Решение № 13639 от 08.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13639 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20231110160374 по описа за 2023 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

08.07.2026 г., гр.София

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №60374 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.26, ал.1, предл.I, II и III от ЗЗД и по чл.55 от ЗЗД.

Образувано е във връзка с подадена искова молба от А. Г. А., чрез адв. Д. М. от САК, срещу ....., ЕИК: ........ със седалище и адрес гр. ......, представлявано от ........ – управители, за 1 прогласяване нищожността на клаузата на чл.5 от Договор за потребителски кредит №......, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „....“ в полза на ответника, и за осъждане на ответника да заплати сумата от 5 лв., частично от общо 97,42 лв., представляваща платена при изначална липса на правно основание по Договор за потребителски кредит №......, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.10.2023г., до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че на 02.05.2023г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит №......, по силата на който ответникът е отпуснал кредит от 450 лв. при 21-дневен срок за погасяване. Съгласно чл.5 от процесния договор кредитът следвало да се обезпечи с поръчителство, предоставено от „....“ в полза на ответното дружество. На ищеца му била начислена и такса за обезпечение с поръчителство, предоставено от „....“, в размер на 97,42 лв. Поддържа, че към датата на предявяване на иска е погасил задълженията по договора. Твърди, че процесният договор е недействителен, тъй като дължимите вноски не били посочени в договора, нито пък е отразено, че сключването на договора за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредита. Оспорва да е подписал договора за поръчителство, респ. да му е бил представен такъв. Поддържа, че договорът за кредит и за допълнителна услуга са недействителни и поради неспазване на предвидената от закона форма. Освен това договорът за кредит не съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как е формиран същият. Бил посочен грешен размер на ГПР, тъй като сумата по предоставяне на поръчител не била включена като разход по кредита. Размерът на ГПР надхвърлял законово установения максимален праг. Налице било заобикаляне на закона. Поддържа, че клаузата по чл.5 от договора за потребителски кредит била нищожна като неравноправна по списъка на чл.143, т.9 ЗЗПотр. и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2 ЗПК, чл.10а, ал.4 ЗПК, чл. 19, ал. 1 ЗПК и 4 ЗПК. Моли за уважаване на исковете и претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Г. Г.а, с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Оспорва клаузата на чл.5 от процесния договор за кредит да е нищожна. Оспорва поръчителството от „....“ да е било условие за сключването на договора за кредит. Излага твърдения, че договорът за поръчителство е отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не е страна. В тази връзка ответникът поддържа, че не е пасивно легитимиран да отговаря по заведения иск за нищожност на процесната клауза. Намира, че разходът по договора за гаранция не следва да се включва в ГПР, тъй като имал незадължителен характер. Ищецът е имал право да се откаже от договора в 14-дневен срок, но не го е сторил. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира присъждане на разноски по делото.

С доклада по делото са приети за ненуждаещи се от доказване като безспорни между страните обстоятелства, че на 02.05.2023г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит №......, по силата на който ответникът отпуснал сумата от 450 лв. при 21-дневен срок за погасяване и съгласно чл.5 от същия договор кредитът следвало да се обезпечи с поръчителство, предоставено от „....“ в полза на ответното дружество.

В последното о.с.з. е допуснато увеличение размера на предявения частичен осъдителен иск до пълния размер на претенцията от 97,42 лв.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за основателни. Съображенията за това са следните:

Приложени към ИМ са разпечатки на Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние от 02.05.2023г., за сумата от 450 лв., със срок за връщане от 21 дни, платима на 1 погасителна вноска на 23.05.2023г., при посочен ГПР от 49,74 %, с обезпечениепоръчителстване от „....... ....“, както и на Договор за гаранция (поръчителство) от 02.05.2023г., за поръчителстване от ЮЛ срещу възнаграждение от 97,42 лв.

2

Ищецът представя 2 бр. разписки от „.......- от 02.05.2023г. за преведена от кредитодателя сума от 450 лв. в негова полза и от 05.05.2023г. за преведена от него в полза на ..... сума от 558 лв.

По делото е прието заключение по съдебна- икономическа експертиза, съгласно което кредитополучателят е заплатил на 05.05.2023г. в полза на гаранта сумата от 558 лв., с която са погасени задълженията за главница по договор за кредит от 450 лв., договорна лихва от 10,58 лв. и такса- възнаграждение по Договора за поръчителство от 97,42 лв. Направено е изчисление на ГПР по кредита, с включени задължения за главница, лихва и неустойка, като ГПР по кредита възлиза на 1 221,48 %.

