Решение № 416 от 17.10.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Русе, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело № 20254500500578 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

В. Т. Т., чрез пълномощника си адвокат Г. Т., ******* обжалва решение №592/18.04.2025г., постановено по гр.д.№6449/2023г. по описа на РРС, с което са отхвърлени исковете му. Излагат се във въззивната жалба оплаквания за недопустимост, евентуално неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, подробно посочени. Иска въззивният съд да обезсили решението, евентуално да го отмени и да постанови решение, с което исковете му да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззиваемият И. И. Х., чрез пълномощник адвокат Т. П. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК, с който заявява становище за нейната неоснователност и иска решението да бъде потвърдено, с присъждане на разноски.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на 1 страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Пред Районен съд – Русе ищецът В. Т. Т. е твърдял, че е наследник по силата на нотариален акт за нотариално завещание №1/12.09.2019г., том I, рег.

№398, на нотариус Т. Т., вписан в СВ - Русе с вх. рег. №149, том 1, Акт №15 от 2019г., на починалата си баба и наследодателка М. А. С., ЕГН **********, б.ж. на гр. Русе. Твърдял е, че приживе, М. А. С. с нотариален акт №44/22.04.2010г., том I, рег. №1021, дело №36/2010г. на русенския нотариус Р.

Л., вписан в СВ - Русе с вх. рег. №4047/23.04.2010г., Акт №7, том 10, дело №1933/2010г., е продала на И. И. Х. следните свои собствени недвижими имоти: Ателие за творческа дейност и апартамент /подробно инидвидуализирани/. Твърдял е, че извършената продажба е привидна – абсолютно симулативна, за което е създаден документ – обратно писмо от 22.04.2010г., според което страните по нотариалния акт не са искали сделката да поражда за тях правни последици, сделката е абсолютно симулативна и като такава нищожна, поради което описаните имоти са част от наследствената маса на наследодателката му по завещание. Твърдял е наличие на правен интерес, като действителен собственик, от установяване нищожността на договора за продажба на описаните имоти. Претендирал е съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че договорът за продажба, извършен с нотариален акт №44/22.04.2010г., том I, рег. №1021, дело №36/2010г., вписан в СВ - Русе с вх. рег. №4047, Акт №7, том 10, дело №1933/2010г., е нищожен поради привидност, абсолютна симулативност, както и да го признае за собственик на имотите, предмет на същия.

В срок ответникът И. И. Х. е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил легитимация на ищеца като наследник на М. А. С., б.ж. на гр. Русе, съгласно нотариален акт за нотариално завещание №1/12.09.2019г., том I, рег.

№398, на нотариус Т. Т., вписан в СВ - Русе с вх. рег. №149, Акт №15 от 2019г. с възражение, че завещателката към датата на нотариалното завещание 12.09.2019г., не е била в състояние да разбира действията си и да ръководи постъпките си, поради дългогодишно страдание от ******* Твърдял е, че наследодателката не е можела да разпознава близките си, не е знаела името си, не е можела да говори и да се подписва. Оспорена е и верността и истинността на нотариалното удостоверяване на нотариалния акт за нотариално завещание, както и е направено възражение за неговата нищожност на основание чл.574 2

ГПК. Ответникът не е оспорил, че е придобил процесните имоти от М. С., по настояване на Т. Т., който фиктивно ги бил прехвърлил на нея, и на когото заплатил продажната цена. Твърди наличие на различни договорни и парични отношения с Т. Т., близки приятелски отношения с него, поради което помагал на семейството му. Сочи, че вероятно с други документи е подписал и т.н. обратно писмо, от съдържанието на което се вижда, че е следвало имотите да бъдат прехвърлени обратно на продавачката в срок пет години от сключване на сделката, но продавачката не се възползвала от това права. Заявил е, че е настоявал да прехвърли имотите, но майката на ищеца Г. Д. Т., бивша съпруга на Т. Т. и самият ищец отказвали да ги приемат обратно, защото имали други планове. Счита, че имотите, предмет на делото, следва да се върнат в патримониума на наследниците на Т. П. Т., защото, ако се приеме спорната сделка за нищожна, то нищожна е и сделката, с която Т. Т. е прехвърлил имотите на М. А. С. в качеството й на сламен човек и скрит пълномощник.

Прави възражение за нищожност на правата й, като праводателка. Изразява съгласие и кани ищеца и пълномощникът му – неговата майка Г. Т. за сключване на спогодба. Иска претенцията да бъде отхвърлена, поради недопустимост и неоснователност, както и да му бъдат присъди разноските.

По делото са събрани и приети писмени доказателства, медицинска документация, приложена е нотариална преписка. Прието е заключение на посмъртна психиатрична експертиза на М. А. С., изготвена от вещото лице от *** С. Т..

След анализ на събраните по делото доказателства, районният съд е приел, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот №44/22.04.2010г., том І, рег. №1021, дело №36/2010г. на нотариус Р. Л., вписан в СВ – Русе с вх. рег. №4047/23.04.2010г., Акт №7, том 10, дело №1933/2010г., М. А. С. е продала на И. И. Х. посочените в него недвижими имоти, а именно: АТЕЛИЕ за творческа дейност и АПАРТАМЕНТ, подробно индивидуализирани, за сумата 48000лв. В деня на продажбата – 22.04.2010г. М. А. С., продавач и И.

И. Х., купувач, съставили документ - “обратно писмо”, в което са заявили, че не желаят пораждане на действие на сделката по нотариален акт №44, тя е абсолютно симулативна и по нея няма броени суми, посочени като продажна цена. Купувачът И. И. Х. се е задължил в срок от пет години да прехвърли собствеността на описаните в нотариалния акт недвижими имоти обратно на продавачката или на посочено от нея лице, а ако прехвърлянето не се извърши 3 в този срок, недействителността на сделката ще се обяви по съдебен ред.

