Решение № 88 от 02.11.2023, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Луковит, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря М.Х.Д. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Административно наказателно дело № 20224320200183 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН Образувано по жалбата на М. М. И. срещу Наказателно постановление №********** г. от ВПД директор на ОД МВР Ловеч.

Иска същото да бъде отменено, като твърди, че че не е извършил нарушението, за което е наказан. Настоява, че оплакването му за откраднати вещи, направено до ЕЕН 112, е било основателно, като по-късно отнетите му вещи са били върнати от негови роднини, но към момента на сигнала той не е знаел това, съответно не е имало субективна страна на нарушението. Прави бланкетни оплаквания за нарушение на процедурните правила. В условията на евентуалност прави възражение за маловажност на случая.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата, като дава подробни обяснения по случая.

Въззиваемата страна – директорът на ОД МВР Ловеч, редовно призована, се представлява от упълномощения юрисконсулт Р.Р., който оспорва жалбата и счита, че НП трябва да бъде потвърдено. Счита, че доказано извършване на деянието и възможността на нарушителя да ръководи действията и постъпките си, наложената минимална санкция намира за такава 1 с превантивен характер, в какъвто смисъл били и указанията на прокурора да се вземат административни мерки.

Съдът, като съобрази оплакванията в жалбата и становището на наказващия орган, като извърши служебна проверка за законосъобразност и правилност на оспореното НП, прие следното.

Жалбоподателят М. М. И. е на 65 години, в изключително тежко социално положение – недобро здравословно състояние (два прекарани инсулта, старо счупване на прешлен, опериран от херния), неосигурен, самотно живеещ, изоставен от роднините си, с единствен доход от социална помощ в размер на 60 лв./месечно и осигурена подкрепа от програма „Топъл обяд“, без дом, намерил подслон в срутена негодна за обитаване постройка в гр. Ч.б.

През м. 02.2022 г. М. И. обитавал помощна постройка (лятна кухня) в имота на сина в с.Б.,общ.Л., ул."И."№**6, където също живеел сам и в мизерия. На 24.02.2023 г. около 10:00 часа установил, че установил, че от къщата, която стояла заключена, липсват вещи от бита – пътека за застилане, малка тонколона и кафемашина.

Притеснил се, защото синът му, който живеел в Испания, му поръчал да пази къщата, затова отишъл при съседите си и от мобилния телефон на един от тях позвънил на телефонния номер за спешни повиквания 112, като съобщил, че „имам кражба у назе, влизано ми е горе на втория етаж, вземали са пътеки, вземали да една колона малка и са взели кафемашина“.

По повод сигнала на място бил изпратен полицейски екип – св. М. М. и Х. К.. Когато полицаите пристигнали на адреса, жалбоподателят им обяснил, че преди да дойдат се появили внуците му, които донесли липсващите вещи и му обяснили, че той сам в нетрезво състояние предишната вечер им ги е дал.

Писмено дал същото обяснение, заявявайки, че не иска да се образува проверка по сигнала и съжалява за прибързаното си позвъняване на тел. 112.

Въпреки изявлението на подалия сигнала от 24.02.2022 г., че не желае да се образува проверка по случая предвид горното, на следващия ден – 25.02.2022 г. с резолюция на началника на РУ Луковит (л. 16) материалите от полицейската преписка били изпратени на Районна прокуратура Ловеч, по повод на което била образувана преписка №906/23. С постановление от 25.03.2022 г. прокурор от РП Ловеч, ТО Луковит постановил отказ да 2 образува досъдебно производство по тази преписка, като се мотивирал с това, че няма извършено престъпление „кражба“. Едновременно с това е посочил обхвата и целите на системата за спешни повиквания по чл. 2 от ЗНССПЕЕН 112 – за спешно реагиране при спешни случаи с цел защита на живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите, приемайки, че в случая лицето не е било изправено пред такава ситуация и е използвал системата за подаване на невярно съобщанеие, с което е нарушил чл. 28 от Закона и подлежи на санкция по чл. 38 от същия. Затова, наред с отказа да образува ДП, прокурорът е изпратил преписката на РУ Луковит „за реализиране на отговорността спрямо И.“.

