Решение № 16 от 15.04.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Раднево, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Административно наказателно дело № 20265520200012 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Е. С. К., ЕГН**********, с постоянен адрес *****************, чрез процесуалния си представител адв. Н. А. К., АК – ******, против наказателно постановление /НП/ № ************* от 17.12.2025 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВРСтара Загора, с което на жалбоподателя на основание чл.178ж, ал. 1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание глоба в размер на 511,29 евро и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено нарушение на чл. 58, т.4 от ЗДвП.

По изложени в жалбата съображения за незаконосъобразност на НП от гл. т. на неговата необоснованост и издаването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, е отправено искане за неговата отмяна, поради наличие на уважителни причини, касаещи здравето и живота на детето на жалбопотдателката, което се е намирало на задната седалка на автомобила, което наложило движението й в лентата за принудително спиране на автомагистрала „Тракия“. По изложените в жалбата съображения, моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна – началник група при ОД на МВР- Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ редовно призован, представлява се от юрисконсулт С.

Р.. До съда е депозирано писмено становище от процесуалния му 1 представител - юрисконсулт Р., за потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност по отношение размера на претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, като се иска при претенция за присъждането на такова, то да бъде определено в минимален размер.

Районна прокуратура - Стара Загора, ТО-Раднево редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с редовно упълномощения си процесуален представител адв. Н.

К..

С оглед събраните по делото доказателства и представените такива с административнонаказателната преписка, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на Е. С. К., ЕГН**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 511,29 евро и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено от нея нарушение на чл. 58, т.4 от ЗДвП за това, че на ******** г. около ******** часа на АМ „Тракия“, км ***+***, община Раднево, в посока изток управлява лек автомобил „******“, с рег. № *********, собственост на Г.И.С., като водачът се движи в лентата за принудително спиране /аварийна лента/.

След като приел, че извършеното съставлява нарушение на чл. 58, т.4 от ЗДвП, актосъставителят издал АУАН Серия АД № ****** от 13.10.2025 г., бл. № ******, изпратен до ОД на МВР – ******, сектор ПП за предяваване, за подпис и надлежно връчване, като същият е връчен лично на жалбоподателя на 05.11.2025 г. При идентично приета фактическа обстановка, въз основа на горепосочения

АУАН е издадено и обжалваното

НП

№25-1228-005290/17.12.2025 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Стара Загора.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена и доказана, въз основа на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства

- НП

№

*************/17.12.2025 г.; АУАН Серия АД №****** от 13.10.2025 г., бл. № ******; справка за нарушител водач /л.23/; декларация за предоставяне на информация по чл. 188 от ЗДвП, докладна записка до началник сектор ПП при ОД на МВР Стара - Загора за получен сигнал от Национално ТОЛ 2 управление за извършено нарушение, /л.16 от делото/, писмо до ОД на МВР – ****** за предявяване и връчване на АУАН бл. № ******/13.0.2025 г. на жалбоподателя /л.21/, заповеди за компетентност, както и представеното от административнонаказващия орган и приет като доказателство по делото писмо от Агенция пътна инфраструктура, Национално ТОЛ Управление, с което е изпратен снимковия материал, въз основа на който е съставен АУАН и процесното наказателно постановление /л.44/

По делото като свидетел е разпитан актосъставителя И. С. С. и полицейските служители И. В. И. и К. К. Б. – свидетел при съставяне на АУАН. В показанията си св. С. посочва, че са получили писмо – сигнал от Национално ТОЛ Управление с множество нарушения на ЗДвП, включително и на автомобила, управляван от жалбоподателката. След като се е запознал с материалите по сигнала, е изпратил писмо – декларация по чл. 188 ЗДвП до собственика на автомобила, за да се установи кой е управлявал същия в момента на нарушението. След като се върнала посочената декларация св. С., съставил акт на жалбоподателката в нейно отсъствие за нарушение по ЗДвП, а именно шофиране в аварийната лента на автомагистрала.

Разпитан като свидетел по делото б е и полицейският служител И. В.

И., който в своите показания заявява, че е свидетел при съставянето на АУАН , както и че след като се е запознал със снимковия материал установил, че действително имало автомобил в аварийната лента, за което бил съставен АУАН в отсъствие на нарушителя. Идентични са и показанията на другия свидетел при съставянето на АУАН - К. Б..

