Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7 от 07.02.2024, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 106/2023
Вид
Решение № 7
Подписан
07.02.2024
В сила
07.02.2024
Състав
ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА, ЕМИЛ ДАВИДОВ, ВАСИЛ АНАСТАСОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Ловеч, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ЕМИЛ ДАВИДОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20234300600106 по описа за 2023 година Производството е по чл.318 и сл. от Наказателно процесуалния кодекс.

Постановена е Присъда № 1/11.01.2023 година по наказателно частен характер дело № 20214340200248/2021 година на Районен съд *****.С тази присъда съдът е признал подсъдимата С. М. З., ЕГН **********, родена на *********** в гр. *****, с настоящ адрес: гр.Л***********, с постоянен адрес: гр.*****, *********** *****а, ***** гражданка, с ***** образование, *****, работи в ***********, неосъждана, за ВИНОВНА в това, че в периода 06.02.2021г. – 18.07.2021г., в гр.*****, обл.Ловешка, при условията на продължавано престъпление, като родител - майка на малолетния М.П. М., ЕГН **********, не е изпълнила съдебно решение № 41/13.02.2015г., постановено по гр.д. № 778 по описа на *****ски районен съд за 2014г., с което е изменено решение № 42/05.03.2013г. по гр.д. № 1014/2012г. по описа на *****ски районен съд относно постановен режим на лични контакти на бащата П. Г. М. с детето М.П. М., според което бащата има право да взима детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. до 18.00 ч., без преспиване, като не е предала детето М.П. М., ЕГН ********** на бащата 1

П. Г. М. за реализиране на определения от съда режим на лични контакти от 09.00 часа до 18.00 часа на отделните дати в посочения период, като деянията са извършени, както следва:

На 06.02.2021г. не е изпълнила съдебно решение № 41/13.02.2015г., постановено по гр.д. № 778 по описа на *****ски районен съд за 2014г., като не е предала детето М.П. М., ЕГН ********** на бащата П. Г. М. за реализиране на определения от съда режим на лични контакти от 09.00 часа до 18.00 часа на посочената дата. На 07.02.2021г. не е изпълнила съдебно решение № 41/13.02.2015 година постановено по гр.д. № 778 по описа на *****ски районен съд за 2014г., като не е предала детето М.П. М., ЕГН ********** на бащата П. Г. М. за реализиране на определения от съда режим на лични контакти от 09.00 часа до 18.00 часа на посочената дата.

На 20.02.2021г. не е изпълнила съдебно решение № 41/13.02.2015г., постановено по гр.д. № 778 по описа на *****ски районен съд за 2014 година, като не е предала детето М.П. М., ЕГН ********** на бащата П. Г. М. за реализиране на определения от съда режим на лични контакти от 09.00 часа до 18.00 часа на посочената дата. На 21.02.2021г. не е изпълнила съдебно решение № 41/13.02.2015г., постановено по гр.д. № 778 по описа на *****ски районен съд за 2014г., като не е предала детето М.П. М., ЕГН ********** на бащата П. Г. М. за реализиране на определения от съда режим на лични контакти от 09.00 часа до 18.00 часа на посочената дата. На 06.03. 2021г. не е изпълнила съдебно решение № 41/13.02.2015г., постановено по гр.д. № 778 по описа на *****ски районен съд за 2014г., като не е предала детето М.П. М., ЕГН ********** на бащата П. Г. М. за реализиране на определения от съда режим на лични контакти от 09.00 часа до 18.00 часа на посочената дата.

На 07.03.2021г. не е изпълнила съдебно решение № 41/13.02.2015г., постановено по гр.д. № 778 по описа на *****ски районен съд за 2014г., като не е предала детето М.П. М., ЕГН ********** на бащата П. Г. М. за реализиране на определения от съда режим на лични контакти от 09.00 часа до 18.00 часа на посочената дата. На 20.03.2021г. не е изпълнила съдебно решение № 41/13.02.2015г., постановено по гр.д. № 778 по описа на *****ски районен съд за 2014г., като не е предала детето М.П. М., ЕГН ********** на бащата П. Г. М. за реализиране на определения от съда режим на лични контакти от 09.00 часа до 18.00 часа на посочената дата.

