Решение № 121 от 15.01.2021, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№

121

Гр.

Пловдив, 15.01.2021 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, Първо отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА при секретаря к.р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1575 по описа за 2020 год. и, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от

Административнопроцесу-алния кодекс (АПК), във връзка с чл.53 и следващите от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Образувано е по жалба на П.К.М.,ЕГН **********

***,със съдебен адрес:***н чрез адвокат М.Д. ,против изменение в кадастралния регистър (КР) на неурбанизираната територия в землището на гр. Калофер, община Карлово, област Пловдив, извършено от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК), гр. Пловдив, при Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), като в КР на недвижимите имоти в неурбанизираната територия в землището на гр. Калофер, община Карлово, област Пловдив, одобрен със Заповед №РД-18-615 от 04.09.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, за поземлен имот (ПИ) с идентификатор №***, освен Н.С.Ч./наследодателя на жалбоподателката/ за собственик е записана и държавата, чрез Министерството на околната среда и водите (МОСВ), за което е изготвено Уведомление с Изх.№01-469272 от 26.02.2020г.

Претендира се отмяна на оспореното изменение на КР поради незаконосъобразност,

В жалбата се поддържа,че са допуснати съществени нарушения в процедурата: 1) заявлението на директора на Национален парк“Централен Балкан“/НПЦБ /е подадено след изтичане на преклузивния срок за обжалване на заповед № РД-18-615 от 04.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която е одобрена КККР на неурбанизираната територия на землището на град Калофер; 2) в картата на възстановената собственост, въз основа на която е създадена кадастралната карта, държавата не фигурира като собственик; 3) не е спазена процедурата по чл.51 ЗКИР; 4) налице е неприключил спор за собственост пред Карловския районен съд, поради което началникът на СГКК Пловдив е следвало да откаже исканото изменение .Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- Началник на СГКК- Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата..

Заинтересованото лице- Държавата, чрез

МОСВ, чрез процесуалните си представители, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представено е писмено становище.

Заинтересованото лица- С.К.Ч.,представя писмено становище и счита,че жалбата като основателна следва да бъде уважена.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Според легалното определение на §1, т.13 от ДР на ЗКИР, “заинтересовани лица“ са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата.

Според Ситуационен план на ПИ с идентификатор

№*** по кадастралната карта (КК) и КР на неурбанизираната територия в землището на гр. Калофер (лист 60), както и според извадка от КР на недвижимите имоти в неурбанизираната територия в землището на гр. Калофер (лист 61), посоченият ПИ е заснет с площ от 11408 кв.м. и е записан като собственост на Н.С.Ч..

Имотът е с трайно предназначение- земеделска земя; с начин на трайно ползване (НТП)- изоставена орна земя; намира се в местност “Параджика“. Като доказателство по делото е прието заверено копие на Решение №02271 от 12.08.1997г.

(лист 99 и сл.) на Поземлена комисия- Карлово, с което решение е възстановено правото на собственост на Н.С.Ч., в съществуващи

/възстановими/ стари реални граници върху множество имоти, между които и нива с площ от 11.410 дка, находяща се в землището на гр. Калофер, местност “Параджика“. Според приетото по делото Удостоверение за наследници с Изх.№231 от 06.08.2020г. (лист 70-75), издадено от длъжностно лице в община Карлово, Кольо Стоянов Ч., ЕГН ********** е починал на 08.08.2014г., а негови законни наследници са жалбоподателката (дъщеря), както и заинтересованото лице С.К.Ч..

Предвид посоченото до тук, жалбоподателката се явява заинтересовано лице по смисъла на ЗКИР и за нея е налице правен интерес по отношение на заявеното оспорване.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права неблагоприятно са засегнати от оспореното изменение, и в 14-дневния преклузивен срок с оглед липсата на доказателства за датата и начина на съобщаване на изменението на жалбоподателката. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Производството по изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти е започнало въз основа на заявления от 08.10.2019 г. с вх.№ 01-469272 от 17.10.2019 г., подадени от директора на Дирекция Национален парк „ Централен Балкан”/л.11 и сл./, с което е поискано от СГКК Пловдив да нанесат настъпили промени в подробно описаните в заявлението имоти, между които и поземлен имот с идентификатор *** , като се запише държавата като собственик на тези имоти, находящи се в землищата на град Карлово и град Калофер и попадащи на територията на Национален парк „Централен Балкан” (НПЦБ).

Към заявленията са приложени Акт № 1 за изключителна държавна собственост от 16.01.1997 г./л.22/ на недвижим имот Народен парк „Централен Балкан”, планински масив с обща площ 73261,8 ха, от които 44079,8 ха горски фонд и 29182 ха високопланински пасища и ливади; Заповед № 843 ат 31.10.1991 г. на министъра на околната среда, обн. ДВ, бр.93 от 1991 г., с която е обявен Народен парк „Централен Балкан”/л.23 и сл./, и Заповед № РД-396 от 15.10.1999 г. на министъра на околната среда и водите/л.26/, с която е прекатегоризиран Народен парк „Централен Балкан” в национален парк, намалена е площта на парка с 323,1 ха в общините Тетевен, Троян и Априлци и са определени териториите от горския фонд с обща площ 44000,8 ха и високопланински пасища и ливади с обща площ 27668,7 ха. Съгласно заповедта от 1999 г. НПЦБ обхваща 11780,8 ха високопланински пасища и ливади на територията на община Карлово.

