Определение № 3135 от 07.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3135 гр. София, 07.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Хорозова

Членове:

Анжелина Христова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20258002901337 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Държавата, представлявана на основание чл. 31, ал. 1 ГПК от министъра на финансите, и от Община Аксаково, представлявана от кмета на Общината, чрез процесуалните им пълномощници, срещу решение № 10 от 08.01.2025 г. по в. т. д. № 834/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Държавата обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение 4258 от 12.07.2024 г., постановено по гр. д. № 7555/2023 г. на Софийски градски съд, І ГО, 7 състав, в частта, с която е осъдена да заплати на Община Аксаково на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 602 509.52 лв. – сбор на платени от Община Аксаково без основание в полза на Държавата суми по АУЧДВ № 27 от 05.04.2012 г., с платежни нареждания съответно от 10.12.2013 г. на стойност 400 000 лв., от 17.12.2013 г. на стойност 200 000 лв. и от 24.01.2014 г. на стойност 2 509.52 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 10.08.2018 г., до окончателното изплащане.

Община Аксаково обжалва решението на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът на Общината срещу Държавата с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 284 714.54 лв., представляваща обезщетение за забава върху главниците, считано от момента на тяхното плащане до 07.08.2018 г.

В касационната жалба на Държавата се излагат оплаквания за недопустимост, евентуално – неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК, и се прави искане за неговото обезсилване, евентуално – за отмяна в обжалваната част, с произтичащите от 1 това последици. Недопустимостта на въззивното решение се извежда от липсата на процесуалноправна и материалноправна легитимация на ищеца за завеждане на настоящото производство срещу Държавата, тъй като въпреки административната си самостоятелност Общината представлява част от структурата на държавното управление и по същество с осъждането да плати процесните суми Държавата се превръща в длъжник сама на себе си, чрез съответния орган на местно самоуправление. На следващо място се оспорва приетото от решаващия съдебен състав, че Държавата е била страна в предходно развилите се производства, инициирани от Община Аксаково срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Национална агенция за приходите, и се твърди произнасяне на съда в противоречие с правилото на чл. 298 ГПК, доколкото Държавата, представлявана от министъра на финансите, не е била страна в нито едно от тези производства и не е обвързана от силата на пресъдено нещо на постановените по тях решения. Правят се оплаквания, че въззивният съд не е изложил каквито и да било собствени мотиви, а се е позовал изцяло на мотивите на решенията, постановени по гр. д. № 5487/2014 г. на СГС и по т. д. № 1891/2014 г. на ВОС. Оспорва се и изводът на съда, че липсва правно основание за получаване на процесните суми от Държавата, като за такова се сочи издадения АУЧДВ № 27/05.04.2012 г., а чрез доброволното заплащане на сумите Общината е признала своето задължение и понастоящем не може да го оспорва или да претендира връщане на платеното на валидно правно основание; както и изводът, че възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основанието за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, които според касатора са включени в предмета на спора и са обусловили решаващата правна воля на въззивния съд: 1. Следва ли съдът да зачете сила на пресъдено нещо по спор между страни, различни от тези в разглежданото от него производство? и 2. Ползват ли се мотивите на съдебното решение със сила на пресъдено нещо?

В подкрепа на заявеното основание за достъп до касация касаторът се позовава на следната съдебна практика на ВКС, в противоречие с разрешенията по която счита, че се е произнесъл въззивният съд: решение № 60086 от 15.06.2021 г. по гр. д. № 3629/2020 г. по описа на ВКС, I г. о. – по въпрос № 1, и решение № 69 от 25.02.2022 г. по гр. д. № 2499/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 186 от 07.02.2018 г. по т. д. № 1785/2016 г. на ВКС, II т. о. и определение № 239 от 09.03.2016 г. по гр. д. № 4927/2015 г. на ВКС, IV г. о. – по въпрос № 2.

Релевира се и наличието на самостоятелния критерий по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение, с оглед оплакванията за ненадлежна процесуалноправна и материалноправна легитимация на страните.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Община Аксаково, чрез процесуален пълномощник, с изразено становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

В касационната жалба на Община Аксаково се излага, че в обжалваната от този касатор част въззивното решение е неправилно на основание чл. 281, т. 3 ГПК – материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано, като се моли за неговата отмяна и за уважаване на предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в цялост.

Поддържа се, че обезщетението за забава се дължи от момента на плащането на сумите без основание, по арг. от разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, която 2 въззивният съд изобщо не е обсъдил, както не са обсъдени и доводите, че ответникът се явява недобросъвестен длъжник, поради което се намира в забава и без покана.

Допускането на касационно обжалване се претендира в хипотезите на чл. 280 ал.

1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, преценени от касатора като значими за изхода на конкретното дело: 1. Необходима ли е покана на кредитора, за да възникне забава на длъжника, когато недължимите суми са внесени или събрани въз основа на акт за установяване на частно държавно вземане? и 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават, и да изложи мотиви по тях?

