Решение № 99 от 16.10.2023, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Девня, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. ИЛ. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20233120200082 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „ПЛАНЕТ ТРАНС“ООД, ЕИК: 103594160, със седалище и адрес на управление: гр. Аксаково, обл. Варна, ул.

„Петлешев“№1, представлявано от Управителя Л. С. Л., чрез проц. представител – адв. В. А. от АК – Русе против Електронен фиш № 8505033306, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, с който на въззивника за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2 т.

3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Въззивникът намира атакувания ел. фиш за незаконосъобразен и претендира неговата отмяна. Счита, че за вмененото му нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш.

Излага аргументи в тази насока в жалбата и в допълнително представено по делото писмено становище. В него навежда твърдения и за накърнено право на защита, поради неяснота на административното обвинение, недоказаност и маловажност на нарушението, противоречие на издадения електронен фиш с общностното право.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител, представя допълнително писмено становище, в което навежда твърдения и за неспазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН при издаване на 1 обжалвания електронен фиш.

Въззиваемата страна – Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуален представител, който участва и в с.з., оспорват жалбата. Молят обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, вкл. и в допълнително представено писмено становище.

РП – Варна, редовно уведомени за с.з. не изпращат представител за участие в делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.12.2021 г., в 08, 19 часа с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А - 2, км. 399 + 703, с посока намаляващ километър, в Община Девня, обл. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено /заснето/ нарушение с ППС – влекач „М***“, с рег. № В **** НХ, с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, за което изцяло не била заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ според категорията на ППС, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

На 03.02.2023 г. е издаден обжалвания електронен фиш № 8504508566, който бил връчен на въззивника на 17.03.2023 г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към АНП и допълнително представени от АНО, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

По разбиране на настоящия съдебен състав в производството по издаване на ел. фиш са приложими сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Това е така, защото:

С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г./ и създаването на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП бе въведена възможност за 2 установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административно - наказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата - чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Същевременно според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административно - наказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно. Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. При липса на специална правна уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН са приложими и в производствата по издаването на електронен фиш. Макар законово регламентираните изисквания за форма, съдържание и процедура за съставяне на актовете за установяване на административни нарушения и за издаването на наказателни постановления да са неприложими по отношение на електронните фишове за налагане на глоба за нарушения, установени с автоматизирани технически средства или системи, сроковете по чл. 34 ал.1 от ЗАНН следва да бъдат прилагани в производствата по чл. 189 ал. 4 и сл. от ЗДвП, доколкото електронният фиш по своето правно действие представлява акт едновременно с установителни /като АУАН/ и със санкционни /като НП/ функции. На първо място, предвид целената от законодателя бързина и оперативност на производството, следва да се приеме, че електронният фиш следва да се издаде в тримесечен срок от откриване на нарушителя. След изтичане на този срок тази възможност се преклудира, поради изтичане на определения в чл.

34 ал. 1 от ЗАНН давностен срок. Освен това, нормата на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, която регламентира давностни срокове, следва да се при лага еднакво за всички лица.Противното би означавало да се даде неограничено правомощие на АНО за времевоиздаване на електронните фишове, в което няма правна логика. В този смисъл, не моженарушителите, санкционирани с електронен фиш, да бъдат третирани различно спрямонарушителите, които са санкционирани с наказателно постановление. Стриктното и еднакво прилагане на правилата на административното правораздаване не предоставя 3 възможност срокът за образуване на АНП за едно и също административно нарушение да зависи от начина на установяването му - физически от полицейски служител чрез съставяне на АУАН, или по електронен път чрез издаване на ЕФ, при което в първия случай срокът да е 3-месечен, респективно - 1- годишен, и пропускането му да води до преклудиране на възможността за административно наказване на нарушението, а във втория случая срокът да е минимум 3 години - т.е. до момента на изтичане на давността за преследване на нарушението, което санкционира фишът.

Противното тълкуване създава неоправдана асиметрия в правното положение на наказаните лица, което е недопустимо в производство с наказателен по естеството си характер. Приемането за електронния фиш на последици различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона.