2

На 21.03.2021г. не е изпълнила съдебно решение № 41/13.02.2015г., постановено по гр.д. № 778 по описа на *****ски районен съд за 2014г., като не е предала детето М.П. М., ЕГН ********** на бащата П. Г. М. за реализиране на определения от съда режим на лични контакти от 09.00 часа до 18.00 часа на посочената дата.

На 19.06. 2021г. не е изпълнила съдебно решение № 41/13.02.2015г., постановено по гр.д. № 778 по описа на *****ски районен съд за 2014г., като не е предала детето М.П. М., ЕГН ********** на бащата П. Г. М. за реализиране на определения от съда режим на лични контакти от 09.00 часа до 18.00 часа на посочената дата.

На 20.06.2021г. не е изпълнила съдебно решение № 41/13.02.2015г., постановено по гр.д. № 778 по описа на *****ски районен съд за 2014г., като не е предала детето М.П. М., ЕГН ********** на бащата П. Г. М. за реализиране на определения от съда режим на лични контакти от 09.00 часа до 18.00 часа на посочената дата;

На 18.07.2021 година не е изпълнила съдебно решение № 41/13.02.2015г., постановено по гр.д. № 778 по описа на *****ски районен съд за 2014г., като не е предала детето М.П. М., ЕГН ********** на бащата П. Г.

М. за реализиране на определения от съда режим на лични контакти от 09.00 часа до 18.00 часа на посочената дата; поради което и на основание чл. 182, ал.2 във вр. чл.26, ал.1 от НК и чл. 78а от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева, която да заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.*****; като я е признал за невиновна за това, че в периода 05.06.2021г. 17.07.2021г., в гр.*****, обл.Ловешка, при условията на продължавано престъпление, като родител - майка на малолетния М.П. М., ЕГН **********, не е изпълнила съдебно решение № 41/13.02.2015г., постановено по гр.д. № 778 по описа на *****ски районен съд за 2014г., с което е изменено решение №

42/05.03.2013г. по гр.д. № 1014/2012г. по описа на *****ски районен съд относно постановен режим на лични контакти на бащата П. Г. М. с детето М.П. М., според което бащата има право да взима детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. до 18.00 ч., без преспиване, като не е предала детето М.П. М., ЕГН ********** на бащата П. Г. М. за реализиране 3 на определения от съда режим на лични контакти от 09.00 часа до 18.00 часа на отделните дати в посочения период, като деянията са извършени, както следва:

На 05.06.2021 година не е изпълнила съдебно решение № 41/13.02.2015г., постановено по гр.д. № 778 по описа на *****ски районен съд за 2014г., като не е предала детето М.П. М., ЕГН ********** на бащата П. Г.

М. за реализиране на определения от съда режим на лични контакти от 09.00 часа до 18.00 часа на посочената дата.

На 06.06.2021г. не е изпълнила съдебно решение № 41/13.02.2015г., постановено по гр.д. № 778 по описа на *****ски районен съд за 2014г., като не е предала детето М.П. М., ЕГН ********** на бащата П. Г. М. за реализиране на определения от съда режим на лични контакти от 09.00 часа до 18.00 часа на посочената дата.

На 17.07.2021г. не е изпълнила съдебно решение № 41/13.02.2015г., постановено по гр.д. № 778 по описа на *****ски районен съд за 2014г., като не е предала детето М.П. М., ЕГН ********** на бащата П. Г. М. за реализиране на определения от съда режим на лични контакти от 09.00 часа до 18.00 часа на посочената дата; като я е оправдал по повдигнатото й обвинение да е извършила престъпление по чл.182, ал.2 във вр. чл.26, ал.1 от НК на посочените дати.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимата С. М. З., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Л***********, с постоянен адрес: гр.*****, *********** да заплати на П. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр.*****, обл.*********** сумата 1 473.80 /хиляда четиристотин седемдесет и три лв. и 80 ст./ лева, представляваща разноски в съдебното производство.

Недоволна от тази присъда е останала жалбоподателката З.,която я обжалва с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност.Счита,че няма вина за вмененото и неизпълнение на съдебните решения,като счита,че самото дете М. няма желание да се среща със своя баща и поради факта,че не желае да му причинява стрес не го е насилвала.

