Решение № 106 от 31.12.2021, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. В. 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: С.Ж. С.

Членове:

В. Д. С.

Г. П. Й. при участието на секретаря А. А.. Т. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело № 20201300500351 по описа за 2020 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

Образувано по въззивна жалба от Л. СР. МЛ. е ЕГН ********** от гр.В. против Решение № 187/21.12.2017 г. по гр.д. № 308/2013 г. на РС-Б., с което е обявен за окончателен разделителен протокол , изготвен на 30.11.2017 г.

Подържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, немотивирано и постановено при съществени процесуални нарушения.Посочва, че протокола не е съобразен с наследствените права на съделителите и без да са изяснени по категоричен начин имат ли всички страни по делото, качеството „наследник „ и право да участват в делбата.Второто оплакване е за това, че разделителния протокол в проект не е бил предявен на всички страни по делото, като неправилно БРС е приел, че всички са редовно призовани. Подържа, че БРС е следвало да изчака произнасянето на ВОС по прекратителното определение, във връзка е молбата вх.№ 4407/18.12.2017г, а не да постановява съдебен акт за обявяване на окончателен разделителен протокол между страните. Подържат се възражения за нарушения на норми по закона за наследството и на 1

ЗСПЗЗ.Моли Съда да отмени решението на БРС и върне делото за разглеждане от друг състав.

По делото е постъпил писмен отговор от К.Ф. е ЕГН **********, който отговор припокрива като съдържание въззивната жалба.

Моли Съда да постанови решение, е което отмени първоинстанционния акт и върне делото за ново разглеждане.

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба, отговора към нея и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Производството е по чл. 346 и сл. ГПК - втора фаза на делбата.

С решение № 187/21.12.2017 г. по гр.д. № 308/2013г. , РС-Б. е обявил за окончателен разделителния протокол ,изготвен на 30.11.2017г., съгласно който процесиите земеделски земи, находящи се в землището на с. Д. се разделят на 13 дяла, подробно посочени .

От данните по делото се установява, че влязло в сила решение № 54/30.05.2014г. по гр. д. № 308/2013г. на БРС е допуснато извършването на делба на следните съсобствени на страните недвижими имоти в землището на с.Д.

- нива от 5.531 дка. в м. „Пребит кръст/Брестак” ,имот № 045019, - нива от 2.553 дка. в м. „Гложака/Брестака” имот № 050023, -нива от 5.523 дка. в м. „Гложака” имот № 054010, нива от 2.976 дка. в м.

„Коленица/Маршин” имот № 060039,

-нива от 5.093 дка. в м. „Бистрица/Коленица” имот № 067053, нива от 2.144 дка. в м. „Белушака/Лоз.Долчина” имот № 139013, - нива от 8.491 дка. в м. „Лозята/Белушака” имот № 140048, -нива от 14.983 дка. в м. „Лозята” имот № 142011,

-нива от 6.806 дка. в м. „ Нерезине” имот № 148036,

- нива от 4.257 дка. в м. „ Мил.долич/Гладни връх” имот № 220026, -нива от 1.059 дка. в м. „ Дълбок дол/Крачуна” имот № 235008, -нива от 1.959 дка в м. „ През лома” имот № 246224,

- нива от 3.820 дка. в м. „ Златски дол/През лом” имот № 310006 и - нива от 3.990 дка. в м. „Свети Никола” имот № 335012 между ЕВТ. Б. Т. с право на 4/60 ид.части, Д. Б. В. с право на 4/60 ид.части, Л. Н. Н. с право на 6/60 ид.части,/ след смъртта му са конституирани наследниците му Д. М. Н., Н. ЛЮБ. Н., ИР. ЛЮБ. Р. - в съдебно заседание от 28.11.2017г /, К.

