Решение № 1131 от 23.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1131 гр. Пловдив, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20225330207252 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № BG27042022/4000/P8474/18.10.2022г. издадено от Г.А.Т., на длъжност *** на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на Й.

Р. И. , ЕГН: **********, на основание чл.179, ал.3а от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, за нарушение на чл.179, ал.3а от Закона за движението по пътищата.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат съображения за неправилност и незаконосъобразност на електронния фиш. Моли се същият да бъде отменен. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и моли процесният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение. орган

При изпращането на преписката, от административнонаказващият е била изпратена разписка за връчването на наказателното 1 постановление, видно от която същото е било връчено на 22.11.2022г.

Жалбата е подадена на 05.12.2022г., поради което и същата се явява подадена в преклузивния 14-дневен срок. Жалбата освен това е подадена от легитимирано лице, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление е издадено за това, че на 15.04.2022г., в 1 8:35 часа, на път А-1, км. 1 07 + 663 – път, за който се събира такса за изминато разстояние – тол такса, съгласно Приложение към т.1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020г. за приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, с електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП било установено движение на МПС с рег. № ****, вид: влекач, марка и модел Мерцедес Актрос, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, за което ППС не била заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.

На 27.04.2022г., в 1 2:52 часа, на граничен контролно-пропускателен пункт Русе-Дунав мост, в направление излизане от територията на Република България, пристигнало същото МПС, което било управлявано от жалб. И..

След извършена проверка, контролните органи установили движението на процесното ППС на 15.04.2022г., в 1 8:35 часа, на път А-1, км. 1 07 + 663 без заплатена пътна такса. Поради това и св. С. съставил срещу водача И. АУАН № BG27042022/4000/P8-474 от 27.04.2022г., който бил подписан от жалбоподателя с възражение.

Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление за нарушение.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства, а именно – от генерирания запис от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП , ведно със снимков материал (видеозапис), 2 представляващ надлежно и годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, от което се установява, че на 15.04.2022г., в 18:35 часа, на път А-1, км. 107 + 663 – път, за който се събира такса за изминато разстояние – тол такса, се е движело МПС с рег. № ****, вид: влекач, марка и модел Мерцедес Актрос, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, за което ППС не била заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Спирането на жалбоподателя на 27.04.2022г. и съставянето на АУАН спрямо него се доказва от показанията на св. С. - актосъставител.

Относно приложението на процесуалните административнонаказателно обвинение: правила по същото

Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП, намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия, като материалната компетентност на административнонаказващия орган се установява от приложената Заповед № РД – 11 – 167/08.02.2021г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, а тази на актосъставителя – от Заповед № ЗАМ – 332/32-66544 от 28.02.2020г. на директора на Агенция „Митници“, издаденото наказателно постановление не отговаря на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство, както и до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, предвид следното:

В случая е налице нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – в наказателното постановление липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, а именно – съставомерните във връзка с последното факти. В този смисъл, от изложеното в наказателното постановление изобщо не става ясно защо е ангажирана отговорността на жалбоподателя И. за иначе установеното като извършено на 15.04.2022г. нарушение. Така в обжалваното наказателното постановление е посочено, че н а 27.04.2022г., в 12:52 часа, жалбоподателят И. е управлявал МПС с рег.

№ ****, вид: влекач, марка и модел Мерцедес Актрос, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона при пристигането си на граничен контролнопропускателен пункт Русе-Дунав мост. Посочено е още, че на 15.04.2022г., в 18:35 часа, на път А-1, км. 1 07 + 663, било установено 3 движение на същото МПС – с рег. № ****, вид: влекач, марка и модел Мерцедес Актрос, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, за което ППС не била заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.

Въпреки това, в наказателното постановление не съществува твърдение, че на 15.04.2022г. жалбоподателят И. е управлявал процесното МПС, нито същият да е бил водач на това МПС на 15.04.2022г. Единственото твърдение, свързано с управление на това МПС от жалб. И. е за дата 27.04.2022г. Ето защо неясно остава защо на същият жалбоподател е наложено наказание за установеното като дата на извършване 15.04.2022г. и място на извършване път А-1, км. 107 + 663. Липсват и твърдения да е било налично нарушение при управлението на МПС-то от жалб. И. на 27.04.2022г.

