Решение № 103 от 07.07.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Русе, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлиян Стаменов

Членове:

Милена Пейчева

Александър Иванов при участието на секретаря Десислава Ботева като разгледа докладваното от Юлиян Стаменов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20224500600401 по описа за 2022 година Производство по гл. двадесет и първа от НПК.

С присъда № 19/15.02.2022 г. по н.ч.х.д. № 1281/21 г. на РРС - седми нак. с-в, образувано по тъжба на Б. КР. Я. в качеството на пострадал подсъдимият Л. ПЛ. Л. е признат за виновен по част формулираното по делото обвинение, а именно че на **.**.**** г. в гр. Русе причинил на частния тъжител Б. К. Я. лека телесна повреда - разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, изразяваща се в разкъсно контузна на горен клепач на дясното око и охлузване на носа - престъпление по чл. 130 ал.

1 от НК и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание 1 000 лв. глоба.

Със същата присъда втория конституиран съгл. тъжбата на Б. К. Я. подсъдим - Л. В. Т. - е оправдан по обвинението за същото престъпление със същия пострадал в съизвършителство с подсъдимия Б. КР. Я., като последният е оправдан и в частта за съизвършителство с Т..

Частично е уважен гражданския иск на частния тъжител против признатия за виновен подсъдим Б. Я. за сумата 1500 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от деянието, в останалата му част до 1 претендираната сума от 10 000 лв. искът е отхвърлен. Присъединения иск на частния тъжител за солидарно осъждане за тази сума против оправдания подсъдим Т. е отхвърлен изцяло.

Присъдата в оправдателната й присъда не е обжалвана.

В осъдителните й гражданско и наказателно - осъдителни части присъдата е обжалвана от подсъдимия Я., с подробно изложени оплаквания и доводи за материална и процесуална незаконосъобразности и необоснованост, евентуално за завишен разчмер на обезщетението в гражданско осъдителната й част и искане за отмяна и постановяване на оправдателна такава, с отхвърляне на гражданските искове изцяло или евентуално намаляване на размера на присъденото обезщетение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от подсъдимия и защитника му.

Частния тъжител не се е явил във въззивното заседание и не е взел допълнително становище. Повереникът му счита, че жалбата е неоснователна.

След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция прие следното:

Жалбата процесуално допустима като подадена от легитимна и надлежна страна в процеса, при спазване на законоустановените с НПК срок, ред и форма.

По съществото си жалбата

ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, досежно застъпените в нея доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на присъдата и разглеждането на делото, макар и не изцяло поради изложените съображения. Оплакванията, респ. произтичащите от тях искания за произнасяне по правилността на изводите на РРС по същество, не могат да се обсъдят тук и сега поради опорочаването на първоинстанционното производство и окончаващия го съдебен акт от процесуална страна по начин изключва произнасянето на тази страна по същество. Така

От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА първоинстанционния съд, бидейки сезиран с твърденията по процесната 2 тъжба, че на процесната дата и място тъжителят е бил безпричинно и едновременно нападнат от двамата подсъдими, като едновременно е бил ударен от тях с юмрук в областта на дясното око, при ко3ето бил засегнат и носа му с причинено кръвотечение е приел съвсем различна от заявената с тъжба фактическа обстановка както досежно участието на всеки от подсъдимия в инкриминираните събития в контекста и развитието на сложилите се събития и относими факти и обстоятелства, така и поначало за инциативата и причините за възникването на процесния конфликт, довели до установеното увреждане на тъжителя.

Така, противоположно на твърденията по тъжбата, както и показанията на сочените от тъжителя свидетели К. и Е. и М.-Л. Я.и /баща майка и сестра на тъжителя/, а също и св. М. Ж. /приятел на М.-Л. Я.а, които изрично е приел в мотивите си като недостоверни по тези съществени части, първоинстанционният съд е приел, че при възникналата разправия по повод паркирането на автомобилите на сем. Я.и /затруднявало системно, а в случая и при спешна необходимост за пътуване до болница/ началото на опасния, изразяващ се във физически сблъсък конфликт въобще не било горецитираното нападение на подсъдимите Л. и Т. върху тъжителя, а нанесения удар с юмрук в лицето на осъдения подсъдими Л. от появилия се на местото св. Ж.. При това на Л. било причинено вкл. счупване на носни кости, с обилно кръвотечение, паднал е на земята, което безспорно сочи на интензивността на нападението върху него. Последното, както и извършеното предупреждение от полицейските органи и на св. Ж., така както и на подсъдимия, е удостоверено надлежно с медицинско удостоверение по делото и приложената полицейска препистка. Съдът е приел също, че появата на втория подсъдим Т. се дължи на тази именно агресия и е целяла защита на подс. Л., тъй като веднага след оттеглянето на св. Ж. на мястото се е появил самият тъжител и се е насочил към подс. Л. с очевидно намерение да му нанесе побой, което се е изразило и в действително замахване през преградилия пътя му подсъдим Т.. Прието е, най-сетне, в мотивите към процесната присъда, че при това замахване ударът на тъжителя не е попаднал върху тялото на подс. Л. поради това че Л. се дръпнал, а не защото Т. му е преградил пътя към Л.. Непосредствено след това подсъдимият Л. от своя 3 страна успял да удари тъжителя, който паднал на земята и очилата му се счупили. Установените, вкл. по експертен път увреждания на тъжителя са изчерпват с гореизложените кръвонасядане и охлузване в областта на десния му клепача и носа, за разлика от счупените носни кости на подсъдимия, кръвонасядания на долен ляв клепач и двете мишници, които /счупването на носни кости/ безспорно са много по-тежки и несравнимо по-опасни телесни увреждания, поради ноторно известната им връзка с главния мозък през синусните кухини на черепа.

