Решение № 568 от 06.08.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. Русе, 06.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20234520200387 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Д. Е. А. против Наказателно постановление № 380003888 от 25.01.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“- Русе, с което на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗАвПр му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли същото да се отмени. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателя Д. А., редовно призован, не се явява.

Адв. С. М. от АК-Русе, в качеството му на упълномощен защитник, не се явява и не представя писмено становище.

Административнонаказващият орган,

1 редовно призован, не изпраща представител и не представя писмено становище.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на 01.02.2023 г., а жалбата е подадена на 14.02.2023 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

„АВТОЗОНА-К“ ЕООД, с ЕИК 206926398, притежава Разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС № 1922, валидно до 03.08.2027 г., като прегледите се извършват в пункт, находящ се в гр. Русе, ул. „Неофит Бозвели“ № 21. В изпълнение на чл. 11, ал. 3, т. 13 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията /наричана оттук нататък за краткост Наредбата/ в пункта били монтирани две видеокамери за заснемане на прегледите, разположени една срещу друга, което давало възможност за детайлно заснемане на целия преглед. Същите били свързани към информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи за техническа изправност на ППС, чрез която видеозаписът от камерите бил предаван в реално време към Изпълнителна агенция „Автомобилна админстрация“.

Жалбоподателят Д. Е. А. бил технически специалист, член на комисията за извършване на периодични прегледи и проверки за техническа изправност на ППС на „АВТОЗОНА-К“ ЕООД.

На 08.10.2022 г. комисия за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС в състав К.Н. – председател, и Д. А. – член, извършила периодичен преглед на ППС от категория М1 – марка Мерцедес 300 Д, с рег. № Р****ВВ, като при осъществения преглед А. не извършил визуална проверка на шарнирите на окачването на това ППС, която проверка трябвало да се извърши в канала, с който е оборудван този контролно – технически пункт.

2

Въпреки това прегледът завършил с изготвяне на Протокол № 30093723/08.10.2022 г., подписан от жалбоподателя А., в качеството му на член на комисията, с който било дадено заключение за пускане на автомобила да се движи по пътищата отворени за обществено ползване.

Със Заповед № РД-12-2633/13.09.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, издадена на основание Заповед № РД-01342/07.09.2022 г. на Изпълнителия директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, на свидетелката Н. Х., заемаща длъжност на главен инспектор, било възложено да осъществява контрол на случаен принцип на извършваните периодични прегледи в пунктовете, действащи на територията на гр. Русе. В изпълнение на посоченото Х. следвало на случаен принцип да се запознава с изготвените видеозаписи, като при съмнение за осъществено нарушение да изготвя доклад, във връзка с който да се назначава проверка. Така свидетелката Х., след като се запознала с извършения видеозапис от периодичния преглед на процесното МПС, констатирала, че проверяващото лице не е извършило визуална проверка на окачаването на автомобила, като не е влязло в канала. В тази насока Х. изготвила доклад до Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, както и копирала изгледаните видеозаписи на флашпамет.

След като се запознал с доклада, Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе със Заповед № РД-12-1690/29.07.2021 г. наредил извършването на комплексна проверка на горепосочния пункт от екип в състав свидетелят В. Д. и Д.Д. - инспектори при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе. На последните била предоставена и флашпаметта с намиращите се в нея видеозаписи, като при предаването свидетелката Х. обяснила на свидетеля Д. какво е възприела.

На 17.10.2022 г., около 13:48 часа, свидетелят Д. и К. посетили пункта за извършване на периодични технически прегледи, стопанисван от „Автозона-К“ ЕООД.

В хода на извършената комплексна проверка и след като се запознали с приложените по делото видеозаписи в присъствието на жалбоподателя А., свидетелят В. Д. приел, че с поведението си последният е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба, като в тази насока съставил АУАН № 328921/17.10.2022 г., който бил подписан от жалбоподателя без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № РД-122961/1/18.10.2022 г.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, като Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, в качеството му на АНО, възприел изцяло фактическото 3 описание и правна квалификация на деянието, посочени в АУАН-а, като за така приетия за осъществен състав на административно нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя А. било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: Акт за установяване на административно нарушение № 328921/17.10.2022 г., Наказателно постановление № 380003888/25.01.2023 г., Протокол от извършен периодичен преглед на ППС № 30093273, Разрешение № 1922, Списък към Разрешение № 1922, списък на техническите специалисти, Заповед № РД-12-2961/17.10.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, Седмично разпределение на задачите на инспекторския състав по екипи от 17.10.2022 г. до 23.10.2022 г., Заповед № РД-12-2633/13.09.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, Заповед № РД-01-342/07.09.2022 г. на Изпълнителия директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и Констативен протокол за извършена комплексна проверка № РД-12-2961/1/18.10.2022 г., гласни доказателства приобщени чрез разпит на свидетелите В. Д. и Н. Х., както и веществено доказателство – един брой оптичен носител, приобщено чрез извършен оглед съобразно разпоредбата на чл. 285 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН в присъствието на процесуалния представител на жалбоподателя и свидетеля В. Д..

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съдът счита за неоснователно наведеното от защитата възражение касателно обстоятелството, че процесното нарушение е установено от видеозапис, за който законът не предвижда възможност за ползването му. Съгласно разпоредбата на чл. 41 от ЗАНН при констатиране на административни нарушения актосъставителят може да изземва и задържа веществени доказателства, свързани с установяване на нарушението. По аргумент на разпоредбата на чл. 109 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН приложеният по делото материален носител представлява именно такова веществено докателство, тъй като върху него има „следи от нарушението“ – записаните видео файлове от разположените в пункта за извършване на периодични технически прегледи, стопанисван от „Автозона-К“ ЕООД, видеокамери. Посочените записи са направени от предварително поставени камери в изпълнение на на разпоредбата на чл.

147, ал. 9 от ЗДвП и чл. 11, ал. 3, т. 13 от Наредбата, като жалбоподателят е бил наясно, че извършвания от него преглед се заснема в реално време, тоест така 4 изготвения запис има характер на „случаен запис“ (в този смисъл е и константната практика на ВКС – Решение № 602/20.02.2012 г., постановено по н. д. № 2736 по описа за 2011 на ВКС, I I I н.о.). В тази насока и доколкото видеозаписите съдържат информация, относима към основния факт на доказване на производството, тя може и трябва да бъде ценена. Така изложеното е в синхрон и с практиката на Административен съд – Русе, видно от Решение от 12.01.2022 г., постановено по КАНД № 326/2021 г.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и авторството му.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 49 от Наредбата контролът по прилагане на последната се осъществява от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, като съгласно чл. 51 за констатираните нарушения контролните органи могат да съставят АУАН.

Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателни постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определни от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В тази насока съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от длъжностно лице-инспектор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“Русе, разполагащо с подобно правомощие, а обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, упълномощен със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В този смисъл съдът намира, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.