Решение № 181 от 17.11.2022, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Кубрат, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана П. Петрова Енева при участието на секретаря Павлина П. Иванова като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело № 20223320100184 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявен по реда на чл.422 ГПК. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по делото.

Ищецът „БАНКА ДСК” – ЕАД – гр. София, общ. Оборище, ул. „Московска” № 19, ЕИК 121830616, представлявано от изпълн. Директори Ю.Г. и Д.М., чрез пълномощника юрисконсулт Т. З. Х.Т. като твърди, че в изпълнение на Договор за револвиращ кредит № 32100000410740 от 03.04.2017 г. по описа на банката, сключен между „БАНКА ДСК” – ЕАД – гр. София, от една страна като кредитор, и Г. И. Ш., ЕГН **********, от друга страна като кредитополучател, Банката е предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в размер на 1 000.00 лева, от които е усвоил сумата 898.18 лева; до 15.08.2018 г. е плащал дължимите месечно минимални суми за револвиране, след което преустановил изпълнение; поради нереволвиране в четири поредни месеци – м. 04, м. 05., м. 06, м. 07.2019 г., правото на ползване на кредите е спряно и настъпилата предсрочна изискуемост е предявена от банката на длъжника с уведомление изх. № 0050-20-04307/ 22.02.2021 г., връчено чрез ЧСИ Д. Д., рег. № 762, район на действие ОС – Разград; поради липса на доброволно изпълнение в дадения на длъжника допълнителен срок, „Банка ДСК“ – АД е предприела необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред - депозиралата на 21.07.2021 г. заявление по чл.417 от ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, за което е образувано ЧГД № 460/ 2021 г. по описа на РС – Кубрат; заповедното производство е приключило с издаване на Заповед за изпълнение на парично 1 задължение по чл. 417 ГПК № 176/ 22.07.2021 г. и изпълнителен лист в полза на кредитора – правоприемник на „Експресбанк” АД, за претендираните суми, а именно: главница в размер на 898.18 лева, ведно с законната лихва от 21.07.2021 г. до изплащане на сумата; 510.25 лева – неплатена редовна лихва, начислена за периода от 16.08.2018 г. до 19.07.2021 г.; 15.00 лв. – дължима такса, всички съставляващи негови задължения като кредитополучател по Договор за револвиращ кредит № 32100000410740 от 03.04.2017 г. по описа на банката; въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен срещу ответника е образувано изпълнително дело № 20217610400438, ЧСИ Г. С., рег. № 761, район на действие ОС – Разград, в процеса на което ЗИ е връчена на длъжника в условията на чл.

47, ал. 5 ГПК – чрез залепване на уведомление, и връчителя е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, поради което с разпореждане № 864/ 23.12.2021 г., връчено на заявителя на 05.01.2022 г., на ищцовото дружество е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение в 1-месечен срок, подава настоящата на 04.02.2022 г. пред РС – Варна, от който делото е изпратено по подсъдност на РС - Кубрат, и моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищцовото дружество претендираните срещу него с Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 176/ 22.07.2021 г. по ч.гр.дело № 460/ 2021 г. по описа на РС – Кубрат суми, както те са посочени, и го осъди да заплати направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

Ответникът Г. И. Ш., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със справка от 19.04.2022 г. рег. пост./ наст. адрес в **, редовно уведомен, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. В. Н., АК – Разград, в дадения 1-месечен срок, представя писмен отговор, постъпил в съда с вх. № 1692/ 21.06.2022 г., с който заявява становище за допустимост, а относно основателността на исковите претенции към ответника ще ангажира становище след събиране на посочените от ищеца доказателства. В съдебно заседание по същество ангажира становище за основателност на исковата претенция до размерите, установени чрез приетата по делото съдебна счетоводна експертиза.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От приложения към исковата молба и приложеното ч. гр.дело № 460/ 2021 г.по описа на РС – Кубрат, приет като доказателство по делото в заверено фото-копие, Договор за револвиращ кредит № 32100000410740 от 03.04.2017 г., се установи по несъмнен начин, че на посочените дати ищецът е предоставил на ответника Г. И. Ш., ЕГН **********, банков кредит под формата на кредитен лимит с разрешен размер от 1 000.00 лева, който заем – след усвояването му, чрез предоставената му кредитна карта, кредитополучателят е следвало да върне, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи в предвидените по договора за кредит срокове.

Видно от приетото по делото заключение на ССчЕ, неоспорено от страните, ответникът многократно се е ползвал от възможността да тегли суми чрез предоставената му кредитна карта: на 12.04.2017 г. – изтеглени 4 суми за общо 470.00 лева, а след това е 2 продължил да използва картата, като е теглил в брой пари от банкомат или като се е разплащал в търговската мрежа; последно е изтеглил 30.00 лева на 22.08.2018 г. До 15.08.2018 г. е спазвал договорката да прави минимална погасителна вноска в сроковете по чл.8.2 от договора – до 15 число ежемесечно, като последното постъпление по банковата му сметка е от 21.08.2018 г. – 256.22 лева. Няма данни ответникът да е изпълнил задълженията си да погасява в срок задължителните минимални месечни вноски, дължими за плащане 4 минимални суми за револвиране към 21.07.2021 година - датата на прекратяване ползването на кредита, от падежни дати 15.09.2018, 15.10.2018, 15.11.2018 и 15.12.2018 година, както и в което и да е друго време до 21.07.2021 г. – дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника, както и към датата на изготвяне на заключението – м.11.2022 г., поради което въз основа на установените данни експертът дава заключение за размера на дължимите от ответника – длъжник по цитирания договор, вземания, както следва: 898.18 лева - усвоена и непогасена главница; 510.25 лева – начислена редовна /възнаградителна/ лихва и 15.00 лева - такси и разноски. Относно заявеното от особения представител на ответника възражение, заявява, че в кредитното досие липсват входирани възражения, изходящи от кредитополучателя, че не му е връчена издадената в изпълнение на договора карта; че предадената му карта е изгубена, открадната или отнета по друг начин, или използвана неправомерно от друго лице.

