя, доколкото поисканият запор на вземания на длъжника не е наложен, а съдебният изпълнител е пристъпил към опис на движими вещи, какъвто не е поискан от взискателя и не се е състоял, тъй като съобщението до длъжника е изпратено на грешен адрес. Твърди, че са изтекли повече от 2 години, без реално извършени изпълнителни действия, което счита за основание за прекратяване на изпълнителното дело. Моли отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство да бъде отменен поради това, че е неправилен и незаконосъобразен. Претендира за присъждане на направените съдебноделоводни разноски и адвокатско възнаграждение.

В предоставения срок по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Счита жалбата за недопустима и в евентуалност за неоснователна. Възразява срещу допустимостта на оспорванията на жалбоподателя касателно договора за цесия от 08.08.2018г., с който вземането срещу длъжника Ф. Г. е прехвърлено от цедента „Профи Кредит България“ ЕООД към цесионера – настоящ взискател по изпълнителното дело.

Оспорва да са налице предпоставките по чл.433, ал.1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело, включително тези по т.8, поради настъпила перемпция. Посочва хронологично действията, които са извършвани по изпълнителното дело след образуването му по инициатива на взискателя и твърди, че не е налице бездействие на взискателя в законоустановения двугодишен срок.

Излага, че на основание чл.18 от ЗЧСИ взискателят е възложил на ЧСИ правомощия да прилага по свое усмотрение различни изпълнителни способи и да проучва имущественото състояние на длъжника. На 02.07.2019г. по изпълнителното дело е изпратено запорно съобщение до „ОББ“ АД за запор на банковите сметки на длъжника. На 26.03.2021г. взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши справка за наличие на трудови правоотношения на длъжника, да извърши справка за новооткрити банкови сметки на длъжника и при откриване на такива – да се наложи запор върху тях. Алтернативно с това твърди, че е поискал да се прибегне до насрочване на опис и оценка на движими вещи на длъжника с цел принудително изпълнение върху тях. Твърди, че в изпълнение на тях, ЧСИ е изпратил запорни съобщения на 21.05.2021г. Посочва, че аналогична молба е подадена от взискателя и на 09.01.2023г. – за нови справки в регистъра на БНБ, както и за изпълнение върху движими вещи на длъжника находящи се в дома му. По тази молба съдебният изпълнител с насрочил дата за опис с призовка от 21.02.2023г. На това основание счита, че перепмция не е настъпила, поради което отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело на това основание е законосъобразен.

Възразява и срещу твърденията в жалбата, че настоящото изпълнително дело поначало не е трябвало да бъде образувано предвид прекратяването поради перемпция на по-рано образувано такова като посочва, че независимо, че веднъж изпълнителното производство да е било прекратявано на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, то предявеният 2 за изпълнение изпълнителен лист не губи качеството си на изпълнително основание и не лишава взискателя от възможността , ако вземането по него не е удовлетворено, да бъде поискано ново започване на изпълнение въз основа на него. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение както и възнаграждение по чл.13, т.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

ЧСИ Ивета – Луис Ернандес в изложени мотиви по обжалваното действие, счита жалбата за неоснователна. Посочва, че не е налице никое от основанията на чл.433, ал.1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, включително поради настъпила перемпция, поради което счита обжалвания отказ за законосъобразен.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт - чл.435, ал.2, т.6 от ГПК и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнителното производство по изп.дело № 20198940400862 по описа на ЧСИ Ивета – Луис Ернандес е образувано на 16.05.2019г. по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 22.11.2013г. издаден по ч.гр.д.№ 7340/2013г. по описа на СГС срещу длъжника Ф. Г. Г.. Вземането по изпълнителния лист е придобито от молителя с договор за цесия от 08.08.2018г. от цедента „Профи кредит България“ ЕООД. С молбата на основание чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Ивета – Луис Ернандес е възложено извършването на всички необходими действия обезпечаващи движението на изпълнителното дело.

Към молбата е приложен изпълнителния лист от 22.11.2013г., на гърба на който е направено отбелязване, че с постановление от 18.10.2018г. е прекратено изпълнително производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

На 02.07.2019г. до длъжника Ф. Г. Г. е изпратена покана за доброволно изпълнение получена по адрес на местоработата на длъжника на 07.06.2021г.

