Решение № 663 от 29.03.2019, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 3462/2017
- Вид
- Решение № 663
- Подписан
- 29.03.2019
- В сила
- 23.12.2019
- Състав
- ТАНЯ РАЙКОВА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 20486 от 21.12.2017 · ТАНЯ РАЙКОВА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА
- Определение № 1103 от 29.03.2018 · ТАНЯ РАЙКОВА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА
- Разпореждане № 345 от 09.01.2020 · ТАНЯ РАЙКОВА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 122 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 71 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 114, ал. 1 и ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 114, ал. 1 и ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 117 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 1, т. 1 - т. 7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 1, т. 1 - т. 7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 1, т. 1 - т. 7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 1, т. 1 - т. 7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 1, т. 1 - т. 7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 155 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 155, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 155, ал. 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 161, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 161, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 175 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 1, т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 10, ал. 1, т. 6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 10, ал. 4 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 11, ал. 1, т. 3 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 12 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 13 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 13, ал. 1, т. 2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 13, ал. 1, т. 2, б. "г" · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 13, ал. 2, б. "г" · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 17 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 24, ал. 2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 26, ал. 7 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 35 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 36 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 38, ал. 10 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 46, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.48 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 48, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.48, ал.2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 55, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 55, ал. 2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 65, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 73 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 77 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 16 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 16, ал. 1 и ал. 3 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 16, ал. 1 и ал. 3 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 7, ал. 1, т. 4 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл. 1, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 286 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№……….. гр. Варна, ………………….
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в публично съдебно заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА при секретаря Виржиния Миланова, разгледа докладваното от съдия Т.Димитрова административно дело № 3462 по описа за 2017 г., като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Г.С.К. с ЕГН ********** от гр. София, подадена чрез адв. Г. А. - ВАК, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000317000310-091-001/24.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 360 от 20.11.2017 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, с който е установено задължение на оспорващия за данък върху доходите на физическите лица – свободни професии, граждански договори и др. по ЗДДФЛ в общ размер на главницата 47 562,18 лв. и на лихвата – 20 047,40 лв., както следва по години: за 2010 г. главница в размер 20 673,93 лв. и лихва – 13 153,04 лв.; за 2012 г. главница в размер на 1 857,43 лв. и лихва 798,80 лв.; за 2013 г. главница в размер на 4 107,14 лв. и лихва 1 349,03 лв.; за 2014 г. главница в размер на 20 923,68 лв. и лихва 4 746,53 лв.
С жалбата се настоява, че РА страда от съществени и неотстраними процесуални нарушения и противоречи на материалния закон. Сочи се, че е налице неяснота кои фактически констатации са презумптивно верни и следва да се оборват, доколкото с решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна съществена част от фактическите и правни изводи са изцяло променени.
Според оспорващия са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в следното: Не са спазени указанията на решаващия орган, дадени с решението, с което е отменен предходен РА, включително и тези за установяване на предпоставките за определяне на данъчната основа по чл. 122 от ДОПК; Не са съобразени представените доказателства; При определяне на началното салдо към 01.01.2010 г. не са взети предвид констатациите на органите по приходите в официални документи, че на 31.12.2008 г. оспорващият е разполагал с 1 528 887,60 лв., както и че в РА № 103-*********/06.02.2013 г. няма установено нито начално, нито крайно салдо, респ. мотивите му не служат за нищо, а и с подхода по възлагане на ревизионно производство само за един данъчен период се е прекъснала логическата верига от натрупване на състоянието на оспорващия; При действието на един и същ закон – чл. 122 от ДОПК органите по приходите приемат, че методите на настоящото и предходното производство се различавали и искането за съобразяване на установеното в предходното производство е оценено като такова „за механично пренасяне на декларираните доходи от дейност като ЧСИ като налични парични средства в началото на 2010 г.“;
Необясними са създадените фикции за наличието на качеството на ЕТ на оспорващия, доколкото и през периода 16.10.2009 г. -23.04.2012 г. същият е бил в затвора; Във връзка с договора за временна финансова помощ от 10.12.2007 г. абсурдно е прието, че е налице „непаричен доход“; Неясно как при данъчна ставка от 15% за ЕТ и 10% за физическите лица, които не са ЕТ, е потвърдено изцяло установеното с РА задължение; Неоснователно в разходната част на баланса за 2010 г. – 2012 г. са включени разходи, установени от фактури, издадени на оспорващия, доколкото в този период оспорващият е бил в затвора, респ. няма как тези разходи да са плащани от него.