По делото като свидетел по искане на жалбоподателя бе допуснат а и разпитана Е.Н.К.. - очевидец на случилото се и майка на жалбоподателката.

Същата свидетелства, че на процесната дата - ******** г. пътувала в автомобила, управляван от дъщеря й заедно с внука си, който тогава бил на две години и половина. В района на гр. Стара Загора се включила сигнализация на таблото на автомобила, че има отворена врата и установили в движение, че това е задната врата на автомобила, където се намирало детето на жалбоподателката.

Свидетелства, че поради тази причина жалбоподателката отбила в аварийната лента, затворили са вратата и са тръгнали отново, като за да навлязат в лентата за движение са им били необходими около 10 м. движение в аварийната лента, за да небере скорост автомобила.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

3

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното понастоящем НП, в установения от закона срок и пред местно компетентния съд - този по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което същата се явява допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган - началник група в ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“, съгласно приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

Съда обаче констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.

Видно е, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН №******//13.10.2025 г. в отсъствие на нарушителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. А съгласно ал. 2 на същата разпоредба, к огато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Гласните и писмените доказателства събрани по делото еднопосочно установяват, че актът е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са налице предпоставките в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, допускащи това - нарушителят да не може да бъде намерен или след покана да не се е явил. В настоящия случай съдът с разпореждането си за насрочване на делото изрично е задължил административнонаказващия орган да представи надлежно връчена покана за съставянето на АУАН, но такава не е представена. АУАН не е само формално изготвяне на процесуален документ, която е формална предпоставка за издаване на НП, а е резултат от проведена и приключила процесуална дейност по установяване на извършеното нарушение, неговия автор, вината му, което намира отражение и в акта. Затова правото на нарушителя да присъства при неговото съставяне е израз на състезателния характер на административнонаказателното производство и се разкрива в правото му да прави възражения и при самото му съставяне. Такъв е и общият принцип на наказателния процес, според който актосъставителят доказва извършеното нарушение, а не нарушителя доказва своята невинност. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН въвежда по един императивен за актосъставителя начин изискването за съставяне на акта 4 в присъствие на нарушителя. Само когато нарушителят не може да се намери или пък след покана не се яви, тази разпоредба допуска акта за административно нарушение да бъде съставен и в негово отсъствие.

Нарушител е лицето, на което се вменява виновно извършване на административно нарушение. Съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, без да са налице условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, е съществено нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, чл. 42, т. 8 от ЗАНН и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.

Нарушението на тези правила е съществено, тъй като води до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя да се запознае с неговото съдържание, да изложи (ако има) своите обяснения или възражения по акта още при образуване на административнонаказателното производство.

На следващо място в АУАН е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 58, т. 4 от ЗДвП. Нарушението, за което е санкционирана жалбоподателката е извършено на 22.08.2025 г. В настоящия случай като нарушена разпоредба е следвало да бъде посочено чл. 58, т. 3 от ЗДвП в редакцията на нормата, обнародвана в ДВ, бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г. във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, според която „При движение по автомагистрала на водача е забранено: т.3 да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство“. Посочената нормативна забрана понастоящем съществува в нормата на чл. 58, т. 4 от ЗДвП /в редакцията, обн. ДВ, бр. 64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г. /, която норма е императивна и без възможност за изключения от забраната. Именно тук е разликата в двете разпоредби, т.е по време на извършване на описаното в АУАН и НП нарушение разпоредбата на чл. 58, т.3 ЗДвП, е предвиждала изключение от забраната за движение в аварийната лента на автомагистрала - повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, каквото изключение вече не съществува с промените в тази разпоредбата в сила от 07.09.2025 г. В настоящия случай от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, които съдът счита че следва да кредитира като безпротиворечиви и житейски логични, въпреки заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото, се установи, че причината за спиране в аварийната лента на АМ Тракия е сигнализация на таблото на колата за отворена задната врата на автомобила, където се е возило детето на жалбоподателката на възраст - 2 г. и половина, което обстоятелство безспорно е животозастрашаващо, както за пътниците в автомобила, така и за останалите 5 участници в движението по автомагистралата. По смисъла на § 6, т. 72. (Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) от ДР на ЗДвП е пояснено какво са "Значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по - значителни несъответствия. От което се извежда извода, че лентата е използвана по предназаначение. В показанията си свидетелката също така заяви, че движението на автомобила в аварийната лента е било, дотолкова, че да може колата да набере необходимата скорост.