По делото е изпратено запорно съобщение до „ОББ“ АД, изх.№ 13364/02.07.2019г. с данни за получаването му от адресата „ОББ“ АД. В отговор на запорното съобщение е посочено от банката, че признават вземането, върху което се налага запор, поради което сметките са блокирани. Отбелязано е също, че има наложен запор по постановление на НАП, но няма авоари.

На 10.02.2021г. е изпратено ново запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД за налагане на запор върху паричните вземания на длъжника Ф. Г. в банката. Същото е получено от адресата на 15.02.2021г. Изпратен е отговор до ЧСИ, че запорът не е наложен поради липса на сметки на длъжника.

С молба от 26.03.2021г. взискателят е поискал от ЧСИ да бъдат направени справки за новооткрити банкови сметки на длъжника, за наличие на валидно сключен трудов 3 договор, във връзка с което е направено искане за налагане на запор на банковите сметки и на получаваното от длъжника трудово възнаграждение. Отделно от това съдебният изпълнител е сезиран и с искане за насрочване на дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника по изпълнителното дело.

В изпълнение на молбата са направени справки и са изпратени нови запорни съобщения на 21.05.2021г. до „Пейнетикс“ АД и до „ОББ“ АД за налагане на запор на банковите сметки на длъжника, както и до „Елитис Мегастор“ ЕООД за налагане на запор на трудовото му възнаграждение. Съобщенията са получени от адресатите съответно на 04.06.2021г. /от Пейнетикс“ АД/, на 04.06.2021г. /от „ОББ“ АД/ и на 07.06.2021г. /от „Елитис Мегастор“ ЕООД/. Изпратени са отговори от адресатите на запорните съобщения след получаването им.

С молба от 09.01.2023г. взискателят е сезирал съдебния изпълнител с аналогична молба за извършване на справки и налагане на запор върху банкови сметки и вземания от други финансови институции, както и за предприемане на действия по насрочване на дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника по изпълнителното дело.

На 21.02.2023г. до длъжника Ф. Г. е изпратено съобщение за насрочен за 07.04.2023г. опис на движимите вещи находящи се в дома на длъжника на адрес: гр.Варна, ул.“П. Ю.Тодоров“ № 10, ет.2, ап.7.

На 25.05.2023г. длъжникът по изпълнението Ф. Г. Г. е сезирал ЧСИ Ивета – Луис Ернандес с молба по изп.дело № 20198940400862 за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл,433, ал.1, т.8 от ГПК.

С постановление от 11.07.2023г. по изп.дело № 20198940400862, съдебният изпълнител е посочил, че след образуването на изпълнителното дело на 16.05.2019г., взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия с молби от 26.03.2021г., от 09.01.2023г., поради което и доколкото не е изтекъл период по-голям от 2 години, в които взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия, не е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и е отказал да прекрати изпълнителното дело.

Съдът намира жалбата на длъжника по изпълнението срещу отказът на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение по изп.дело № 20198940400862 по описа на ЧСИ Ивета – Луис Ернандес по реда на чл.435, ал.2, т. 6 от ГПК вр.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради настъпила перемпция за неоснователна.

На първо място неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че след като изпълнително производство е било веднъж перемирано по силата на закона, то не е налице основание за образуването на ново такова въз основа на същия изпълнителен лист.

Вземането по изпълнителен лист подлежи на принудително събиране до момента на удовлетворяването му. Изпълнителният лист не губи качеството си на изпълнително основание поради това, че изпълнителното производство е прекратено поради бездействие 4 на длъжника в продължение на 2 години. Това означава, че дори да бъде перемирано едно изпълнително производство, на база на същия изпълнителен лист може допустимо да бъде образувано ново изпълнително дело, по което срещу длъжника да бъдат прилагани изпълнителни способи с цел удовлетворяване на кредитора.

Действителността на цесията на вземането по изпълнителния лист и уведомяването на длъжника за нея не са елементи от преценката на законосъобразността на отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело по реда на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, на което прекратително основание се позовава жалбоподателя.

Перемпцията е институт на изпълнителното производство, приложението на който е обусловено от активността на взискателя и чиято последица е прекратяване на принудителното изпълнение по силата на закона. В изпълнителният процес, кредиторът може да избере дали да действа - да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен, или да не действа.

Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване. По аргумент на противното самото извършване на изпълнителни действия въз основа на искането е пречка за прекратяване на изпълнителното дело и следва да се отчете при изчисляване на двугодишния срок. Това е така, тъй като изпълнителният процес съществува само и доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи, а взискателят е длъжен да поддържа висящността му като предприема съответните изпълнителни действия.