МЛ. МЛ. с право на 3/60 ид.части, Д. М. К. с право на 3/60 ид.части, Т. Н. МЛ. с право на 6/60 ид.части, Н. Н. П. с право на 6/60 ид.части, КР. СР. Ф. с право 2 на 6/60 ид.части, Л. СР. МЛ. с право на 6/60 ид.части, В. ИЛ. Б. с право на 2/60 ид.части, Б. ИЛ. К. с право на 2/60 ид.части, Т. ЕВГ. Н. с право на 6/60 ид.части и Я. Е. А. с право на 6/60 ид.части от наследството.

БРС е допуснал и изслушал експертиза, вещото лице е изготвило заключение за оценка на процесните имоти, находящи се в землището на с. Д. и относно тяхната поделяемост.

При така изготвения проект за разделителен протокол получените реални дялове са с приблизителна стойност и отговарят на квотите, при които е допусната делбата, като неравенство в реалните дялове се уравнява с пари.

С решение №71/17.10.2018 г.по гр.д.№186/2018 г.на Окръжен съд-В. е потвърдено Решение № 187/21.12.2017 г. по гр.д. № 308/2013 г. на РСБ..Окръжен съд-В. е приел,че съставеният проект за разделителен протокол, в окончателния му текстови и графичен вид, одобрен, е съобразен с квотите, при които е допусната делбата, отговаря на изискванията на чл. 72 от ЗН и чл.

7 от ЗСПЗЗ и кореспондира в пълна степен с целите на делбеното производство.Приел е ,че при разпределяне на имотите между съделителите съдът се стреми всеки от тях да получи реален дял, като при това се спазва принципа на равноправие на всички страни в производството. По силата на чл. 69, ал. 2 от ЗН всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно, като неравенството в дяловете се изравнява в пари. Когато съдът разпределя имотите в натура, той се ръководи от тяхната стойност и ги съпоставя с частите на съделителите, като търси да избегне облагодетелстването на някой от тях и прави всички усилия да достигне максимално доближение на дяловете с частите на съделителите.

Съдът е посочил в мотивите си ,че жалбоподателката Л. СР. МЛ.а не е предявила възражение в срока по чл.342 ГПК. С влизане в сила на решението по допускане на делбата е разрешен спора за съсобствеността на процесиите имоти и е неоснователно възражението, че не са изяснени по категоричен начин имат ли всички страни по делото, качеството наследник и право да участват в делбата.

Съдът е изложил и мотиви относно неоснователност на оплакванията във въззивната жалба от Л.С. относно това, че разделителният протокол в проект не е бил предявен на всички страни по делото, като неправилно БРС бил приел, че всички са редовно призовани.

След постановяване на въззивното решение са починали съделителите ЕВТ. Б. Т. и Н. ЛЮБ. Н. и настоящата инстанция е конституирала техните правоприемници. На мястото на починалата ЕВТ. Б. Т. са конституирани от ВКС наследниците по закон АЛ. М. Т., ЕМ. АЛ. М. и И. А. М. и на мястото на починалия Н. ЛЮБ. Н. са конституирани наследниците му по закон СВ. П.

Н. и ЛЮБ. Н. Н., които не са изразили становище по делото.

С решение №57/24.08.2020 г. по гр.д.№1129/2019 г. на ВКС,първо Г.О. е отменено въззивно решение № 71 от 17.10.2018 г. по въззивно гр. д. № 186 /2018 г. на Видински окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 187 3

/21.12.2017 г. по гр. д. № 308 /2013 г. на Белоградчишки районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд съобразно дадените указания,като указанията са следните :

„За правния способ за извършване на делбата на наследствени имоти земеделски земи, чиято собственост е възстановена по ЗСПЗЗ има установена практика на ВКС, отразена в решения на ВКС, постановени в производства по чл.290 ГПК - например решение № 222 от 06.12. 2013 г. по гр.д. № 3790 /2013 г. на II г.о. и решение № 45 от 31.05.2018 г. по гр.д. № 2145 /2017 г. на I г.о. и др., които настоящият състав споделя по следните съображения, изложени в тях:

Когато съсобствеността е възникнала в резултат на наследяване в хипотеза на новооткрито наследство по смисъла на чл.91а ЗН, в което влизат имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ и преките наследници на лицето, което е притежавало собствеността върху земеделските имоти преди тяхното обобществяване също не са живи към момента на възстановяване на собствеността, делбата следва да се извърши по колена и наследството да се подели по начин, образуващ толкова дяла, колкото са призованите към наследяване лица към момента на откриване на наследството на общия наследодател. Ако права върху наследството има и преживелият съпруг на наследодателя, но същият е починал към датата на възстановяване на собствеността и припадащият му се дял се разпределя между същите низходящи, броят на дяловете се определя от броя на низходящите, от които се формират колената в наследяването на общия наследодател.

