Решение № 7905 от 29.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7905 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20241100513149 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С Решение № 15490/12.08.2024 г., постановено по гр. д. № 71258/2021 г., по описа на СРС, 52 състав, е признато за установено по иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр.59 ал.1 от ЗЗД, предявен от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, против „ИНТЕР ПРОПЕРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ЕИК 175247161, съществуване на вземането на „Топлофикация София“ ЕАД от „ИНТЕР ПРОПЕРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД за сумата 4459.23 лева, представляваща неоснователно обогатяване и съставляваща цена на доставена топлинна енергия и на дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 16.04.2021 г., до окончателното изплащане.

Със същото решение съдът е отхвърлил предявения иск за главница по чл.59 от ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 4681.24 лева. Отхвърлил е и предявения иск по чл. 422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.86 ал.1 от ЗЗД, за сумата от 660,17 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 05.04.2021 г. и за сумата от 7.99 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 05.04.2021 г.

Ответникът „ИНТЕР ПРОПЕРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от 660,17 лева, 1 представляваща разноски, съразмерно на уважената част от исковете Срещу Решението е постъпила въззивна жалба от „ИНТЕР ПРОПЕРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД в частта на уважения установителен иск за дължима цена на доставена топлоенергия и на дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 16.04.2021 г., до окончателното изплащане. В жалбата се посочва, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон. Според въззивника СРС неправилно е приел, че ответникът дължи да заплати на ищеца стойността на потребената топлинна енергия на основание неоснователно обогатяване съгласно чл. 59 ЗЗД, тъй като в процесния случай фактите по делото могат да бъдат субсумирани под хипотезата на чл. 153 ал.1 от ЗЕ. Счита, че тази специална законова разпоредба изключва приложението на специалния иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в атакуваната част.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва доводите на въззивника и моли първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено.

От третото лице помагач „Бруната България“ ООД не е постъпило становище в законоустановения срок.

Страните не са заявили доказателствени искания.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание страните и третото лице помагач „Бруната България“ ООД не изпращат представител. В депозираните писмени бележки, както „ИНТЕР ПРОПЕРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД , така и „Топлофикация София“ ЕАД поддържат изложеното във въззивната жалба и в отговора на същата. И двете страни претендират за разноски пред въззивната инстанция.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Решението се обжалва частично. В частта, с която исковете на ищеца са отхвърлени, решението не е обжалвано и в тази част то е влязло в сила. Поради това доводите на въззивника досежно претенциите на ищеца, за които първоинстанционното решение е влязло в сила, няма да бъдат обсъдени от въззивната инстанция.

След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:

За издадената на 17. 05.2021 г. по ч.гр.д.№ 21987 по описа за 2021 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът „ИНТЕР ПРОПЕРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, е уведомен на 31.05.2021 г.

2

В законоустановения 1 месечен срок, а именно на 11.06.2021г. длъжникът е депозирал в съда възражение по чл.414 ал.1 от ГПК.

За указанията на съда по чл.415, ал.1от ГПК заявителя е уведомен на 03.12.2021 г.

Исковата молба е предявена на 13.12.2021 г., т.е. в законоустановения в чл. 415 ал.4 от ГПК 1 месечен срок. Претенциите се иска да бъдат установени по реда на чл.422 ал.1 от ГПК в хипотезата на неоснователно обогатяване, което е било посочено и в заявлението по чл.410 от ГПК.

Въззивникът обжалва правната квалификация на иска.

За да постанови решението в обжалвания смисъл, СРС е приел, че в случая се касае до имот с предназначение за стопански нужди, поради което ответникът „ИНТЕР ПРОПЕРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД има качеството на потребител за стопански нужди по смисъла на пар.1, т.43 от ДР на ЗЕ. Съгласно чл.149 ал.1 т.3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основа на писмени договори при Общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Тъй като между ищеца и ответника не е сключен писмен договор, ищецът има право да претендира заплащането на потребената от ответника топлинна енергия на основание чл.59 от ЗЗД – неоснователно обогатяване. Относно стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за процесния период и цената на дяловото разпределение за същия, съдът се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза и на заключението на съдебно икономическата експертиза, които е кредитирал като обективно и компетентно дадени, неоспорени от страните по делото. Районният съд е приел, че претенцията на ищеца досежно главницата е частично основателна. Присъдил е и законната лихва върху размера на уважената главница от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. В останалата част претенциите са приети за неоснователни, същите не са предмет на въззивен контрол, поради което въззивната инстанция няма да ги пресъздава в мотивите на настоящото решение.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, приема от правна и фактическа страна следното:

По делото не се спори, че процесното жилище , представляващо ап.25 , находящ се в гр.София, ул.********, с абонатен номер ******** е собственост на ответника. Жилището се намира в топлоснабдена от „Топлофикация София“ ЕАД жилищна сграда, в която дяловото разпределението на топлинната енергия за етажната собственост се извършва по решение на Общото събрание на етажната собственост от 2011г. от Бруната България ООД.