Допълнителен аргумент в тази насока е фактът, че ЕФ се издава в една ускорена процедура и има за цел по-бързо реализиране на административно наказателната отговорност в сравнение с общия случай на АУАН и НП, именно с оглед елиминирането на човешкия фактор в това производство.

Ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. Поради изложеното и при наличната законодателна уредба следва да се приеме, че срокът за издаване на ЕФ е този по чл. 34 ал. 2 от ЗАНН - три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението.

Тук следва да се посочиче липсва необходимостта от посочване на физическия издател на фиша, който единственообработва записана информация, т.е. автоматизираността на процедурата, при коятопрограма сама генерира фиша игнорира необходимостта длъжностно лице да се подписвакато издател. Вярно е също така, че чл. 189 ал. 4 от ЗДвП не предвижда като реквизит „дата на съставяне“ на фиша, аединствено посочване датата на нарушението, което съдът намира за неправилен законодателен подход, тъй като датата на издаването му е важна, доколкото същата имазначение за преценка спазването на сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН. Вероятната причина за липса нареквизит „дата на издаване“ в електронния фиш е предвиждането същият да се издава в деняна установяване на нарушението, което обаче не се прави в практиката, а няма и разпоредба в закона, от която да се изведе такова задължение на наказващия орган. Проблемът за приложението на чл. 34 от ЗАНН произтича именно от 4 отсъствието на дата на издаване на електронния фиш в одобрения от министъра на вътрешните работи образец. Процесният електронен фиш е съставен изцяло по този образец, както и всеки друг електронен фиш. В тях няма дата, на която те са съставени. Единствената дата, която се съдържа е датата на нарушението. За да се прецени дали са изтекли давностни срокове, е задължително да бъде установена датата на издаване на електронния фиш, като в случая от справката от „АИС АНД“ се вижда, че датата на издаване /подписване/ е 03.02.2023 г. Съпоставена с датата на установяване на нарушението, в това число и авторството му – 01.12.2021 г. е видно, че процесния ел. фиш не е издаден в рамките на преклузивния 3 месечен срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, считано от заснемане на нарушението, от който момент следва да се счита за открит и нарушителя – собственик на МПС, доколкото в случая няма регистриран ползвател. Нещо повече процесния ел. фиш не е издаден и в рамките на шест месечен срок по ал. 2 на чл. 34 от ЗАНН, считано от съставянето на АУАН /какъвто в случая не се съставя/, респ. от установяване на нарушението чрез неговото заснемане. Съгласно цитираната разпоредба в случай на неиздаване на наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта, административно наказателното производство е следвало да се прекрати.

Изтичането на преклузивните срокове по ЗАНН винаги е самостоятелно процесуално основание за отмяна на издаденото НП, респ. ел. фиш дори без да се обсъжда въпроса по същество, макар и в настоящия случай да намира извършеното нарушение и неговия автор за безспорно установени, доколкото безспорно се установява, че за регистрирания час на нарушението няма подадена тол декларация, предвид липсата на регистриран в системата ползвател на процесното МПС и безспорно установения факт, че въззивникът е негов собственик и за същото няма вписан ползвател.

Поради констатираното съществено нарушение на процесуалните правила, а именно неспазване на проклузивните срокове, визирани в ЗАНН за издаване на НП, съответно ел. фишове, обжалвания такъв следва да бъде отменен без да се обсъждат останалите възражения на въззивника.

Въпреки изхода на делото и претенцията на въззивника разноски в негова полза не следва да се присъждат предвид липсата на доказателства за тяхното реално извършване. Представен по делото е договор за правна помощ и съдействие, сключен между въззивното дружество и адв. В. А. с договорено възнаграждение в размер на 500 лева. Доказателства за реалното плащане на сумата от страна на въззивника по посочената банкова сметка на пълномощника по делото липсват, поради което и липсват основания за тяхното присъждане. Горното, съгласно поС.ната практика на ВКС, вкл. и тълкувателна такава.