Решение № 45 от 19.04.2024, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Търговско дело 181/2022
- Вид
- Решение № 45
- Подписан
- 19.04.2024
- В сила
- 18.09.2025
- Състав
- Георги Методиев Павлов
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 12 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 116 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за държавния дълг
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 29 · Закон за защита на конкуренцията
- чл. 30 · Закон за защита на конкуренцията
- чл. 29 - 37 · Закон за защита на конкуренцията
- чл. 29 - 37 · Закон за защита на конкуренцията
- чл. 29 - 37 · Закон за защита на конкуренцията
- чл. 29 - 37 · Закон за защита на конкуренцията
- чл. 29 - 37 · Закон за защита на конкуренцията
- чл. 29 - 37 · Закон за защита на конкуренцията
- чл. 29 - 37 · Закон за защита на конкуренцията
- чл. 8 · Закон за защита на търговската тайна
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- Член 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- Член 477 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 28 · Конституция на Република България
- чл. 29 · Конституция на Република България
- чл. 30 · Конституция на Република България
- чл. 32, ал. 1, изречение първо · Конституция на Република България
- чл. 32, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 34 · Конституция на Република България
- чл. 37, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 39 · Конституция на Република България
- чл. 41 · Конституция на Република България
- чл. 43 · Конституция на Република България
- чл. 44 · Конституция на Република България
- чл. 4, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 56, изречение първо · Конституция на Република България
- чл. 6, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 6, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 1, ал. 1, т. 6 · Търговски закон
- чл. 286, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 7 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 45 гр. гр. Д., 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Георги М. Павлов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело № 20223200900181 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Търговско дело № 181/2022 г. по описа на Окръжен съд – Д. е образувано по искова молба вх. рег. № 5426/14.10.2022 г., подадена от А. С.
Ж. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. Д., ул. „***, с която срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр. С., ул. „Д.Б.***, ЕИК 831830482 е предявен иск за сумата от 25 100.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени при пътно-транспортно произшествие на 08.04.2022 г. от водач на лек автомобил „МЕРЦЕДЕС“ модел С 500 с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ведно с лихва за забава, считано от 23.06.2022 г. – датата на уведомяването на застрахователя датата на до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД оспорва иска по основание и размер, като инвокира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Излага доводи за наличието на обстоятелства, изключващи отговорността на застрахователя – наличие на случайно събитие и непреодолима сила.
Третото лице-помагач на страната на ответника В. Г. Х. оспорва иска, като инвокира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от 1 страна на пострадалото лице. Оспорва наличието на виновно причинено по негова вина ПТП. Поддържа становище за наличието на случайно събитие, изключващо отговорността му. Оспорва изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП.
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съгласно доказателствата по делото - гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите Й. А.П. ( без родство със страните по делото ) Б.Г.Б. ( без родство със страните по делото ), както и от заключението на вещото лице инж. Е. Ж. по комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза и заключението на вещото лице инж. Й. М. по повторната комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, възприети от Съда като обективно и компетентно, на 08.04.2022 г., около 12.58 ч. в гр. Д., по ул. „А.П.“ се е движел лек автомобил „МЕРЦЕДЕС“ модел С 500 с рег. № ***, управляван от В. Г. Х., който е пътувал сам в автомобила си. Пътната настилка е асфалтова, запазена, хоризонтална, прав участък от пътя в района на местопроизшествието. Произшествието е настъпило през светлата част на денонощието при ясно време и добра метеорологична видимост. В дясната част на платното за движение по ул.
„А.П.“ е имало паркирани леки автомобили и л. а. „МЕРЦЕДЕС“ модел С 500 с рег. № *** се е движел на странична дистанция около 0.50 м. вляво от тях, като се е движел със средна скорост 20 км/ч. – 30 км./ч. Когато лекият автомобил „МЕРЦЕДЕС“ модел С 500 с рег. № *** се намирал пред блок 42 ( намиращ се вдясно по посока на движението на МПС ), пешеходецът А. С. Ж. предприел пресичане на платното за движение, като се е движел отдясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила, при което е излязъл между паркираните в дясната част на платното за движение автомобили и се е отправил към левия тротоар. При така създалата се ситуация, в резултат на навлизането на пешеходеца в коридора на движение на МП, е настъпил удар между предната странична част на купето на автомобила в областта на предния десен калник над предното дясно колело и лявата половина на таза на пешеходеца с преминаване на предното дясно колело върху дясното ходило на пешеходеца. Според вещото лице по допълнителната комплексна експертиза инж. Й.ов ПТП е протекло по следния начин: ударът е настъпил 2 при застигане в гръб на пешеходеца, спрямо лявата му част, поради залитане с оглед тежката степен на алкохолно опиянение, като след залитането вляво е настъпило съприкоснование с преден десен калник на МПС.
