Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 125 от 20.02.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 4606/2022
Вид
Решение № 125
Подписан
20.02.2023
В сила
23.05.2023
Състав
МАРИНА ИВАНОВА МАВРОДИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 40 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.50, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.118, ал.10 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 6 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 2, изр. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 193 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Бургас, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З.. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20222120204606 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *** представлявано от Х.Х. против наказателно постановление № 663272-F674690/02.11.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас , Дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол, с което за нарушение на чл. 3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 6 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. Оспорват се фактическите констатации на наказващия орган. На обекта се използвало ЕСФП от одобрен тип. Не била доказана свързаност на посоченото в НП устройство със системата, както и между сондите на резервоарите и нивомерната измервателна система и между НИС и централно регистриращо устройство и между електрониката на безиноколонките и ЦРУ.

Сочи, че устройство действително е имало на обекта, но то било за обучение на персонала.

Оспорват се констатациите, че имало разлика в количеството гориво – бензин А95Н и дизелово гориво, не било изследвано дали не се дължи на физични или химични причини, всички системи в обекта били пломбирани. В производството по чл. 40 ДОПК не били събрани категорични доказателства като на 01.09.2022г. обектът бил запечатан и излага подробни съображения за продължителното запечатване на обекта. В случай, че не бъдат възприети съображенията за липса на нарушение, то счита, че е налице хипотезата на „маловажен случай“.

В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован се представлява от адв. Ш., която поддържа жалбата, претендира разноски.

За Административнонаказващия орган, редовно призовани, се явява юрк. Т., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, претендира разноски.

1

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срокa за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 02.11.2022 г., а жалбата е депозирана на 15.11.2022г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно заповед ЗЦУ 1149/25.08.2020, а АУАН - съставен от оправомощено за това лице – старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП в съответствие с разпоредбата на чл. 193 ЗДДС.

На 01.09.2022г. св. Г. П. съвместно със служители на ДАНС извършвали наблюдение на обект бензиностанция *** **, находящ се в гр. *** като констатирали зареждания на гориво от автомобили като чрез дистанционна връзка с НАП наблюдавали регистрираните продажби и за част от зарежданията в НАП преценили, че не били регистрирани продажби.

След като направили съответната констатация служителите се легитимирали и на 01.09.2022 г. в 11:48 часа, св. П. съвместно с представители на ДАНС, БИМ и Агенция „Митници” извършили проверка в търговския обект по смисъла на пар.1 т.41 от ПР на ЗДДС бензиностанция *** **, находящ се в гр. ***, за който обект не се спори, че се стопанисва от *** ЕООД. Установило се, че лицето извършващо продажби на течни горива, има въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ), представляващо електронна система с фискална памет (ЕСФП) модел ***, с индивидуален номер *** и номер на фискалната памет *** и средства за измерване - нивомерна измервателна система (НИС) „Visy command” с номер от държавния регистър ***, 3 броя двойни бензиноколонки модел ГАМА 2362 с номер от държавния регистър *** и един брой двойна бензиноколонка DPC 050LE номер от държавния регистър *** с общо осем пистолета за зареждане на гориво. В обекта се продавало дизелово гориво, бензин А95Н и втечнен нефтен газ (LPG).

В хода на проверката, при извършен оглед на ФУ включващо ЕСФП и СИ се установило, че в обекта между връзката на сондите на резервоарите и НИС, между НИС и централното регистриращо устройство (ЦРУ), и между електрониката на бензиноколонките и ЦРУ имало свързани няколко устройства свързани към мини компютър, свързан към монитор визуализиращ моментните наличности на гориво в резервоарите и извършваните зареждания на колонките. Операционната система на мини компютъра наподобява UBUNTU- linux, а стартирания софтуер, който визуализирал наличностите в резервоарите и зарежданията на бензиноколонките бил с наименования според визуализацията в информационната лента „GSINS”. Софтуера също така визуализирал зарежданията на гориво и по какъв начин са приключени - „изтриване на бележка” (нефискализиране на продажба) или „пускане на бележка” (фискализиране през ФУ).