С получаване на преписката в РУ Луковит инспектор М. М. съставил Акт за установяване на административно нарушение с бл.№112015 на 5.05.2022 г. срещу М. И. за това, че на 24.02.2022 г. предал на ЕЕН 112 невярно съобщение, че от дома, в който живее, са откраднати вещи, за които в хода на проверката било установено, че били дадени от И. на внуците му, когато е бил в нетрезво състояние, за което той не си спомня. Отразено е, че същите факти са посочени в постановление на прокурора по пр.№906/22 на РП Ловеч, ТО Луковит. Актосъставителят е приел, че М. И. е нарушил чл. 28, ал. 1 ЗНССПЕЕН 112.

Въз основа на този акт е издадено оспореното Наказателно постановление, с което са повторени същите констатации, презицирано е нарушението по чл. 28, ал. 1, пр. 3, като на основание чл. 38, ал. 1 от същия закон на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000,00 лв.

Фактическата обстановка по делото се установява от писмените доказателства по преписката (АУАН, прокурорско постановление, докладни записки, справки от системата 112, писмения обяснения на жалбоподателя и вещественото доказателство – запис от системата за спешни повиквания, приобщен чрез възпроизвеждане в съдебния протокол) и свидетелските показания, депозирани непосредствено и устно пред съда от актосъставителя М. М..

Личността на жалбоподателя и поведението му в първото съдебно заседание мотивира съда на основание чл. 67, ал. 1 от Закона за хората с увреждания да възложи на специализирания лицензиран доставчик на социални услуги „Глобална инициатива в психиатрията“ – гр. Ловеч, да 3 извърши индивидуална оценка на нуждата от подкрепа на лицето в процеса.

В хода на информирането и консултирането по реда на чл. 11 от ЗСУ е събрана информация, въз основа на която е дадено заключение, че М. И. няма специфични нужди от подкрепа по смисъла на чл. 65 от ЗХУ(съответно чл. 13 от Конвенцията за правата на хората с увреждания). Въпреки липсата на нужда от специфична подкрепа, в докладът е констатирано, че М. И. е лице, което е в състояние на „социално изключване“ по смисъла на т. 1 от ДР на ЗХУ, като към маргиналицията му са добавени следните обстоятелства: живее под прага на бедността, изложен е на редица рискове за живота, здравето и благополучието му. В мотивите на доклада е обсъдено, че лицето се оплаква от физическо насилие спрямо него от роднини, поради което му е трудно да се противопостави, включително защото се страхува от последваща саморазправа.

Съдът се довери на експертната оценка, която кореспондира с обясненията на нарушителя в съдебно заседание на 18.10.2022 г. (л. 50) и на 19.11.2022 г. (л. 75), както и с показанията на полицейския служител М. – „… в докладната съм написал, че живее като клошар, имайки предвид ужасните мизерни условия…той се оплака, че съседите го нападат и аз ги попитах. Те ми отговориха, че като се напие. Той се оплакваше, че го бият съседите. М. стоеше отвън на тротоара и каза, че го тормозят комшиите. ..Той живее като дивите животни, когато съставих акта ходих в Ч.б.по адрес. Там има стара къща, паднала почти, обрасла с храсти…нямаше прозорци и врати… Условията за живот са ужасни…Аз съставих акта въз основа на постановлението на прокурора…(Оплаква се) Един път, че го бият, един път, че са му откраднали. Наистина е зле човека, но звъни на 112“.