Съприкосновението е продължило наклоняване на пешеходеца с горната част на тялото към вътрешността на МПС – отдясно на ляво над предния капак.
Безспорен факт е съприкосновението на МПС и пешеходеца.
Водачът на МПС е напуснал местопроизшествието, но след половин час доброволно се е явил пред органите на МВР.
На водача на МПС В. Г. Х. е съставен АУАН серия G A № 614153/08.04.2 0 2 2 г., вследствие на който е издадено наказателно постановление № 22-0851-000497/26.04.2022 г. за извършени нарушения на чл. чл. 116 ЗДВП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП, влязло в законна сила на 13.05.2022 г.
Съобразно заключенията на вещото лице д-р Д. Д. по комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, и на вещото лице доц. Д-р В. Д., д. м. по повторната комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, възприето от Съда като обективно и компетентно, вследствие на пътно-транспортното произшествие пострадалият е получил следните увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на втора метатарзална ( ходилна ) част на дясното стъпало.
Безспорен факт е, че пешеходецът по време на произшествието е бил в тежка степен на алкохолно опиване – 2.55 промила етилов алкохол в кръвта. – концентрация на алкохол в кръвта,, водеща до нарушена координация на движенията, залитане, силно забавени реакции, значителни дефицити в мисловната дейност, съобразителността, вниманието и ориентировката.
Вещите лица са категорични в извода си за наличието на причинноследствената връзка между настъпилото пътно-транспортно произшествие и получените от пострадалия травматични увреждания.
Непосредствено след инцидента пострадалият е транспортиран в ЦСМП –Д., а впоследствие е приет за преглед и лечение в „МБАЛ-Д.“ АД – Д. в Отделение по ортопедия и травматология и в Отделение по неврохирургия.
Оздравителният период е продължил в рамките на два месеца.
3
По делото не се събраха доказателства относно претърпените от пострадалия неимуществени вреди.
Страните не спорят, а и от доказателствата се установява по несъмнен и безспорен начин, че към датата на пътно-транспортното произшествие – 08.04.2022 г., е налице валидно застрахователно правоотношение, по силата на което е застрахована отговорността на водачите на „МЕРЦЕДЕС“ модел С 500 с рег. № ***, по риска „Гражданска отговорност” при ЗД „БУЛ ИНС“ АД, обективирано в полица № BG/.
Не е спорно, че на 23.06.2022 г. пострадалият е предявил застрахователна претенция към застрахователя, по повод на която е образувана щета № ***.
С писмо изх. № 5530/25.08.2022 г. застрахователят е уведомил пострадалия, че няма основание да удовлетвори претенцията и следва да представи влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача на МПС.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
І. По допустимостта на исковете:
Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл.
1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването от него занятие.
С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на предявяване на иска, делото е подсъдно на Окръжен съд - Д. като първа инстанция.
Налице са процесуалните упражняване на правото на иск. предпоставки относно
Ищецът е спазила процедурата по чл. 380 КЗ.
Искът е ДОПУСТИМ и следва да се разгледа по същество.
4 надлежното
ІІ. По основателността на иска:
С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.
Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.
По силата на този вид задължителна застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.
Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.
Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно право.
Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования.
Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.
С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само 5 прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение със застрахования.
Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК.
Фактическият състав на отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт включва следните елементи: 1. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите, възникнало между застрахования и застрахователя; 2.
Настъпване на застрахователно събитие, осъществено в срока на действие на застрахователния договор, виновно причинено от водача на застрахованото МПС; 3. Материално-правна легитимация на лицето, претендиращо застрахователно обезщетение; 4. Претърпени неимуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетение.
В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените на ищца неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно – транспортно произшествие на 08.04.2022 г., за което вината е на водача на лек автомобил „МЕРЦЕДЕС“ модел С 500 с рег. № *** В. Г. Х., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на валидност, включващ датата на пътно-транспортното произшествие.
Водачът на МПС при нарушение на правилата за движение по пътищата (чл. 116 ЗДвП ) - по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А. С. Ж..
Противоправното поведение на водача на МПС е в пряка връзка с причинените на пострадалата телесни увреждания.
С оглед изложените съображения се налага извода, че деянието на водача на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Същият, в качеството си на делинквент и на основание чл. 45 ЗДД отговаря за всички настъпили от деянието вреди, които 6 са в пряка и непосредствена последица от него.