Писмото е подписано от страните по сделката, в т.ч. и от купувача И. Х. и истинността му не е оспорена. Прието е, че от представеният документ, даден след съставянето на явното волеизявление, че сключеният договор е продажба, доказва симулацията в отношенията между страните по конкретната сделка, както и е прието, че ответникът не е изпълнил задължението си да прехвърли обратно на продавачката М. С. в уговорения 5годишен срок собствеността на имотите, предмет на нотариалния акт, както и до момента. При така установеното, съдът е приел, че договорът за продажба на процесните недвижими имоти, сключен между М. А. С. и ответника И. И.

Х. с нотариален акт №44/22.04.2010г. (вх. рег. №4047/23.04.2010г, акт №7, том 10, дело №1933/2010г. по описа на СВ) е привиден, поради абсолютна симулация, доколкото страните по договора не са искали настъпването на правните му последици - не са целели прехвърляне на собствеността и не е плащана цена. Прието е за безспорно, че М. А. С., б.ж. на гр. Русе, е починала на ******* и е оставила за свои наследници син - С. Д. П. и дъщеря - Г. Д. Т., а ищецът В. Т. Т. е неин внук, син на Г. Д. Т.. От данните по приложеното в препис нот.дело №2/12.09.2019г. по описа на русенския нотариус Т. Т., с рег.

№762 на НК, с район на действие Русенски районен съд, е установено, че приживе М. А. С. е изразила воля да завещае на внука си В. Т. притежаваното от нея към датата на смъртта й движимо и недвижимо имущество, във връзка с което е бил съставен нотариален акт за нотариално завещание №1/12.09.2019г., том I, рег. №398, дело №2/2019г., вписан в СВ - Русе с рег.

№149/13.09.2019г., том 1, акт №15/2019г. В нотариалния акт нотариус Т. Т. е отразил мястото и датата на съставяне на завещанието: адрес *******, на 12.09.2019г. Завещателката М. А. С. с ЕГН **********, изразила устно волята си да завещае на внука си В. Т. Т. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си и нотариусът я записал така, както е изявена, в присъствието на свидетелите И. Д. П., ЕГН ********** и А. Г. Д., ЕГН **********, чиято самоличност проверил по документи. Прочел завещанието на завещателката, която го одобрила и заявила, че не може да го подпише поради влошено здравословно състояние, след което положила отпечатък от десния си палец. Завещанието е подписано от свидетелите и от нотариуса. С така съставения нотариален акт за нотариално завещание №1/12.09.2019г., том I, рег. №398 на русенския 4 нотариус Т. Т., ищецът В. Т. Т. се легитимира като наследник по завещание на баба си М. А. С. и в това качество претендира нищожност на договора за продажба, извършен с нотариален акт №44/22.04.2010г., поради привидност, абсолютна симулативност и моли съдът да го признае за собственик на имотите, предмет на същия договор. С оглед оспорването от ответника на активната легитимация на ищеца по предявения иск с възражението, че завещателното разпореждане е извършено от лице, което поради болестно състояние – ******* не е могло действително да разбира и да ръководи постъпките си, поради което е недействително, първостепенният съд е приел същото за основателно. За да направи този извод съдът е изходил от данните от представената медицинска документация, установяваща общото здравословно състояние и психичното здраве на М. С., които сочат, че в късна възраст е настъпила промяна в поведението й, тя не е можела да се справя с ежедневни дейности, не е можела да влезе в адекватен контакт, проявявала е агресия, скитала, губела се на познати места, била дезориентирана за собствената си личност, време и място, а мисловният й процес бил разкъсан с налудности. Предвид дегенеративните мозъчни промени, невъзможността да се справя самостоятелно с бита, да се грижи за себе си и да води безопасно съществуване, със Заповед №СУ/ДР/200/03.05.2019г. на Директора на РДСП – Русе, М. С. е настанена в специализирана институция в *******. Този извод е обоснован и от заключението на неоспорената от страните и приета посмъртна психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице *** С. В. Т., от което е установено, че М. А. С. е била диагностицирана с ******* проявено след *******. Заболяването е протичало бавно, но след претърпян през 2018г.

*******, болестта бързо прогресирала до умерена към тежка степен с давност на изразен ******* от 2018г. Проследявайки подробно и последователно развитието на заболяването й и съобразявайки се с всички обективни данни по делото (медицинската документация, даваща пълна информация за тежестта на мисловния, паметовия и интелектуален дефицит на освидетелстваната), вещото лице е дало заключение, че М. С. не е могла да изрази разумна и осъзната воля за завещание, нещо повече, описаните тежки нарушения на психичните сфери обосновават невъзможността към 12.09.2019г. тя да изрази разумна и осъзната воля, да разбира смисъла, съдържанието и последиците от воля за завещание. Според експерта тя дори не е била в състояние да състави изреченията, записани като нейна воля в завещанието и не е могла сама да 5 обясни, че не може да се подпише поради влошено здравословно състояние.

При тази установеност съдът е приел, че волеизявлението за разпореждане в полза на внука й В. Т. на цялото притежавано от нея имущество към датата на смъртта й е извършено от М. С. в състояние, в което поради неизличима болест не е могла да разбира и да ръководи действията си и да се грижи за своите права и интереси, налице са предпоставките по чл.31, ал.1 ЗЗД правните действия, извършени от нея да се обявят за недействителни. Когато договорът е сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, договорът е унищожаем, тъй като е дадено съгласие, но без разум (липсва елементът “съзнаване”).