Съдът служебно назначи и съдебно-психиатрична експертиза, която да изследва психичните годности на М. И. и конкретната мотивация при подаване на сигнала. Вещото лице д-р Х. В. дава заключение, че към момента на подаване на сигнала на тел. 112 лицето е имало психическа годност правилно да възприема фактите и обстоятелствата от обективната действителност, както и да предвиди последиците от тях. В обстоятелствената част на заключението вещото лице посочва, че по време на разговора с оператора М. И. няма признаци за алкохолно повлияване на лицето, съответно не е мотивирало поведението му.

4

Психиатърът също е отчел тежките социално-битови условия, коментирайки същите като мотивиращи подобно поведение, по-специално особеното значение, което имат вещите за И. и проява на инстинкт за опазването им, поради невъзможност за заместване с нови. Допускат се и личностови акцентуации, които обаче изискват прецизно психологоческо изследване.

При тези обстоятелства М. И. е наказан за това, че е предал невярно съобщение чрез системата 112 в нарушение на чл. 28, ал. 1, пр. 3 от ЗНССПЕЕН 112. Крайният извод на актосъставителя и на наказващия орган, че съобщението за извършена кражба на посочените движими вещи е невярно, е правилен, след като е установено, че вещите не са отнети от владението на И. без негово съгласие, а според данните на неговите роднини, той им ги е дал в нетрезво състояние.

Въпреки това обаче извършеното – предаване на невярно съобщение, не е нарушение, защото в случая е налице обстоятелство, което изключва вината. Липсата на вина (непредпазлива или умишлена форма) е неминуемо присъщ елемент от субективна страна, за да има извършено нарушение. Това е така, защото чл. 7, ал. 1 ЗАНН изрично постановява, че деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Към момента на предаване на гласовото съобщение за извършена кражба М. И. е имал съзнание, че липсващите му вещи са отнети без негово съгласие. В следващите минути – след подаване на сигнала и преди идването на полицейския екип, И. е разбрал от лицата, които са върнали вещите, че той им ги е дал предишната вечер в нетрезво състояние (дали предаването се е случило точно при тези обстоятелства е без значение за изхода на делото, защото съществения факт е, че към момента на обаждането И. не е знаел причината, поради която вещите липсват. Дали незнанието се дължи на тежко алкохолно опиване или на невярна информация от лицата, които са върнали вещите, не е предмет на делото). Именно затова още с пристигането на полицаите, И. е поднесъл извинения и изказал съжаление за прибързаната си постъпка, заявявайки изрично, че не иска да се извършва проверка по случая.

За съда няма никакво колебание, че в представите на М. И. към момента на предаване на съобщението е имало правилно отразен факт, че вещите 5 липсват, и не е имал знание за обстоятелствата, при които това се е случило.

Такова е било и убеждението на наказващия орган, който в обстоятелствената част на НП е посочил, „че в нетрезво състояние лицето само е дало вечерта вещите на внуците си, като няма спомен за това“.

Когато даден факт съществува (вземане на вещите със съгласие на И., който е бил техен държател), но той не е отразен в съзнанието на лицето, подало сигнала, съобщеното от И. макар и невярно, не е нарушение, защото деянието е извършено при фактическа грешка по смисъла на чл. 14 от Наказателния кодекс, който по силата на чл. 11 от ЗАНН е приложим по въпросите на вината.

Знанието, че едно съобщение е невярно, трябва да е отразено правилно в психиката на извършителя, за да може той да предвиди общественоопасните последици от деянието си. Затова незнанието от страна на И. на обстоятелствата, при които вещите са напуснали неговото владение, са пречка той да формира правилно отношение към обществените отношения по повод спешните повиквания.

В момента, в който М. И. е узнал тези обстоятелства, той се е извинил и изразил разкаяние. Правилното му отношение и разбиране на целите, за които трябва да се използва ЕЕН 112, са демонстрирани и в съдебно заседание с отговорите на въпроса на съда (л. 75).

Затова в този случай, макар и обективно осъщественото невярно предаване на съобщение чрез ЕЕН 112 да е общественоопасно (ангажирани са полицейски служители), същото не е нарушение, поради това, че М. И. не е могъл да формира вина към деянието и последиците.