Правните изводи на съда са следните:

Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“ всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В чл.2, б.

„б“ от Директива №93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, е прието, че „потребител" означава всяко ФЛ, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. С Директивата се извършва само частична и мин. хармонизация на националните законодателства относно неравноправните клаузи, като дава възможност на държавите членки да предоставят на потребителите по- интензивна степен на защита чрез по-строги разпоредби в националното си законодателство. Предвидени са две кумулативни условия, за да може едно лице да попадне в обхвата на това понятие, а именно да е ФЛ и да действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, съгласно Решение от 02.04.2020г., Condominio di Milano, via Meda (C-329/19, EU:C:2020:263).

Преследваната от законодателя цел е финансовите институции да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Националният съд следва да проверява дали потребителят е бил уведомен за всички обстоятелства, които са могли да дадат отражение върху обхвата на неговото задължение и му позволяват да изчисли общата цена на своя заем. В бълг. право неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора. Неравноправност е налице при неиндивидуално уговорена договорна клауза, сключена в нарушение на принципа на добросъвестността, създаваща значителна неравноправност, водеща до необосновано несъответствие между страните относно правата и задълженията и сключване на уговорка във вреда на потребителя.

В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗПотр., е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.20 на същата норма, неравноправна клауза е всяка друга с подобни условия. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора. В съдебната практика трайно се приема, че уговорки по кредитното правоотношение за заплащане на неустойка от заемополучателя при непредоставяне на обезпечение в 3- дневен срок от сключване на договора- поръчителство от ФЛ или банкова гаранция, такси за експресно разглеждане на искане или др. подобни води до неравностойност на насрещните задължения по договора.

3

От своя страна поръчителството представлява договор, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнение на задълженията му.

Поръчителят е самостоятелен длъжник на кредитора и при плащане на дълга изпълнява свое собствено задължение в качеството си на солидарен длъжник, срещу което получава регресно право да иска платеното от длъжника. Договорът за поръчителство е каузален, като намерението е да се обезпечи едно чуждо задължение. Поръчителството от ЮЛ срещу възнаграждение за неопределен брой задължения разкрива белези сходни със застрахователния договор с покрит застрахователен риск от неизпълнение на договорно задължение, който се сключва единствено с лицензирани застрахователни дружества и подобна сделка, сключена с потребители е нищожна, на осн. чл.26, ал.1, предл.I oт ЗЗД.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, на осн. чл.23 от ЗПК. В случая е налице е нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като в сключения договор е отразен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, без да се съобрази възнаграждението към гаранта- ЮЛ, което е разход по кредита, включен в размер на погасителните вноски. Субект на задължението за връщане на даденото е лицето, което го е получило- кредитодателя в случая. С оглед на горното осъдителната искова претенция подлежи на уважаване в пълен размер, съобразно заключението по ССч.Е. Санкцията за отв. кредитодател се изразява в това да получи чистата стойност на главницата по кредита при наличието на трайна практика за включване в сключваните договори на клаузи за заплащане на скрити неустойки за недадено обезпечение, поради което осъдителната претенция е основателна в увеличения й размер. Следва да се посочи, че правоотношенията са от м.05.2023г., като видно от служебна справка в ЕИСС, че ищецът е завел множество дела срещу кредитни институции- 201 бр. към момента за неоснователно обогатяване или за недействителност на правни сделки с трайна тенденция за увеличаване броя на делата. Няма възражение на ответника за броя сключени договори с ищеца, като трайното във времето и системно сключване на еднотипни кредитни правоотношения от едно и също лице поставя под съмнение неосведомеността на кредитополучателя за характера и размера на задълженията по кредита и съотв. значителната неравноправност в отношенията кредитордлъжник.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска заплащане на следните суми: сума от 100 лв.- заплатена държ. такса и претендира адв. възнаграждение от 613,55 евро по представен договор за правна защита и съдействие за настоящото дело. От справка в ЕИСС се установява, че ищецът е завел към момента 201 бр. дела по искове за неоснователно обогатяване/ недействителност на правни сделки срещу кредитори, чрез един и същ проц. представител, респ. чрез адв.Б. ...... Доказването на извършените разноски е фактически въпрос и съдът следва да се увери, че разноски действително са извършени за защита на права и интереси на страните по делото.