Определение № 25140 от 10.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25140 гр. София, 10.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Гражданско дело № 20251110109298 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на Т. Х. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес:

******************, чрез Еднолично адвокатско дружество **************, против „**************“ ЕООД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:

********************“, бул. *****************************.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Съдът констатира, че е налице несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В обстоятелствената част ищецът излага твърдения както за недействителност на целия договор за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК, чл. 11 ЗПК и чл. 19 ЗПК, така и за нищожност на клаузата на чл. 5 от договора като неравноправна и противоречаща на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В петитума обаче е формулирано искане единствено за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 950654, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Мултитюд Банк“ в полза на ответника. Ето защо на ищеца следва да бъдат дадени указания да уточни дали предявява иск за прогласяване недействителността на целия договор за потребителски кредит № 950654/23.11.2020 г. и при условията на евентуалност – иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договора, или поддържа единствено иска за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договора, съобразно формулирания петитум.

Искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК следва да бъде уважено. Същото е допустимо, относимо и необходимо за изясняване на спора.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.10.2026 г. от 14:20 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или друго доброволно извънсъдебно уреждане на спора.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с препис за ответника да отстрани несъответствието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като уточни дали предявява иск за прогласяване недействителността на целия договор за потребителски кредит № 950654/23.11.2020 г. и при условията на евентуалност – иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договора, или поддържа единствено иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договора.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в срок съдът ще приеме, че предмет на делото е единствено искът за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 950654/23.11.2020 г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Мултитюд Банк“ в полза на ответника.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, ответника „**************“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото следните документи: копие от договор за предоставяне на потребителски кредит № 950654/23.11.2020 г.; евентуален договор за допълнителна услуга, ако такъв е сключван във връзка с процесното кредитно правоотношение; погасителен план към договора; стандартен европейски формуляр, относими към договор за предоставяне на потребителски кредит № 950654/23.11.2020 г.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника „**************“ ЕООД, че при неизпълнение на задължението по чл. 190 ГПК съдът може да приеме за доказани на основание чл. 161 ГПК фактите, които се удостоверяват от непредставените документи, а именно: съдържанието на договор за предоставяне на потребителски кредит № 950654/23.11.2020 г.; съдържанието на евентуален договор за допълнителна услуга, сключен във връзка с процесното кредитно правоотношение; съдържанието на погасителния план и стандартния европейски формуляр; както и обстоятелствата относно уговорените компоненти, които следва да бъдат съобразени при формиране на ГПР по процесния договор.

ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

С оглед формулирания в исковата молба петитум е предявен от Т. Х. М. срещу „**************“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП, вр. чл. 10, ал. 2 ЗПК, чл. 10а, ал. 4 ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 950654/23.11.2020 г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на 2 обезпечение – поръчителство от „Мултитюд Банк“ в полза на ответника.

Ищецът твърди, че на 23.11.2020 г. между него и ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 950654, за който е приложим ЗПФУР. Поддържа, че съгласно договора му е предоставен заем в размер на 800 лева, като посоченият годишен процент на разходите е 49,03 %. Твърди, че в чл. 5 от договора е уговорено кредитът да се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк“ в полза на ответника, но при сключването на договора не е посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранцията от свързано с кредитора дружество. Излага, че след усвояване на сумата от 800 лева му била начислена такса за обезпечение с поръчителство – услуга, предоставяна от партньор на „**************“ ЕООД, в размер на 390,24 лева. Ищецът поддържа, че клаузата на чл. 5 от договора е нищожна, тъй като дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито в общите условия, а сключването на договор за гаранция фактически се явявало задължително условие за предоставяне на кредита. Твърди, че договорът не е подписан с квалифициран или обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие, както и че не е подписвал договор за поръчителство и такъв не му е бил представян. Ищецът твърди още, че разходът за предоставяне на поръчителство следва да бъде включен в ГПР като разход във връзка с предоставянето на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че при включването му действителният размер на ГПР би надхвърлил законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а посочените в договора стойности на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените. Според ищеца това представлява невярна информация и заблуждаваща търговска практика, която не му позволява да прецени реалните икономически последици от договора.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „**************“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Ответникът твърди, че на 23.11.2020 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 950654, по силата на който е отпуснал на ищеца кредит в размер на 800 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне главницата и лихвата по кредита в срок до 5 месеца. Ответникът поддържа, че твърденията за нищожност на чл. 5 от договора са неоснователни, тъй като поръчителството от „Мултитюд Банк“ не е задължително условие за сключване на договора, а потребителят може да избере свой поръчител или друг предложен от кредитора начин на обезпечение. Твърди, че „Мултитюд Банк“ е самостоятелно юридическо лице и отделна банкова институция, а договорът за гаранция представлява самостоятелно облигационно правоотношение, по което „**************“ ЕООД не е страна. Ответникът оспорва твърденията за заблуждаваща търговска практика и поддържа, че ищецът сам е избрал „Мултитюд Банк“ като поръчител в електронния формуляр, получил е преддоговорна информация по електронна поща, бил е информиран за дължимите такси и е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора. Поддържа, че ГПР е правилно посочен, че възнаграждението по договора за гаранция не следва да се включва в ГПР, тъй като договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а не задължителен разход по 3 кредита. Претендира разноски.

Доказателствената тежест се разпределя, както следва:

По иска за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 950654/23.11.2020 г. в тежест на ищеца е да докаже съществуването на договорното правоотношение със соченото съдържание, наличието и съдържанието на оспорената клауза, както и твърдените обстоятелства, от които извежда противоречие със закона, противоречие с добрите нрави или неравноправност на клаузата.

В тежест на ответника „**************“ ЕООД е да докаже фактите, на които основава възраженията си, включително че клаузата на чл. 5 от договора е ясна, разбираема и добросъвестна, че не води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, че поръчителството от „Мултитюд Банк“ не е било задължително условие за сключване на договора, че потребителят е имал реална възможност за избор на друг начин на обезпечение, че му е предоставена дължимата преддоговорна информация и че посоченият ГПР е формиран съобразно изискванията на ЗПК и ЗПФУР. Доколкото ответникът поддържа, че оспорената клауза е индивидуално договорена, в негова тежест е да докаже това обстоятелство. На основание чл. 154 ГПК всяка от страните носи тежестта да докаже фактите, на които основава своите искания, възражения и доводи.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че на 23.11.2020 г. между Т.

Х. М. и „**************“ ЕООД е оформено правоотношение по договор за потребителски кредит № 950654 за сумата от 800 лева. оговорът съдържа клауза на чл. 5 относно предоставяне на обезпечение чрез поръчителство от „Мултитюд Банк“.

УКАЗВА на страните най-късно в първото съдебно заседание да изразят становище по доклада и доказателствените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им указва, че при непредставяне на доказателства и непосочване на доказателствени искания в този срок губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски 4 или постановяване на неприсъствено решение.

На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5