При тази установеност в материално-правен аспект страна първоинстанционният съд, за да изключи защитната теза за действия при неизбежна отбрана, противоречиво е приел от една страна, че при нанасянето на процесния удар от подсъдимия, нападението на тъжителя върху него е било преустановено, а от друга, че при горепосоченото видимо намерение на тъжителя да удари подсъдимия Л., нападението е било прекратено, тъй като подс. Т. е преградил, съгл. горното, движението му. Посочи се, че съгл. приетите по делото решаващи фактически констатации: 1/ Препречването, вкл. с физически контакт, на устремилия се към Л. тъжител от подс. Т. не е довело до преустановяването на атаката му, а напротив, до очевидно изискващо усилие и сочещо на неотклонно намерение замахване към Л.. 2/ Така предприетия удар, като част и продължение на започнатото нападение е било избегнято от подсъдимия Л. благодарение на още едно /освен съпротивата на Т. на атаката/ обстоятелство, а именно, че Л. е отдръпнал и така избягнал да бъде още веднъж малтретиран. И то след като вече току е бил жестоко наранен и съборен на земята от св. Ж. по описания начин.

Това противоречие опорочава, тъй като прави неясно формирането на решаващата воля на първостепенния съд, като при това, в нарушение на правилата по чл. 13, 14, 107 ал. 5 и 305 ал. 3 от НК е свързано с необсъждане и пренебрегване на налични по делото гласни и писмени доказателства, пряко свързани с обстоятелствата и фактите очертаващи предисторията и самия конфликт, обхващащ инкриминираните съгл. тъжбата деяния на всеки от подсъдимите. Тези нарушение са допуснати за съжаление успоредно на иначе старателно обсъждане и съобразяване на доказателствата по делото касаещи незаявените в тъжбата, при това очевидно спекулативно, обстоятелства със 4 съществено значение относно обективната и субективно-психическа преценка на процесните събития и действията на замесените в тях лица. Още по-малко очевидно неверните и несъстоятелни твърдения и доводи на частното обвинение, като особено фрапантното за едновременното нападение върху тъжителя от двамата подсъдими /единия от които оправдан с необжалваната част на присъдата/ и другите приети и в мотивите на съда, които са очвен другото и очевиден повод и способ за анализиране на достоверността и на друге сочени от тъжителя доказателства и твърдяни от него относими факти и обстоятелства.

Наред с тази неяснота и непълнота, липсва каквото и да било обсъждане по евентуалната теза на защитата за превишаване на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение, при каквато хипотеза съгл. действащата материално-правна уредба деецът не се наказва. Изобилни са данните по делото за такова състояние на подсъдимия Л. като се има предвид току що претърпяното безпричинно, болезнено и унизително /пред семейството му, при чакащата бърз транспорт болна дъщеря/ малтретиране с причинени описаните телесни увреждания и падане на земята и веднага след това връхлитане на тъжителя, наложило и то без успех посоченото препречване на втория подсъдим Т..

Най-сетне основателни са доводите на жалбоподателя и по необсъждане и съобразяване в достатъчна степен на доказателствата и приетите за установени обстоятелства касаещи намесата на подс. Т., както конкретно за процесното увреждане, така и в контекста на цялото развитие на инкриминираната ситуация.

Тези нарушения са довели до непълнота на мотивите към присъдата и неяснота при формирането на решаващите изводи на първоинстанционния съд. Те не могат да бъдат отстранени във въззивното производство, което има за предмет преди всичко проверка на правилността на вече валидно и ясно формирана решаваща воля, а не формирането й за първи /и възможно за последен, без висшестояща инстанционен контрол/ път. Ето защо присъдата, в наказателно и гражданско осъдителните й части, следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане в първата инстанция. В останалите й оправдателна и отхвърлителна части присъдата при липса на жалба от частния тъжител и съгл. чл. 335 ал. 4 от НПК е влязла в сила като 5 необжалвана. При новото разглеждане на делото следва да се съобразят и останалиет доводи по жалбата.

Ето защо и на основание чл. 334 ал. 1 от НПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 19/15.02.2022 г. по н.ч.х.д. № 1281/21 г. на РРС - седми нак. с-в САМО в наказателно и гражданско осъдителните й части по отношение на подсъдимия Л. ПЛ. Л. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане първоинстанционния съд в тези му части. от друг състав на

В частите й с които подсъдимият Л. В. Т. е оправдан по процесното обвинението в престъпление от частен характер и с които са отхвърлени гражданските искове против подс. Т. и подс. Л. присъдата е влязла в сила.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6