В изпълнение на това решение, радиаторите в жилищата в сградата са снабдени с индивидуални разпределители, а на всеки един от собствениците е открита индивидуална партида. Впоследствие, през 2012г., ответникът „ИНТЕР ПРОПЕРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД е закупил жилището. Не се спори, че между „Топлофикация София“ ЕАД и ответника не е сключен договор за топлоснабдяване на процесното жилище. През 2019г. „Браната България“ е осъществила служебен отчет на отоплителните тела и водомерите в жилището, 3 тъй като не е бил осигурен достъп до имота. През 2020г. достъп е бил осигурен и е извършен отчет на 21.07.2020г. С покана от 26.03.2021г. ищецът е поканил ответника да му заплати дължимите задължения за неплатена ползвана топлинна енергия и за услугата дялово разпределение.

Тъй като изпълнение не е последвало, със заявление по чл.410 от ГПК, депозирано в съда на 16.04.2021г., „Топлофикация София“ ЕАД е поискала от съда да й бъде издадена заповед за плащане срещу „ИНТЕР ПРОПЕРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД за дължимите на основание чл.59 от ЗЗД суми за ползвана доставена от дружеството в процесното жилище топлинна енергия и за дялово разпределение за процесния период, ведно с лихвите за забава. Искането е уважено, а след подадено от „ИНТЕР ПРОПЕРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД възражение, „Топлофикация София“ ЕАД е предявила срещу длъжника установителен иск за вземанията си. Като трето лице в процеса е привлечено „Бруната България“ ООД.

Ответникът е закупил топлоснабден имот в сграда, етажна собственост, която е присъединена към мрежата на ищеца за доставка на топлинна енергия. Тъй като „ИНТЕР ПРОПЕРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД е търговско дружество, той би могъл да има само качеството на „небитов клиент“ по смисъла на пар.1, т. 33в от ДР на ЗЕ. Юридическо лице може да бъде потребител само на енергия за стопански нужди. Този извод следва от легалното определение за "битов клиент", дадено в пар.1 отДР на ЗЕ, т. 2а, съгласно което "Битов клиент" е клиент, което който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Продажбата на топлинна енергия на небитови клиенти, извършващи стопанска дейност, се извършва на основа на писмени договори , съгласно разпоредбата на чл.149 ал.1 т.3 от ЗЕ.

Писмената форма е форма за валидност на договора. Между страните такъв писмен договор не е подписан. Същевременно с оглед установеното по делото, че ищецът е доставял, а ответникът е потребявал топлинна енергия в обекта, отчитан под аб. № ********, че ответникът не опровергава отчетените стойности за реално потребена топлинна енергия в имота за сочения период по съставените фактури и не ангажира доказателства за погасяване чрез плащане на сумите по същите, съдът приема, че отношенията между тях по отношение на доставената топлоенергия се уреждат от правилата на чл. 59 ЗЗД. Липсата на облигационна връзка между страните предпоставя правото на ищеца да претендира заплащането на потребената топлинна енергия на основание чл.59 от ЗЗД – неоснователно обогатяване. Тази хипотеза е обусловена от имуществено разместване, по силата което клиентът се обогатява за сметка на топлофикационното дружество, спестявайки си разходи за отопление и такси за дялово разпределение, които следва да направи за заплащането на потребената топлинна енергия, а дружеството обеднява като не получава цената на доставената енергия и таксите за дялово разпределение. Съгласно задължителната и трайно установената практика на ВС и ВКС (вж. ППВС № 1/1979 г., решение № 190/12.12.2017 г. по т. д. № 512/2017 г., I т. о., решение № 67/5.04.2016 г. по гр. д. № 4147/2015 г., IV г. о.; решение 4

№ 190/12.12.2017 г. по т. д. № 512/2017 г., I т. о., решение № 88/28.08.2017 г. по т. д. № 834/2016 г., II т. о., решение № 262/22.02.2013 г. по гр. д. № 1480/2011 г., III г. о., решение № 73/7.06.2017 г. по гр. д. № 3034/2016 г., III г. о. на ВКС и др.), когато липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването /причинната връзка/.

Въззивният съд не възприема твърдението на въззивника, че „Топлофикация София“ ЕАД разполага със специалния иск по чл.153 ал.1 от ЗЕ, за да претендира вземанията си. Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ, „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3“. Тази разпоредба не определя качеството на въззивника като клиент /купувач/ на топлинна енергия въпреки, че е собственик на топлоснабден имот в сграда, присъединена към топлопреносната мрежа. За разлика от битовите клиенти, при които облигационното правоотношение с топлопреносното дружество възниква по силата на закона /по арг. на чл.150 от Закона за енергетиката/, клиента на топлинна енергия за небитови нужди следва да сключат писмен договор при общи условия с топлопреносното предприятие/ по арг. на чл.149 ал.1 т.3 от ЗЕ/. При липсата на писмен договор, те не могат да се считат за клиенти на топлопреносното дружество и дължат заплащане на стойността на консумираната топлоенергия на извъндоговорно основание. В редките случаи, в които ВКС се занимава със спорове като настоящия, той също приема за правилна възприетата от гражданските съдилища правна квалификация на чл.59 от ЗЗД /напр. Определение № 3254 от 27.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 842/2023 г., IV г. о., ГК, Определение № 272 от 4.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1087/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 581 от 23.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4363/2021 г., III г. о., ГК/.