Към заявленията са приложени също списък на имотите, попадащи на територията на НПЦБ от землищата на град Карлово и град Калофер /л.18/ и справка за възстановените имоти в НПЦБ/л.38 исл./, в които /на л.42/фигурира процесният поземлен имот с идентификатор *** , т.е., може да бъде направен категоричен извод, че процесният имот действително попада на територията на националния парк и този факт е безспорно доказан.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че цитираните документи не са достатъчен титул за собственост на държавата. Вярно е, че със заповедта от 1999 г. е отменена предходната заповед от 1991 г., защото с новата заповед се прекатегоризира парка и се определя отново територията му, т.е., новата заповед пререшава, преурежда цялата материя от въпроси – предмет на старата заповед, която по този начин е загубила своето правно действие. Отмяната на заповедта от 1991 г. не означава, че в правния мир не съществува изключителната държавна собственост „Национален парк Централен Балкан”, защото обявяването на парка през 1991 г. е продължило действието си чрез новата заповед от 1999 г.

Противно на застъпеното от жалбоподателя становище, правното основание за издаване на Акт № 1 за изключителна държавна собственост от 16.01.1997 г. е чл.18, ал.1 от Конституцията, съгласно който подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост. Значението на заповедта от 1991 г. за издаване на Акт № 1 се състои единствено в това, че с тази заповед е определен статутът на парка и неговият териториален обхват. Както се каза по-горе, паркът продължава да съществува като национален парк, изключителна държавна собственост, и след отмяната на заповедта от 1991 г., а доколкото новата заповед от 1999 г. е издадена след акта за изключителна държавна собственост е практически невъзможно тя да бъде отразена в графа 2 на акта.

Вярно е, че със заповедта от 1999 г. е намален териториалният обхват на парка, но с оглед представените справки за възстановените имоти, попадащи на територията на НПЦБ от землищата на град Карлово и град Калофер, както това вече се каза, по безспорен начин е установено, че имотът на жалбоподателя попада на територията на парка и към настоящия момент. В този смисъл възражението на жалбоподателя за липса на индивидуализация на територията на парка с граници и номера на имотите или масивите се явява напълно необосновано и противоречащо на събраните писмени доказателства.

В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства, тъй като страните нямат спор по фактите. Спорът е правен относно правилното приложение на материалния закон.

При така установеното от фактическа страна,съдът намира, че оспореното изменение на кадастралния регистър на град Калофер относно собствения на жалбоподателя поземлен имот с идентификатор *** е законосъобразно.Съображенията в тази насока са следните.

Съгласно чл.53, ал.2 ЗКИР при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи.

Настоящият случай е именно такъв – жалбоподателката е собственик по наследство от своя баща Н.С.Ч. на процесния поземлен имот с идентификатор ***, а държавата е изключителен собственик на Национален парк „Централен Балкан”, в чиято територия попада имота на жалбоподателя, въз основа на акта за изключителна държавна собственост и заповедта на министъра на околната среда, цитирани по-горе.

Доколкото нормата на чл.53, ал.2 ЗКИР е императивна, началникът на СГКК няма право на преценка относно действието, което дължи, а следва задължително да направи записване на данните на всички лица и документите им, удостоверяващи право на собственост или друго вещно право за един и същ имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти.

Искането за изменение на данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти може да бъде направено във всеки момент, не е обвързано със срок, поради което неоснователно и неотносимо към предмета на делото е възражението на жалбоподателя за пропускането на срока от страна на МОСВ да иска изменение на заповед № РД-18-615 от 04.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия в землището на град Калофер, доколкото настоящата процедура не представлява такова изменение.

Съгласно чл.53, ал.3 ЗКИР за измененията по ал.1, т.2 и ал.2 се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на всички заинтересовани лица в тридневен срок от извършването им. Нормата изисква лично съобщаване на заинтересованите лица, което им гарантира навременно узнаване за направените изменения и пълно реализиране на правото на защита, включително чрез обжалване на измененията по административен и съдебен ред. Разпореденият от закона начин на съобщаване е спазен, като за настоящия случай е неприложим редът по чл.51, ал.4 ЗКИР.Видно е ,че в настоящия случай,уведомяването е отправено до починалия наследодател Никола Ч.,а не до неговите наследници,но жалбоподателката е узнала за изменението на КР и е упражнила правото си на жалба.

Неоснователно е също възражението за неспазване на изискването на чл.51, ал.6 ЗКИР, което е неприложимо към настоящия казус, тъй като не е извършено изменение на кадастралната карта с промяна на границите на поземлените имоти. Извършеното изменение касае единствено кадастралния регистър на недвижимите имоти в частта относно данните за собственика на недвижимия имот и за акта, от който новозаписаният собственик черпи правото си, като заедно с досегашния собственик е добавена държавата.

В този смисъл съществуващият между жалбоподателя и държавата спор за собственост е без правно значение за законосъобразността на извършеното изменение, защото не са променени границите на имота. Както се каза вече, нормата на чл.53, ал.2 ЗКИР е императивна и изисква от началника на СГКК точно определено действие, а наличието на материален спор за собственост има значение единствено в случаите на отстраняване на непълнота или грешка, какъвто настоящият случай не е.