Така описаното нарушение на нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН следва да се прецени като такова от категорията на съществените процесуални нарушения, доколкото липсата на посочване на всички съставомерни по твърдяното деяние факти, лишава лицето, сочено като нарушител, от правото му да разбере горните и съответно - от възможността да организира защитата си, съответно – създават невъзможност за съда да провери правилността на изводите на административнонаказващия орган, след като липсват въобще такива твърдения в наказателното постановление и обвързване на установеното нарушение с действия, респ. бездействия на жалбоподателя на датата и мястото, сочени като дата и място на извършване на нарушението

Доколкото административно-наказателното производство е строго формално, контролът за законосъобразност и правилност на обжалваните наказателни постановления включва задължението за съда да проверява само съставомерните факти, описани в АУАН и НП и надлежно предявени на жалбоподателя и по които факти същият може да развива защитата си.

Установяването на други съставомерни факти в хода на съдебното производство се явява ирелевантно, доколкото същото би довело до недопустимо влошаване на положението на жалбоподателя и осъждането му за факти и обстоятелства, за които същият научава и бива осъден за първи път от съда, действащ като въззивна инстанция в административно-наказателното производство. В тази връзка се съобрази, че действително в хода на 4 производството се установява, че жалб. И. е управлявал процесното МПС с рег. № **** на 15.04.2022г. – в тази насока е справката от Континвест ООД изх. № 7282/03.04.2023г. (л. 80 от съдебното производство), но както вече се посочи, този съставомерен факт липсва при описанието на процесното деяние в НП, поради което и е недопустимо съдът да изгражда изводите си на база този факт, който не е бил надлежно предявен с наказателното постановление.

В горния смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на касационната инстанция – Решение № 982/29.05.2023г. по к.а.н.д.

№ 808/2023г. на АС-Пловдив – „ в електронния фиш липсва описано изпълнително деяние на нарушението, което е достатъчно да се приеме, че на административната фаза от процеса е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на оспорения акт“, Решение № 734/20.04.2023г. по к.а.н.д. № 399/2023г. на АС-Пловдив - „ никъде в НП не се съдържат твърдения, че жалбоподателят е бил водач на МПС към датата на вмененото нарушение – 15.03.2022 г. като по този начин фактическите параметри на повдигнатото административно обвинение са останали изцяло неясни, което нарушава правото на защита на нарушителя от една страна, а от друга препятства съдебния контрол за законосъобразност.“, Решение № 537/21.03.2023г. по к.а.н.д. № 56/2023г. на АС-Пловдив – „Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено касае посочването на всички негови фактически съставомерни белези. Непосочването на някои съществени негови признака е равностойно на непосочване на конкретното деяние“, Решение № 409/10.03.2022г. по к.а.н.д. № 3251/2021г. на АС-Пловдив - „ Доказателствените искания на процесуалния представител пред касационната инстанция са именно за обстоятелствата кой е управлявал ППС на дата 01.12.2020г., което обаче е следвало да бъде извършено от АНО преди издаване на НП. Недопустимо е тези обстоятелства да се установяват след издаване на наказателното постановление, предвид характера му на правораздавателен акт, а още помалко - да бъдат установявани в съдебното производство при неговото обжалване.“ и др.

В случая коментираният съществен процесуален порок води до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което и не подлежат на обсъждане възраженията на жалбоподателя относно правилността на наказателното постановление, свързани с причините на 5

15.04.2022г. да липсва подадена информация във връзка със заплащането на тол такса, дали последното е свързано с работата на бордовото устройство и значението на последното, с оглед липса на твърдяна в наказателното постановление връзка на горните обстоятелства с личността на жалбоподателя.

При така изложеното, процесното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, поради което и същото следва да бъде отменено.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63 д, ал.1 ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 1100 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото са представени фактура и разписка за плащане по Ийзи Пей.

Съдът, предвид направеното въззиваемата страна и като съобрази: възражение за прекомерност от

- действителната фактическа и правна сложност на делото, по което е разпитан един свидетел и не са разпитвани други свидетели и вещи лица, което обуславя фактическата и правна сложност като ниска и неотличаваща се от типичната за подобен вид нарушения ;

- обема на извършените процесуални действия и приключване на делото в четири съдебни заседания, на три от които е даден ход и е присъствал процесуалният представител на жалбоподателя, всяко от които не е продължило повече от половин час; намира, че възражението се явява основателно, поради което и следва възнаграждението да бъде намалено до размер от 750 лв.

По мнение на настоящия състав, в конкретния случай именно този размер би се явил справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата, с оглед на конкретната фактическа и правна сложност на делото и броя на проведените заседания, като присъждането на по-висок би противоречало на принципа, че на обезщетяване подлежат само действително претърпените вреди, намиращи се в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразните действия на администрацията, прокаран в ТР 1/15.03.2017г. по т.д. 2/2016 на ВАС.