Оспорващият настоява, че липсват основания за определяне на данъчната основа по особения ред, като сочи следното: Органът по приходите не е посочил конкретни факти и конкретното основание, което да установява наличието на укрити приходи; Данните за укрити доходи следва да са налице при започване на ревизионното производство или да са установени в хода му, а не това да става въз основа на т.нар. „съпоставка“, защото се изследват предполагаеми разходи, а не действително направени такива; Извършената от органите по приходите съпоставка е лишена от смисъл и логика, защото „притежаваното имущество“ може да се изследва само ако е придобито през ревизирания период, като се изследва и финансовото състояние на лицето, а последното представлява съотношението между разполагаемите и необходимите финансови средства към определен момент или за определен период от време и може да се съотнесе само към лице, което има предприятие и осъществява търговска дейност; Щом при съпоставката на наличните и разходваните парични средства е установена отрицателна величина (която може да бъде определена като загуба), то не е налице доход за облагане, тъй като са намалели имуществените права на оспорващия; Данните, на които органите по приходите се позовават, за да приемат, че е налице укрит доход се отнасят само до 2010 г. – недеклариран доход, получен при продажбата на метален покрив на „Тракия Крошет“ и до 2014 г. – недеклариран доход бил изплатената сума от 620 лв. от ВСУ „Черноризец Храбър“, който като че ли не доказват кой знае какво нарастване на имущественото състояние на оспорващия, като дори този факт да е верен, то той е относим единствено за 2014 г.
Изложените от оспорващия доводи за материална незаконосъобразност на РА се състоят в следното: По отношение твърденията на органите по приходите във връзка с дохода от продажба на метални отпадъци, оспорващият, позовавайки се на чл. 13, ал. 2, б. „г“ от ЗДДФЛ сочи, че в случая металният отпадък е продаден, а не предаден и не е приложимо изключението от правилото; Този доход се облага с окончателен данък, удържан от платеца на дохода – чл. 38, ал. 10 и чл. 55, ал. 1 (в приложимата редакция към 2010 г.) от ЗДДФЛ, т.е. данъчнозадължено лице в случая не е оспорващият, а „Трансметълс“ ЕООД; Настоява се, че става въпрос за договор за покупко-продажба между „Трансметълс“ ЕООД и оспорващия, като „Тракия Крошет“ ЕООД няма нищо общо с тази сделка; Дори да се приеме, че продажбата на отпадъка от метали е осъществена от „Тракия Крошет“ ЕООД, то това дружество е действало като пълномощник на оспорващия и е прихванало вземането си; Без значение е дали има или няма данни за удържан данък от платеца на дохода „Трансметълс“ ЕООД, а и този факт е следвало да бъде изследван от органите по приходите; Няма основание за извода, че се дължи допълнителен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 31 114,94 лв.; Доводът на органите по приходите, че в договора липсва продажна цена обосновава извод, че договорът е нищожен, настъпват последиците по чл. 34 от ЗЗД – реституция или тези на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – задължение за връщане на даденото без основание, респ. не възниква данъчно задължение; Няма основания да се приеме, че е налице отклонение от данъчното облагане по смисъла на чл. 16, ал. 1 и ал. 3 от ЗКПО. Според оспорващия неправилно е определено началното салдо към 01.01.2010 г. в размер на 173 299,68 лв., като се сочат подробни доводи. Настоява се, че при съпоставката, извършена от органите по приходите след като имуществото нараства с един актив – сумата на признатите за данъчни цели разходи, няма причина те да се изключват от нея. Настоява се сумата в размер на 4 047,54 лв. да се изключи от разходната част на баланса за 2010 г., доколкото такава не е плащана от оспорващия, а ако тази сума представлява част от разходите му като ЧСИ (каквото сочат фактурите), то същата отново трябва да се изключи, тъй като вече е приспадната от неговия доход. Неясно как е определена сумата от 36 753,31 лв., включена в разходната част за 2010 г., като се сочи, че размерът на данъците е лесно установим, но е неправилно установен. Излагат се възражения по отношение на съпоставките и облагането за 2011 г., за 2012 г., 2013 г. и 2014 г.
