Решение № 406 от 24.08.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. К., 24.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20225510101373 по описа за 2022 година

Гражданско дело № ***/2022 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от „********“ АД, ЕИК ******, гр. С., чрез П.С.Х. юрисконсулт против И.И.К. с постоянен и настоящ адрес гр. К., ул. „*****" ***, ЕГН ********** с правно основание чл. 422, ал. 1, с цена на иска 3 430 евро. Ищцовото дружество чрез процесуалния си представител сочи, че на ****** г. в гр. С.З. между кредитодателя „********" АД и кредитополучателя И.И.К. бил сключен договор № *******/****** г. за банков кредит („договор за банков кредит"), по силата на който „********" АД предоставила на кредитополучателя И.И.К. банков кредит в размер на 2340 евро за погасяване на задължения. Крайният срок за погасяване на кредита бил 20.11.2020 г.

Кредитополучателят И.И.К. дължал на „********" АД годишна възнаградителна лихва в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на „********" АД за евро, увеличен с надбавка от 10,01 пункта, като към датата на сключване на договора за банков кредит БЛП за евро е в размер на 7,99% годишно и след сключване на договора за банков кредит стойността на БЛП за евро не била променяна. Към датата на сключване на договора за банков кредит годишният процент на разходите бил в размер на 20,83%.

Кредитополучателят И.И.К. дължал на „********" АД годишна наказателна лихва за забава в размер на годишната възнаградителна лихва плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва. На 19.11.2010 г. банковият кредит бил усвоен чрез заверяване със сумата от 2340 евро на разплащателната сметка на И.И.К.. Сочи, че от 20.12.2010 г. кредитополучателят И.И.К. бил в забава на плащанията по договора за банков кредит, поради което не били платени 120 вноски по погасителния план.

Освен вноските по погасителния план кредитополучателят И.И.К. не е платил и начислената наказателна лихва за забава. Сочи, че по силата на т. 3 от договора за банков кредит вземанията на „********" АД от кредитополучателя И.И.К. били изцяло изискуеми от 20.11.2020 г. поради 1 изтичане на срока за погасяване на банковия кредит. При настъпване на изискуемостта на банковия кредит на 20.11.2020 г. поради изтичане на срока за погасяване на кредита кредитополучателят И.И.К. не е погасил всички свои задължения по договора за банков кредит и към ******* г. общият размер на просрочената и непогасена сума по договора за банков кредит възлизала на 8294,59 евро, от които: 2340 евро - главница, 2742,83 евро - възнаградителна лихва от 20.12.2010 г. до 12.03.2020 г., 70,84 евро - възнаградителна лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., 14,01 евро - възнаградителна лихва от 14.05.2020 г. до 20.11.2020 г., 1919,73 евро - наказателна лихва за забава от 20.12.2010 г. до 12.03.2020 г. и 1207,18 евро - наказателна лихва за забава от 14.05.2020 г. до 17.03.2022 г. На ******* г. „********" АД подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя И.И.К. въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Било образувано ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на Районен съд – К., на 21.03.2022 г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № ***/21.03.2022 г., срещу която длъжникат И.И.К. подал възражение. Моли съда да постанови решение за установяване на вземанията на ищеца „********" АД като кредитодател от ответника И.И.К. като кредитополучател по договор № ******/****** г. за банков кредит за следните суми: 2340 евро (две хиляди триста и четиридесет евро) -главница, 2742,83 евро (две хиляди седемстотин четиридесет и две евро и осемдесет и три евроцента) - възнаградителна лихва по т. 4 от договора за банков кредит от 20.12.2010 г. до 12.03.2020 г., 70,84 евро (седемдесет евро и осемдесет и четири евроцента) -възнаградителна лихва по т. 4 от договора за банков кредит от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., 14,01 евро (четиринадесет евро и един евроцент) - възнаградителна лихва по т. 4 от договора за банков кредит от 14.05.2020 г. до 20.11.2020 г., 1919,73 евро (хиляда деветстотин и деветнадесет евро и седемдесет и три евроцента) - наказателна лихва за забава по т. 10 от договора за банков кредит от 20.12.2010 г. до 12.03.2020 г. и 1207,18 евро (хиляда двеста и седем евро и осемнадесет евроцента) наказателна лихва за забава по т. 10 от договора за банков кредит от 14.05.2020 г. до 17.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от ******* г. до изплащане на олихвяемото вземане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № ***/21.03.2022 г. по ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на Районния съд - К..

Моли съда в полза на ищеца „********" АД да бъдат присъдени: законната лихва върху главницата от ******* г. до изплащане на олихвяемото вземане; разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на Районния съд - К. в размер на 374,46 лв. (триста седемдесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки) и разноските в настоящото исково производство, за които ще се представи списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез адв. Ивелина Димитрова, АК-С.З.. Счита исковата молба за допустима и редовна, но неоснователна. Счита предявените искове по отношение на претендираната главница и възнаградителни лихви за частично неоснователни по размер поради изтекла в полза на отевтника погасителна давност за голяма част от тях, поради което и същите не подлежат на принудително събиране. Сочи, че между страните по делото е възникнало облигационно отношение, по силата на което банката отпуснала на ответника сумата от 2340 евро, а същият се задължил да върне сумата от 5178,23 евро в срок до 20.11.2020г. съгласно Погасителен план. Предоставеният кредит бил 2 усвоен чрез заверяване на разплащателната сметка на И.К. в „********" АД на 19.11.2010г. Сочи, че не се прилагали доказателства от страна на ищеца в подкрепа на това твърдение, то следвало това да бъде доказано чрез поисканата съдебно - счетоводна експертиза. Видно от изложеното в молбата, И.К. бил в забава от 20.12.2010г. като не е платил нито една от дължимите 120 броя погасителни вноски. От приложените към исковата молба писмени доказателства не се установявало банката да е правила постъпки за обявяване на отпуснатия кредит за предсрочно изискуем. Такова твърдение липсвало и в самата искова молба. Посочено било, че по силата на т. 3 от сключения между страните договор за банков кредит, вземанията на „********" АД спрямо И.К. са изцяло изискуеми от 20.11.2020г. поради изтичане на срока за погасяване на кредита. Ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК в Районен съд - К. на *******г., като това било първото действие, с което е прекъсната течащата в полза на длъжника погасителна давност. Последната течала отделно за всяка вноска от погасителния план, неразделна част от договора за банков кредит, от момента на настъпване на изискуемостта на съответната вноска до изтичане на предвидения в закона давностен срок. Поради това счита претенцията на банката за главницата по отпуснатия от нея кредит, включена в погасителните вноски за периода преди 18.03.2017г. за неоснователна като погасена по давност. Твърди, че съобразно трайната съдебна практика вземанията за главница съставлявали частични плащания, които се погасявали с общата петгодишна давност, течаща от датата на настъпване на изискуемостта на съответната погасителна вноска. В този смисъл счита, че вземанията на ищеца за главница по погасителни вноски, станали изискуеми преди 18.03.2017г. (от № 1 до № 76 включително), са погасени по давност, респективно дължаща е главницата единствено по погасителни вноски от № 77 до № 120, чийто размер е 1358,27 евро, видно от последната графа на вноска № 76 от приложения погасителен план. По отношение на претенцията за възнаградителни лихви - като периодични плащания се посгасявали с изтичане на тригодишна давност на основание чл. 111, б. „в" от Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 111,6. „в" от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Претендираните договорни лихви за периода преди 18.03.2019г. били погасени по давност. Дължима била възнаградителна лихва единствено за периода от 18.03.2019г. до крайната дата на договора 20.11.2020г. и то върху главницата, дължима след 18.03.2017г., тъй като дължимата преди тази дата главница била погасена по давност, а с погасяване на главното задължение се погасявали и акцесорните такива, каквото е и задължението за лихва. Счита, че претенциите на ищеца както по отношение на дължимата главница, така и по отношение на дължимата от ответника възнаградителна лихва, са частично неоснователни по размер, тъй като по голяма част от претендираната сума била погасена в резултат от изтекла в полза на ответника погасителна давност. Счита, че претенцията на ищеца за възнаградителни лихви във вида, в който била предявена, за неясна - въпреки наличието на погасителен план, в който изрично бил посочен размера на главницата и на възнаградителната лихва на всяка една погасителна вноска, в исковата молба, и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение тези лихви били претендирани като отделни вземания за три периода - от 20.12.2010г. до 12.03.2020г., от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. и от 14.05.2020г. до 20.11.2020г. Неясен бил начинът, по който ищецът е изчислил размера на 3 тази възнаградителна лихва и защо той се разминава с този, посочен в погасителния план за всяка една вноска за тези периоди. Намира предявените искове за възнаградителна лихва за неоснователни и моли съда да бъдат отхвърлени като такива. По отношение на предявените искове за наказателна лихва – счита същите за изцяло неоснователни поради нищожност на клаузата в договора за банков кредит, с която същите са уговорени. Сочи, че съгласно т. 10, изр. 1 от Договора за банков кредит - плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочив и се олихвяват с договорения в раздел II, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.

Разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Закона за потребителския кредит, действаща към момента на сключване на договора за кредит между страните, предвиждала, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно следващата алинея на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Същевременно чл. 21, ал. 1 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон, била нищожна. В този смисъл на основание цитираната разпоредба счита, че предвидената в т. 10, изр. 1 клауза от договора за банков кредит е нищожна поради противоречие с императивна разпоредба на закона и не следва да бъде прилагала. Отделно от това, чл. 24 от ЗПК предвиждал, че за договора за потребителски кредит се прилагат разпоредбите и на чл. 143 до 148 от Закона за защита на потребителите. В настоящия случай счита, че т. 10, изр. 1 от Договора за банков кредит, сключен между страните била именно такава клауза, тъй като предвиждала необосновано високо обезщетение под формата на наказателна лихва, която кредитополучателят следвало да заплати на банката в случай на забава от негова страна. Тази клауза е нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, която предвижда . Счита, че претенцията на ищеца за наказателна лихва е изцядо неоснователна поради нищожност на клаузата в договора, която я предвижда. В случай, че не приеме тези съображения, моли съда да приемете, че ответникът дължи единствено законната лихва за забава върху просрочените главници след 18.03.2017г. и то за периода от 18.03.2019г., тъй като лихвите, дължими преди този период също са погасени по давност на основание чл. 111,6. „в" от ЗЗД - по отношение на тях са изминали повече от три години преди прекъсването на давността чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение от страна на банката на *******г. Моли съда да остави без уважение исковата молба и предявените с нея кумулативно съединени искове. Претенедира за разноски по делото.