Договорът, не оспорен от ответника, носи подписите на двете страни: Банка и кредитополучател, държател на издадена и предадена му банкова кредитна карта.

Не се твърди и не се установява с годни доказателствени средства – писмени доказателства, плащането на дълга от кредитополучателя Г. Ш..

Видно от събраните по делото писмени доказателства, цитирани по – долу, настъпилата предсрочна изискуемост е предявена от банката на длъжника с уведомление изх. № 0050-2004307/ 22.02.2021 г., връчено чрез ЧСИ Д. Д., рег. № 762, район на действие ОС – Разград; поради липса на доброволно изпълнение в дадения на длъжника допълнителен срок, „Банка ДСК“ – АД е предприела необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред - депозиралата на 21.07.2021 г. заявление по чл.417 от ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, за което е образувано ЧГД № 460/ 2021 г. по описа на РС – Кубрат; заповедното производство е приключило с издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 176/ 22.07.2021 г. и изпълнителен лист в полза на кредитора – правоприемник на „Експресбанк” АД, за претендираните суми, а именно: главница в размер на 898.18 лева, ведно с законната лихва от 21.07.2021 г. до изплащане на сумата; 510.25 лева – неплатена редовна лихва, начислена за периода от 16.08.2018 г. до 19.07.2021 г.; 15.00 лв. – дължима такса, всички съставляващи негови задължения като кредитополучател по Договор за револвиращ кредит № 32100000410740 от 03.04.2017 г. по описа на банката; въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен срещу ответника е образувано изпълнително дело № 20217610400438, ЧСИ Г. С., рег. № 761, район на действие ОС – Разград, в процеса на което ЗИ е връчена на длъжника в условията на чл.

3

47, ал. 5 ГПК – чрез залепване на уведомление, и връчителя е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, поради което с разпореждане № 864/ 23.12.2021 г., връчено на заявителя на 05.01.2022 г., на ищцовото дружество е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение в 1-месечен срок, подава настоящата на 04.02.2022 г. пред РС – Варна, от който делото е изпратено по подсъдност на РС – Кубрат.

Приетият като писмено доказателство Договор за револвиращ кредит № 32100000410740 от 03.04.2017 г. по описа на банката, съставляващ диспозитивен документ, подписан от страните – участвалите в договор за заем, е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в него изявления и действия на посочените договаряли лица.

Съобразно разпоредбата на чл.179 ГПК, този документ, неоспорен от ответника относно неговата автентичност, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени фактите по делото.

Относно размера на претендираните от ищцвото дружество за връщане главница и плащане на възнаградителна лихва и обезщетение за забава, в заповедното и в настоящото производство са представени извлечения от счетоводните книги на банката, които в срока за писмен отговор, макар и оспорени, са установени в хода на делото с заключение на вещо лице по допуснатата ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно дадено.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното: Безспорно установено по делото е, че страните по същото са установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от сключения между тях на 03.04.2017 г. договор за заем. По силата на същия ищцовото дружество е предоставило на ответника сумата по заема – 898.18 лева, усвоена и непогасена главница, която той се е задължил да върне в сроковете и размерите на задължителни периодични вноски. Ответникът не е погасил задължението, чрез плащане на погасителни вноски, оставайки задължен за претендираните в заповедното производство суми, видно от неоспореното извлечение от счетоводните книги, за сумите, както са установени и от приетата по делото ССчЕ:

898.18 лева - усвоена и непогасена главница; 510.25 лева – начислена редовна /възнаградителна/ лихва и 15.00 лева - такси и разноски, и преустановил всякакви плащания по договора, поради което следва да се приеме, че не е изпълнил задължението си по чл. 240 ЗЗД в претендираните от ищеца размери за главница и възнаградителна лихва, както начислената такса в размер на 15.00 лева. В тази насока е и извършеното доказване на иска.

Между страните е безспорно, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е постъпило в съда на 21.07.2021 г., поради което основателна и доказана е претенцията на ищцовото дружество относно изплащане на обезщетение в размер на мораторна лихва върху дължимата главница за периода, считано от тази дата, до окончателното изпълнение, предвид разпоредбата на чл. 86 ЗЗД.

Ответникът е станал причина за образуване на заповедното производство, поради 4 което основателно съдът е присъдил разноски по него в размер на 28.47 лева, на колкото възлиза платена държавна такса, и 150.00 лв., на колкото възлиза юриск. възнаграждение.

Ищецът е отправил и искане за присъждане на разноски по настоящото производство.