В съдебно заседание виззивничката развива подробни съображения,касаещи гражданско правните отношения помежд нея и бившия и съпруг.Счита,че същия няма родителски капацитет.Защитника и сочи,че първоинстанционния съд неправилно и необосновано е приел форма на 4 изпълнение на деянието неизпълнение на съдебно решение, тъй като няма как да е престъпление след като няма диспозитив, който за задължава майката да предостави детето на бащата.

Неправилно,според защитата, първоинстанционния съд е прел, че З. се е възползвала от привилегированата разпоредбата на чл. 182, ал. 3 от НК, като е цитирана преписка № 1089/2018 г., по което е водено ДП № 378/2017 г. по описа на РП-*****.Сочи,че никъде в делото, нито в присъдата на РС - ***** не са изследвали личностните качества на бащата и дали те не са причина детето да не желае да посещава баща си. В заключение и въззивничката и защитника и поддържат искане,осъдителната присъда на РС ***** да се отмени и З. да бъде призната за невиновна по повдигнатото и обвинение с тъжбата.

Въззиваемия П. М. и процесуалния представител адв.К. считат жалбата за неоснователна,а постановения пъвоинстанционен акт – правилен и законосъобразен.Адвокат К. сочи,че РС - ***** е съблюдавал стриктно правилата на процеса, обстойно е изследвал абсолютно всички доказателства по делото, като изрично в мотивите си е посочил кои доказателства счита за информативни и за какви обстоятелства. И най-вече относими ли са същите към настоящия правен спор, поради което не е допуснал процесуално нарушение при формиране на вътрешното си убеждение.Сочи,че решаващия съд правилно е отделил безспорните в процеса обстоятелства, а имено, че страните са бивши съпрузи и родители на непълнолетното дете М. М., като след развода упражняването на родителски права по отношение на детето са предоставени на подсъдимата, а на доверителя ми са определени конкретни възможности за осъществяване на лични отношения с детето.Намира за установено , че многократно подсъдимата е осуетявала и възпрепятствала доверителя и М. да се вижда с детето, предвид на което по негови сигнали са образувани две преписки в РП - ***** и възползвайки се от възможността да бъде предупредена да изпълнява задълженията си по това решение едното е прекратено, а другото е прекратено, тъй като редът, по който се търси отговорност по този текст вече е станал по реда на частното обвинение.Защитата сочи,че присъдата,обекта на жалбата е постановена при стриктно спазване правилата на наказателното съдопроизводство,тъй като решаващият съд е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от НПК, като след като правилно е посочил наличието на двете групи свидетели с противоположни по съдържание показания е анализирал и 5 съотнесъл същите и към обясненията на подсъдимата, при това с необходимата задълбоченост, използвал е всички възможни процесуални способи за преодоляване на противоречията и е изложил обосновани и мотивирани изводи кои гласни доказателства кредитира и поради какви мотиви. Позовава се на заключението на съдебно – психологическата експертиза,съгласно което е налице хистрионна окраска на поведението на детето от твърде ранна възраст, дълготрайни емоционални напрежения, повтарящи се емоционални кризи, които могат да бъдат разгледани в контекста на триангулация в семейството. Като крайно отхвърлящото отношение спрямо бащата е израз на идентифициране с желанията и емоциите на майката, в случая отчуждаващия родител.При тези данни приема,че събраните писмени и гласни доказателства са интерпретирани правилно от решаващия съд,поради което моли въззивната инстанция да потвърди присъдата,като и присъди направените разноски.

От съвкупната преценка на вложените в делото доказателства,въззивната жалба и становищата на страните въззивния съд приема,че жалбата е подадена в преклузивния срок по член 319 от НПК и е допустима за разглеждане,но по същество е неоснователна.След обсъждане и детайлен анализ на всички събрани по делото доказателства – обясненията на въззивничката С. М. З., показанията на свидетелите М. С. К., Ц. С. Р., Й. Д. И., Й. Р. Р. Г. С.а Б., М. Ц. З., П. Б. Д., Й. Б. Ц., К. П. К.,Й. Б. Б., П. А. А., Ц. П. Х., М. Д. Б. и М.П. М., заключението на комплексната съдебна психиатричнопсихологична експертиза на малолетния свидетел М.П. М., както и другите писмени и веществени доказателства и доказателствени средства,решаващия *****ски районен съд е намерил за установено следното от фактическа страна: