Решение № 305 от 18.03.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Русе, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20224520200228 по описа за 2022 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на АГ. АВ. М., депозирана против наказателно постановление № 21-189/21.10.2021г., издадено от Началник сектор „ОП“ при Първо РУ при ОД на МВР - Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл.

257, ал. 1 ЗМВР е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 64, ал. 4 ЗМВР

С жалбата се ангажират твърдения, касаещи явна несправедливост на наложеното наказание и се моли за намаляване на същото, с оглед причините за извършване на деянието и имуществото състояние на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят, поддържа подадената от него жалба по изложените в същата доводи.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител заема становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на 1 обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 21-189/21.09.2021г. (бланков № 982449) против жалбоподателя, за това, че на 21.09.2021г., около 01,00 часа, в град Русе, ул.

„Петко Д. Петков“ – пред казино „Палмбет“ при поискване на документи за самоличност от униформен служител не е представил такъв и е отказал да представи като след издадено му устно полицейско разпореждане започнал да ръкомаха и крещи, с което не е изпълнил издадените му разпореждания, които факти, актосъставителят е субсумирал като нарушение по чл. 64, ал. 4 ЗМВР.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентично със съдържащото се в АУАН, като на жалбоподателя, на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева, за нарушение по чл. 64, ал. 4 ЗМВР.

Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведени следните правни изводи.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, часа и мястото на установеното нарушение. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на съставът на нарушението, за което е ангажирана отговорността на наказаното лице, а така също и конкретната 2 законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага излагане на подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, а приобщените доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетата за установена в АУАН и НП фактическа обстановка и доказват приетите за осъществили се факти от обективната действителност.

Изложените в АУАН и НП правно релевантни факти, включени в предмета на доказване, не се оспорват от жалбоподателя.

Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл. 64, ал. 4 ЗМВР, както от обективна, така и от субективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.

Разпореждането до жалбоподателя, е било издадено от компетентен орган по чл. 57, ал. 1 ЗМВР - Полицейски орган при ОД на МВР – Русе, при изпълнение на служебните му функции. Разпореждането е издадено в устна форма, възприето е от жалбоподателя, като на същия изрично е предписано поведението, което следва да предприеме във връзка с изпълнение на издаденото му от орган на власт разпореждане, което разпореждане е било в кръга на компетентност на този орган и въпреки това ясно и недвусмислено разпореждане, жалбоподателят не е съобразил своето поведение със същото.

От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл. В съзнанието на нарушителя са намерили отражение всички обективни елементи на състава на нарушението, а именно че е 3 издадено устно полицейско разпореждане, че същото изхожда от орган на власт – полицейски служител, в кръга на неговите правомощия и въпреки това във волево отношение, жалбоподателят пряко е целял настъпването на последиците от своето деяние, касаещи неизпълнението на така издаденото му разпореждане.

Правилно е издирена и приложена, и санкционната разпоредба на чл.

257, ал. 1 ЗМВР, съгласно която, за неизпълнение разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление се наказва с глоба от 100 до 500 лева, като в случая наложената на нарушителя санкция е в максималния предвиден за това нарушение размер, а именно 500 лева.

На се налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, с оглед конкретните особености, което разкрива същото, не може да обоснове извод, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

Доколкото в оспореното наказателно постановление, административнонаказващият орган не е изложил мотиви, обусловили налагането на санкция в максималния предвиден в санкционната разпоредба размер на наказанието, то наказателното постановление в неговата санкционна част следва да бъде изменено, като размерът на наложеното наказание „Глоба“, следва да бъде намален от 500,00 лева на минимално предвидения в закона размер на наказанието „Глоба“, а именно 100,00 лева.

В този смисъл, за необходимостта да бъдат изложени мотиви в наказателното постановление, при определяне размера на санкцията е и практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 27.02.2019г., постановено по КАНД № 8/2019г., Решение от 07.03.2016г. постановено по КАНД № 7/2016г. и Решение от 14.04.2015г. постановено по КНАХД № 90 по описа на съда за 2015г.

Отделно от това и при преценката на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, релевантни при определяне на административното наказание, касаещи имущественото състояние на дееца, следва да бъде направен извод, че по отношение на нарушителя, следва да бъде наложен именно минималния 4 размер на предвиденото в санкционната разпоредба наказание, с оглед изложените в жалбата обстоятелства, касаещи липсата на доходи, които реализира същия.

По изложените мотиви, съдът намира, че наказанието макар и в минималния предвиден в санкционната разпоредба на закона размер, би постигнало целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН, както по отношение на личната, така и по отношение на генералната превантивна функция на наказанието.

С оглед уважаването на жалбата, предвид съдържащото се в същата искане за изменение на наказанието, то разноски в полза на наказващия орган не следва да бъдат присъждани.

По гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 2, вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 21-189/21.10.2021г., издадено от Началник сектор „ОП“ при Първо РУ при ОД на МВР - Русе, с което на АГ. АВ. М., ЕГН: **********, с адрес ****, на основание чл. 257, ал.

1 ЗМВР е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 64, ал. 4 ЗМВР като НАМАЛЯВА размера на административното наказание „ГЛОБА“ от 500,00 лева на 100,00 лева (сто лева).

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5