Делбата в този случай следва да се извърши чрез теглене на жребий, ако наследството е открито при действието на ЗН, обн. ДВ бр. 22 от 29.01.1949 г., тъй като колена в наследяването се формират само когато преки наследници са деца на общия наследодател, а техните дялове според чл.5,ал.1 ЗН винаги са равни. Жребият е предпочитаният способ за извършването на делбата в случаите, когато обособените дялове са равни. В този случай разпределението на дяловете се извършва без преценка на съда.

За извършване на делбата по колена не е необходимо съгласието на съделителите, но ако всички сънаследници заявят желание делбата да се извърши пряко, като всеки получи реален дял, независимо от притежаваните права е оглед броя на наследниците във всяко едно от колената, принципът за делба по колена може да бъде преодолян.

С оглед дадения отговор на правния въпрос и като се има предвид, че всички съделители не са направили искане делбата да се извърши пряко, при което всеки един от тях да получи реален дял, следва да се приеме за основателен доводът, че въззивният съд неправилно е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което неправилно е избран способът за извършване на делбата, което е довело до неправилност на въззивното решението по извършване на делбата, което следва да бъде отменено.

В случая е установено, че общият наследодател на страните М. К. П. е починал 4 на 27.02.1965 г. Видно от представеното удостоверение за наследници преживялата му съпруга е починала през 1967 г. С влязло в сила решение е допусната делбата на реституираните през 2001 г. земеделски земи - 14 ниви в землището на с. Д. между страните по делото, които са наследници на петте починали синове и дъщери на общия наследодател.

Съгласно дадения отговор на правния въпрос за способа за извършване на делбата, в този случай делбата следва да се извърши по колена, като от делбената маса следва да се формират пет дяла - по един за всяко от колената в наследяването на общия наследодател, като делбата следва да се извърши чрез теглене на жребий, тъй като дяловете на колената са равни - по 1 /5 (или по 12 /60 при използвания от съда при допускането на делбата общ знаменател).

По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза за пазарната стойност на всеки един от допуснатите до делба имоти (земеделски земи) и за възможността да бъде изготвен проект за разделителен протокол според числото и квотите на съделителите за разделяне на имотите между съделителите, а при невъзможност - да бъдат обособени дялове за наследяването по колена.

Правилно първоинстанционният съд е поставил задача на допуснатата от него съдебно-техническа експертиза да изготви и проект за разделяне на допуснатите до делба земеделски земи е оглед наследяването по колена (на пет равни дяла) и да определи пазарната (действителната) стойност на допуснатите до делба земи, които се включват в проекта за дяловете), но неправилно не е пристъпил към извършване на делбата по колена.

Тъй като приетото заключение е изготвено през 2017 г. и е съобразено е пазарните цени към момента на изготвянето му, който е отдалечен във времето от настоящия момент и от момента на новото разглеждане на делото от въззивния съд (вещото лице е посочило, че оценката му следва да важи за срок от шест месеца от изготвянето) и тъй като заключението предвижда заплащане на суми за уравнение на дяловете (петте дяла не са абсолютно еднакви по стойност), въззивният съд следва да допусне допълнителна задача на вещото лице да изготви актуално заключение или да възложи на вещото лице изготвянето на изцяло ново заключение по поставени от него задачи, свързани е извършването на делбата по колена.

При новото разглеждане на делото въззивният съд ще следва да извърши преценка как да извърши делбата по колена, освен ако всички съделители не изявят воля да получат реален дял съобразно определената им делбена част (квота).