Искането е да се отмени РА. В хода по същество адв. А. поддържа доводите и исканията, направени с жалбата и излага подробни съображения за незаконосъобразност на РА, като се претендира и присъждането на разноски по делото. По отношение на сумата в размер на 160 лв., която се твърди от органите по приходите, че не е декларирана, оспорващият лично заявява, че същата е декларирана като доход, а и не е налице превишение на разходите над приходите за ревизирания период, доколкото въпреки, че е бил в обективна невъзможност да получава приходи, първоначалното му салдо е било достатъчно голямо, за да покрие разходите.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – юриск. Х. М-С с писмени бележки поддържа неоснователност на жалбата и прави искане за отхвърлянето й.
Излагат се подробни доводи за начина на формиране началното салдо към 01.01.2010 г., както и за използвания от органите по приходите метод, по който са достигнали до извод за превишение за
2012 г., 2013 г. и 2014 г. на разходите над получените през годината доходи.
Ответникът настоява, че са неоснователни конкретните твърдения на оспорващия по отношение началните и крайните салда за всяка от ревизираните години, за облагането и съпружеската имуществена общност, за включването в съпоставката и на парични средства по банкови сметки на оспорващия, за установеното задължение във връзка с дохода от продажбата на металния покрив през 2010 г. Настоява се, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, предвид несъответствието в имущественото състояние на оспорващия, обосновано с извършените съпоставки на наличните и разходваните парични средства за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. и укриването на приход за 2010 г. – недеклариран доход от продажба на метален покрив на „Тракия крошет“ и за 2014 г. – недеклариран доход в размер на 620 лв. от ВСУ „Черноризец Храбър“. Прави се искане да не се кредитират заключенията на вещото лице. Настоява се съдът при присъждане на разноските да вземе предвид, че едва в хода на съдебното производство посредством ССчЕ оспорващият използва механизъм за доказване на факта, че е притежавал парични средства в брой, респ. на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК, независимо от изхода на делото, следва в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 558,30 лв. Искането е да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в размер на 2 558,30 лв.
Съдът като взе предвид доводите, изложени в жалбата, фактите, които се извеждат от доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена на 08.12.2017г. (видно от клеймото на пощенския плик, приложен на л. 21 от делото), т.е. в законоустановения 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, считано от датата, на която е потвърдено от оспорващия получаването на електронното съобщение с решението на директора на Дирекция „ОДОП“ Варна – 24.11.2018 г., което потвърждение е приложено на л. 22 от делото. Жалбата изхожда от адресата на акта, при наличие на интерес от обжалване, доколкото се оспорва РА в неотменената част, поради което е допустима.
По валидността на РА:
РА е издаден от компетентен орган. Ревизията е възложена от А.Ц.Б – началник сектор в ТД на НАП Варна (надлежно определена за орган по приходите с такива правомощия съгласно Заповед № Д-14/03.01.2017 г. на Директора на ТД на НАП Варна – л. 44 от делото) със ЗВР № Р-03000317000310-020-001/17.01.2017 г. - л. 6 от адм.пр. За ръководител на ревизията е определена Н.А.П – гл. инспектор по приходите, а вторият член на ревизиращия екип е Р.Д.Г.
ЗВР е издадена във връзка с Решение № 473/09.01.2017 г. на Дирекция ОДОП Варна, с което е отменен РА №
Р-030000316001401-091-001/26.09.2016 г. и е върната преписката за възлагане на нова ревизия. Настоящата ревизията е възложена от орган по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция, доколкото при първата ревизия адресът на оспорващия по чл. 8 от ДОПК е в гр. Варна.
Със ЗВР е определен срок за завършване на ревизията - три месеца от връчване на заповедта, т.е. до 18.04.2017 г., предвид връчването на ЗВР на 18.01.2017 г., като срокът за извършване на ревизията е удължаван със заповеди от 13.04.2017 г. и от 15.05.2017 г., съответно до 18.05.2017 г. и до 18.06.2017 г. Със ЗИЗВР от 23.05.2017 г. (л. 12 от адм.пр.) е разширен обхвата на задълженията по ревизията, като освен за данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2014 г. е възложено ревизията да обхване и задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за 2010 г.
Разпечатката съдържа 25 от 226 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f2990d6f-47f1-4473-9cb1-b4bcf056b1af