При извършено физическо замерване на наличностите гориво в резервоарите от представител на Българския институт по метрология, чрез щрихова мярка за дължина „Nedo”, за което бил съставен протокол, се установило разминаване на данните с отпечатаният при започване на проверката отчет наличности №0726430/01.09.2022 г. както следва:

Резервоар 1 за съхранение на бензин А95Н, ниво по отчет от ФУ - 1619 мм, наличност по отчет от ФУ - 6867 л., физически измерено ниво 1851 мм, налично гориво изчислено по свидетелството за калибриране и калибровачните таблици за резервоара 7971,5 л., разлика между физически установеното и данните от ФУ, които се подават към сървъра на НАП 1104,5 л. в повече;

Резервоар 2 за съхранение на дизелово гориво, ниво по отчет от ФУ - 824 мм, наличност по отчет от ФУ - 5786 л., физически измерено ниво 2046 мм, налично гориво изчислено по свидетелството за калибриране и калибровачните таблици за резервоара 17775,6 л., разлика между физически установеното и данните от ФУ, които се подават към сървъра на НАП - 11989,6 л. в повече.

2

Констатациите били отразени в протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0088156/01.09.2022г. като видно от представения протокол проверка е извършена в присъствието на служител на *** ЕООД, както и на управител Х.Х.. Били иззети писмени доказателства и били направени снимки.

Административнонаказателното производство започнало със съставяне на 07.09.2022г. на АУАН, в който е прието, че съгласно установените в протокол от извършената проверка обстоятелства *** ЕООД с ЕИК *** е извършило административно нарушение, за това че по установената дистанционна връзка не могат да се определят проточените/продадените количества горива от обекта, както и наличните количества горива в резервоарите за съхранение, тъй като подаваните от ЕСФП данни по чл. 118 от ЗДДС в НАП са некоректни и административнонаказващият орган приема от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС.

АУАН е връчен на представляващ дружеството, който е посочил, че ще депозира възражения и такива са били подадени, които не са прецени от наказващия орган.

В срока по чл. 34 ЗАНН наказващият орган е възприел констатациите в АУАН и е издал обжалваното наказателно постановление, с което не основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства. Според този състав АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в рамките на техните правомощия, отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, спазени са предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове. Не се приема за съществено нарушение това, че наказващия орган не е обсъдил подаденото срещу АУАН възражение, тъй като жалбоподателят има възможността да изложи съображенията и в съдебното производство във връзка с ангажиране на отговорността му.

Следва да се посочи, че не се споделят възраженията във връзка с използвания метод от проверяващите като дори и да са „наблюдавали” дейността на обекта чрез дистанционна връзка с НАП, служителите са пристъпили към проверка след легитимация, именно след това са предприели действия с участието на представители на дружеството към събирането на доказателства и с участието на представляващи дружеството е изготвен протокол за извършената проверка на основание чл.110, ал.4, във връзка с чл.50, ал.1 от ДОПК, в който са обективирани резултатите и иззетите в тази връзка доказателства. Проверката е приключила със съставянето на протокол за извършената проверка и последващото производство по чл. 40 ДОПК и налагане на ПАМ, запечатването на обекта е било предприето с цел обезпечаване на установеното в повече количество гориво и се развива по ред, предвиден в ДОПК и подлежи на самостоятелен контрол, поради което и възраженията за продължаващо запечатване на обекта и сочените в тази връзка аргументи, не следва да се обсъждат в настоящото.

Съгласно чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Ал. 6 на чл. 118 ЗДДС предвижда, че всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на 3 наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.

Разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2016г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти задължава търговеца в качеството му на лице, извършващо продажби на течни горива да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система (НИС) за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.

Такава НИС е била монтирана в процесния търговски обект. Не е спорно, че в обекта е монтирана и функционира ЕСФП с нивомерна система, която е регистрирана по надлежния ред и са били поставени необходимите пломби. В същото време са констатирани разлики в показателите за количество горива от измервателната система, изпращани в НАП и от наличните в обекта, с което на практика се възпрепятства възможността да се определят наличните количества гориво в резервоара в обекта, а в обекта е било установено монтирано допълнително устройство, в което количествата съвпадат с физически измерените.

Не се спори, че *** ЕООД извършва продажба на течно гориво, поради което е задължено да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.

В конкретния случай това не е било сторено от дружеството-продавач на гориво.

Видно е от разпита на свидетеля и направените снимки по време на проверката, че нивото на гориво, визуализирано на допълнително устройство, съвпада с това установено от служителите на БИМ и проверяващите като се касае за съвсем минимална разлика, която би могла да се приеме в рамките на допустимо отклонение и съществено се различава от количеството гориво съгласно отчет от ФУ. Дружеството жалбоподател не излага конкретни съображения на какво се дължи съответствието на измереното гориво именно с това, отчетено от монтираното устройство, и защо е констатирана съществена разлика с отчета от ФУ.