П о първия въпрос бланкетно се сочи наличието на допълнителния селективен критерий за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, аргументиран с твърдение за значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, при липса на съдебна практика по него. Допълнителният селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПK по втория въпрос се обосновава с цитиране на съдебни актове, в противоречие с приетото по които се твърди, че се е произнесъл въззивният съд, а именно: Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 178 от 24.04.2017 г. по т. д. № 1340/2015 г. на ВКС, I т. о., решение № 60134 от 08.11.2021 г. по гр. д. № 1062/2021 г. на ВКС, I г. о., решение № 142 от 30.03.2020 г. по т. д. № 2970/2018 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 28.06.2019 г. по гр. д. № 2296/2018 г. на ВКС, II г. о., решение № 145 от 05.08.2021 г. по гр. д. № 1178/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 60113 от 11.11.2021 г. по т. д. № 1321/2020 г. на ВКС, II т. о., решение № 92 от 16.03.2012 г. по гр. д. № 980/2011 г. на ВКС, II г. о. и решение № 323 от 27.09.2012 г. по гр. д. № 408/2011 г. на ВКС, I г. о.

Срещу жалбата на Община Аксаково в срок е постъпил писмен отговор от Държавата, чрез процесуален пълномощник, с който се оспорва наличието на релевираните основания за достъп до касация, както и основателността на касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение на основание чл.

78, ал. 8 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, с оглед относимите към производството по чл. 288 ГПК доводи на страните по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и данните по делото, приема следното:

Касационните жалби са подадени от легитимирани лица, в законоустановения за това срок по чл. 283 ГПК, против подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.

За да достигне до обжалвания резултат, съставът на Софийския апелативен съд е приел за безспорна между страните следната фактическа обстановка: на 04.06.2008 г. между Община Аксаково и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ № ВG161РО001/2.1-022007/013 за проект „Ремонт и рехабилитация на общински пътища“ VAR 1023 (Аксаково – Игнатиево – Припек – Слънчево) и VAR 1020 (Слънчево – пътен възел за магистрала „Хемус“); след проведена процедура по ЗОП Община Аксаково е определила изпълнител на проекта, като с влязла в сила заповед № 942/19.08.2008 г. на кмета на Община Аксаково на основание чл. 73 от ЗОП е обявено класиране на допуснатите кандидати и ДЗЗД „Пътинженеркомфорт“ е обявено за изпълнител на обществената поръчка; проектът, предмет на договора, е изпълнен, 3 като по делото е представена грамота от 18.01.2011 г., издадена от МРРБ на Община Аксаково за най-добро изпълнение на договор по Оперативна програма „Регионално развитие – 2007 г. – 2013 г.“; на 03.06.2011 г. между Община Аксаково и МРРБ е сключен и втори договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие – 2007 г. – 2013 г.“ с № BG161Р0001/2010 г. за финансиране на проект „Изграждане на инфраструктурни съоръжения за предотвратяване на наводнения в рискови зони на територията на Община Аксаково“; след извършена проверка от ИА „Одит на средствата от ЕС“ е открито нарушение на чл. 70, ал. 1 ЗОП и е извършена финансова корекция в размер на 1 046 406.81 лв. по договор за безвъзмездна финансова помощ № ВG161РО001/2.1-022007/013, като финансовата корекция е определена в размер на разликата между ценовата оферта на избрания за изпълнител ДЗЗД „Пътинженеркомфорт“ и офертата на отстранения участник „Пътища и мостове“ ЕООД – одитният орган е приел, че корекцията следва да е съответна на реалния финансов ефект за неоснователно отстранен участник от процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет „Ремонт и рехабилитация на общински пътища“ VAR 1023 и VAR 1020, поради което е дал препоръка за налагане на финансова корекция на бенефициента Община Аксаково в размер на 1 046 406.81 лв.; с писмо изх. № 99-00-6/20.10.2011 г. МРРБ е изразило становище, че управляващият орган на ОПРР приема констатациите на одитния орган и на Община Аксаково е отправена покана за доброволно възстановяване на сумата 1 046 406.81 лв. в срок от 14 дни от получаване на искането; с писмо изх. № 1200-258/21.11.2011 г.

Община Аксаково е изразила несъгласие с наложената финансова корекция и е поискала тя да бъде преразгледана; за сумата на финансовата корекция е издаден Акт за установяване на частно държавно вземане – АУЧДВ № 27/05.04.2012 г. на НАП, според който към 23.03.2012 г. Държавата има към Община Аксаково изискуемо вземане в размер на 1 016 775.71 лв. – главница и 16 954.17 лв. – законна лихва за периода 24.01. – 23.03.2012 г.; дължимата според АУЧДВ № 27/05.04.2012 г. сума е редуцирана след извършено прихващане с вземане на Община Аксаково по искане за плащане по втория договор за безвъзмездна финансова помощ за сумите, както следва: на 23.01.2012 г. – за 52 504.98 лв., на 08.11.2012 г. – за 64 342.80 лв., на 15.01.2013 г. – за 21 419.11 лв. и на 15.08.2013 г. – за сумата от 283 387.75 лв., като за погасяване на останалата дължима сума по АУЧДВ № 27/05.04.2012 г. Община Аксаково е извършила три доброволни плащания в полза на НАП по сметка в „ЦКБ“, Варна, съответно: на 10.12.2013 г. в размер на 400 000 лв., на 17.12.2013 г. в размер на 200 000 лв. и на 24.01.2014 г. в размер на 2 509.52 лв., извършени хронологично след предхождащи ги четири прихващания, като посоченото основание в трите преводни нареждания е частно държавно вземане по АУЧДВ № 27.