Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3016 от 05.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8234/2025
Вид
Решение № 3016
Подписан
05.05.2026
Състав
Ваня Николаева Иванова, Полина Любомирова Амбарева, Стоян Стоянов Петров

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3016 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100508234 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20137638 от 12.03.2025 г., постановено по гр.д. № 71004/2016 г. на Софийски районен съд, е допуснато извършването на съдебна делба на:

- поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: с. Бистрица, район „Панчарево“, ул. ****, площ 531 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – за жилищни нужди, с номер по предходен план:

748, кв. 53, парцел ХІІ, между И. Г. В. и Й. Г. В., при квоти: ½ идеална част за И. Г. В. и ½ идеална част за Й. Г. В.; и

- жилищна сграда с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: с. Бистрица, район „Панчарево“, ул. ****, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, със застроена площ 78 кв.м., брой етажи: 3, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, между И. Г. В., Й. Г. В. и Н. Т. В., при квоти: 5/12 идеални части за И.

Г. В., 5/12 идеални части за Й. Г. В. и 2/12 идеални части за Н. Т. В..

Решението е обжалвано от съделителя – ответник Н. Т. В. с възражение, че същото е постановено в нарушение на процесуалните правила, водещо до непълнота на доказателствата, а оттам и до неговата неправилност. Жалбоподателят излага възражение, че 1 с връщането от съда на подадената от него в делбеното дело искова молба с предявен инцидентен установителен иск срещу ищците за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба с нотариален акт № 48/2012 г., както и евентуалния такъв за установяване, че същият прикрива дарение и иск за възстановяване на накърнената му запазена част вследствие на това дарение, той е бил лишен от възможността да докаже претенциите си за квоти, различни от определените в атакуваното решение. Въззивникът е въвел и възражение, че е бил лишен от възможността да участва пълноценно в съдебното заседание на 04.02.2025 г., тъй като съдът е дал ход на делото в това съдебно заседание в нарушение на императивната разпоредба на чл. 142, ал. 2 от ГПК. Това процесуално нарушение, според въззивника, е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение. Отправя се искане да се отмени първоинстанционното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

С писмения отговор въззимаемите Й. Г. В. и И. Г. В. оспорват жалбата и настояват за потвърждаване на обжалваното решение. Изтъкват, че възраженията на въззивника за нищожност на договора за покупко-продажба на идеални части от делбения имот, обективиран в нотариален акт 48/2012 г., са били наведени от него и разгледани в приключилото производство по гр.д. № 15730/2016 г. на СГС, а исковите му претенции по чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, съединени евентуални с претенции по чл. 26, ал. 2, предл. 5, вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и възражението по чл. 30 от ЗН, са били върнати с определение на съда по настоящото дело, което не е било обжалвано от ответника. Изтъкват, че предвид процесуалното поведение на ответника и неговия пълномощник и представения от последния обикновен болничен лист, законосъобразно първоинстанционният съд не е уважил искането му за отлагане на делото в съдебното заседание на 04.02.2025 г.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

И. Г. В. и Й. Г. В. са предявили срещу Н. Т. В. и В.Н. В. иск за делба на недвижим имот – дворно място, находящо се в с. Бистрица, ул. ****, представляващо поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 531 кв.м., съставляващо парцел ХІІ – 748 от кв. 53 по плана на с. Бистрица, ведно с построената в него триетажна жилищна сграда, представляваща сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 78 кв.м.

Ищците твърдят, че собствеността върху дворното място е била придобита от баба им – ответницата В.Н. В. и З.Н.В. по силата на договор за дарение от 1972 г. Триетажната жилищна сграда в имота била построена от В.Н. В. и съпруга й Т. Г. В., като наследници на последния били В. В. и синовете му Г. Т. В. /баща на ищците/ и ответника Н. Т. В.. През 2005 г. бащата на ищците Г. Т. В. закупил половината от описаното дворно място от братовчедка си А.Г.Ш. /придобила тази част от дворното място чрез дарение от З.Н.М./, а през 2012 г. Г.

В. придобил от майка си В.Н. В. чрез покупко-продажба собствеността върху другата половина от дворното място, заедно с 2/3 ид. части от построената в него триетажна жилищна сграда, като последната си запазила пожизнено правото на ползване върху посочените идеални части от дворното място и къщата. Така Г. Т. В. станал едноличен 2 собственик на дворното място. Същият починал през 2016 г. и ищците, като негови наследници, били собственици при равни квоти на процесното дворно място. Процесната жилищна сграда била съсобствена между ищците и ответника Н. В. при квоти: общо 5/6 ид. части за ищците и 1/6 ид. ч. за ответника. Ищците твърдят, че след смъртта на баща им не успели да постигнат съгласие с чичо им за доброволна делба на имота. Отправя се искане да се допусне делба на дворното място – поземлен имот с идентификатор № ***, при равни квоти между ищците Й. В. и И. В., и на построената в него жилищна сграда с идентификатор № ***, при квоти: по 5/12 ид. части за всеки от ищците и 2/12 ид.части за ответника Н. Т. В..

В писмения си отговор Н. Т. В. и В.Н. В. са изразили становище за допустимост и основателност на исковата молба, като са направили искане за спиране на делбеното дело до приключване на висящия спор по образуваното гр.д. № 15730/2016 г. на СГС по предявения от Н. В. срещу И. В. и Й. В. иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключен на 24.04.2016 г. между Г. Т. В. и Н. Т. В. предварителен договор за продажба на ½ ид.ч. от процесния поземлен имот заедно с 2/6 ид.ч. от процесната построена в него жилищна сграда. В отговора се твърди, че Г. В. искал да върне нещата в първоначалното им справедливо положение и за целта на 22.04.2016 г. той подписал на майка си нотариално заверено пълномощно за продажба на ¼ ид.ч. от урегулирания поземлен имот, заедно с 2/6 ид.части от построената в имота жилищна сграда, като на същата дата бил подписан предварителен договор за продажба на посочените идеални части от имотите между Н. В. и Г. В., последният представляван от майка си В. В..

С определение № 181524/27.07.2017 г. е спряно производството по настоящото делбено дело на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК – до приключване на производството по гр.д. № 15730/2016 г. на СГС.

С решение № 5764/31.08.2018 г. по гр.д. № 15730/2016 г. на СГС, влязло в сила на 21.12.2020 г., е отхвърлен предявения от Н. Т. В. срещу И. Г. В. и Й. Г. В. иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 24.04.2016 г. за покупкопродажба на ¼ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № *** и на 2/6 ид.ч. от построената в него жилищна сграда с идентификатор № ***.

След възобновяване на делото ответникът Н. В. е подал молба /л. 183/, с която е предявил за разглеждане в делбеното производство иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за признаване нищожността на договор за покупко-продажба на идеални части от процесния делбен имот, обективиран в нотариален акт № 48, т. V, рег. № 26994, дело № 798/2012 г. на нотариус Р. Д., като сключен в противоречие с добрите нрави. В условията на евентуалност е предявил иск с правно основание чл. 26, ал. 2, вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД – за признаване на договора за нищожен като привиден – прикриващ договор за дарение, и прилагане на правилата за прикритата сделка, както и възражение по чл. 30 от ЗН – за възстановяване на запазената част на ответника от наследството на В. В., накърнено с извършеното дарение.

В хода на делото е починала В.Н. В. и нейни наследници по закон са страните по 3 делото.

С разпореждане № 20086683/06.04.2023 г. съдът е приел за допустими претенциите на ответника, предявени с горепосочената молба, за съвместно разглеждане в делбеното производство на иск по чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, съединен при условията на евентуалност с иск по чл. 26, ал.2, предл. 5, вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, и възражение по чл. 30, ал. 1 от ЗН. На основание чл. 129, ал. 2 от ГПК е оставил молбата без движение с указание за представяне на доказателства за заплатена държавна такса по исковете, с предупреждение, че при неизпълнение на указанието производството по тях ще бъде прекратено. С разпореждане № 20090342/11.05.2023 г. съдът е указал на ответника Н. В. да представи и данъчна оценка на недвижимия имот, предмет на оспорваната прехвърлителна сделка, обективирана в нотариален акт № 48/2012 г.

С разпореждане № 20099707/08.08.2023 г. съдът отново е указал на Н. Т. В. да представи данъчна оценка на процесните имоти, които са предмет на оспорваната прехвърлителна сделка, актуална към 2023 г., както и доказателство за внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 1% от данъчната оценка. В дадения срок указанието за внасяне на държавна такса не е изпълнено. С определение № 20131213/23.10.2024 г. съдът на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върнал предявената от Н. Т. В. искова претенция срещу И. Г. В. и Й. Г. В. с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 48, там V, рег. № 26994, дело № 798/01.10.2012 г., евентуално по чл. 26, ал.2, предл. 5, вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, както и възражение по чл. 30 от ЗН. Определението е влязло в сила като необжалвано.

В съдебното заседание на 03.12.2024 г. не е бил даден ход на делото поради неявяването на пълномощника на ответника по обективни причини.

В следващото съдебно заседание на 04.02.2025 г. делото е разгледано в отсъствие на ответника и неговия пълномощник, като съдът е приел, че подадената от последния молба за отлагането му не е пречка за даване на ход на делото предвид липсата на данни, че заболяването на същия не позволява явяването му пред съд с оглед изискването на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, и е даден ход по същество.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направените с жалбата оплаквания, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 34 от ЗС - за делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на с. Бистрица, Столична община, ведно с построената в него жилищна сграда, представляваща сграда с идентификатор №***.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК възивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

4

Първоинстанционният съд е приел, че процесният поземлен имот е бил придобит от бащата на ищците Г. Т. В. по силата на разпоредителните сделки, сключени с представените нотариални актове за покупко-продажба от 2005 г. и от 2012 г., съответно след смъртта му през 2016 г. този имот е станал собственост на двамата ищци на основание наследствено правоприемство. Съобразявайки влязлото в сила решение по гр.д. № 15730/2016 г. на СГС, с което е отхвърлен предявения срещу тях от ответника иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, съдът е допуснал делбата му между ищците при равни квоти.

По отношение на построената в имота жилищна сграда, съдът е приел предвид безспорния между страните факт, че същата е построена по време на брака между В.Н. В. и Т. Г. В., че след смъртта на Т. В. правото на собственост върху сградата е било наследено от В. В., Г. В. и Н. В. при квоти, определени съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН, а именно: