Решение № 143 от 07.04.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Перник, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. И.ова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20251720200241 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № 8699 от 11.06.2024г. (НП), издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ)-гр.София, с което на И. Д. Д., ЕГН ********** за извършено нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.„а“, пр.2-ро от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл.7, ал.1, т.5, б.„в“, чл.8, ал.1, и чл.37, ал.1, т.1, пр.1-во от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредба № 11 от 03.07.2001г.) е наложено на основание чл.53, ал.1, т.2, пр.2-ро от ЗП административно наказание глоба в размер на 3500 лв (три хиляди и петстотин лева).

Жалбоподателят И. Д. Д., чрез пълномощника си адв. Б. Г. Г. от ПАК, по изложени в жалбата доводи моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Релевират се доводи, че жалбоподателят не е ползвал свое пътно превозно средство (ППС) и не е участвал в нито една от дейностите по смисъла на §1, т.8 от Допълнителните разпоредби на ЗП, поради което и не е било необходимо да има разрешително към датата и мястото на проверката.

Счита се, че неправилно е определено основанието за налагане на административното наказание, като се твърди, че приложимата санкционна норма е следвало да бъде тази по чл.177, ал.3, т.1 от Закона за движението по 1 пътищата (ЗДвП), тъй като се касае за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2-ро от същия закон, в хипотеза, в която разрешение за движение в рамките на специалното ползване на пътищата не следва да бъде издавано. В тази насока се отбелязва, че актосъставителят и наказващият орган не били взели предвид и вида на превозвания товар – фракция, който не е бил неделим по смисъла на §1,т.14 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001г., поради което не отговарял на условията за издаване на разрешително от АПИ.

Излагат се доводи, че административноотговорни лица не са физическите лица – водачи на ППС, а собственикът на пътното превозно средство или лицето, лицензирано да извърши превоза, в чието задължение е снабдяването с изискуемото разрешително. Счита се, че вмененото нарушение не е доказано по несъмнен начин. Предвид изложеното се моли за отмяна на обжалваното НП. При условията на алтернативност, се иска административното наказание да бъде намалено до законоустановения минимален размер. Алтернативно се и предлага съдът да преквалифицира деянието, прилагайки закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, санкционирайки жалбоподателя на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП. Претендира се за присъждане в полза на жалбоподателя на сторените по делото разноски, свързани с платен адвокатски хонорар.

Жалбоподателят И. Д. Д. не участва лично в хода на съдебното производство, в което не се явява и упълномощения му защитник адв. Б. Г. Г. от ПАК. С молба с рег. № 6360 от 17.03.2025г. процесуалният представител представя списък за претендираните разноски.

Административнонаказващият орган (АНО) началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ-гр.София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Силвия Тодорова, изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице – пълномощник на нарушителя, в законоустановения срок и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима, за което са изложени съображения в приложеното по делото Разпореждане № 351 от 19.02.2025г.

Разгледана по същество е частично основателна.

От фактическа страна:

На 14.05.2024г., в 13:18 часа, на път І-1, км 285, с посока на движение гр. Перник - гр. София св. Е. Л. С. – инспектор в дирекция „Анализ на риска и 2 оперативен контрол“ при АПИ спрял за проверка на отбивна площадка ППС с четири оси с две управляеми оси, а именно: товарен автомобил марка „Скания“ с рег. № ********. Същото извършвало превоз на товар (фракция) и се управлявало от И. Д. Д.. Контролният орган извършил измерване чрез ролетка № 1302/18/5м на разстоянието между осите (на двойната задвижваща ос) и установил, че същото е 1,44 м, а посредством техническо средство – електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС модел DFW-KR № 118844 измерил, че сумата от натоварване на ос на двойната ос на МПС е 31.685 т, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.„в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г., т.е. установено било превишаване с 12.685 т. Отчетените резултати били отразени в Кантарен билет № 2279/14.05.2024г. от електронната везна, който бил подписан от водача.

За така измереното натоварване на ос на ППС, жалбоподателят не представил на длъжностните лица от АПИ разрешително за движение на товарния автомобил в рамките на специалното ползване на пътищата, предвид установеното, че моторното превозно средство е тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г., тъй като към момента на движение не разполагал с такова, издадено от администрацията, управляваща пътя – АПИ.

На водача, на място бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0009936 от 14.05.2024г., в който актосъставителят Е. Л. С. приел, че установените факти досежно констатираното превишаване на стойностите по чл.7, ал.1, т.5, б.„в“ от Наредба № 11/03.07.2001г. и липсата на разрешително за движение в рамките на специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя, осъществяват състава на административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП, вр. чл.7, ал.1, т.5, б.„в“, вр. чл.8, ал.1, чл.37, ал.1, т.1, предл.1-во от Наредба № 11 от 03.07.2001г. Актът бил предявен на жалбоподателя за запознаване, който вписал като възражение, че измерването е извършено под наклон, след което получил препис от него.

Въз основа на съставеният АУАН било издадено и оспореното НП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3500 лева, на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2-ро от ЗП, за установеното нарушение, с фактическо описание и правна квалификация, идентични с тези, посочени в АУАН.

Процесното НП е връчено на И. Д. Д. на 17.01.2025г.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:

АУАН № 0009936 от 14.05.2024г., разписка за връчване на препис от него на жалбоподателя, Кантарен билет № 2279/14.05.2024г. от електронна везна с № 118844, свидетелство за регистрация на процесното ППС, кантарна бележка от кариера – с.Студена, Заповеди №№ РД-11-246 от 31.03.2022г. и РД-11-247 от 3

31.03.2022г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603 на електронна везна тих модел DFW, Заявление за периодична проверка и извършена такава на 25.04.2024г. за техническа годност на електронна везна модел DFW-KR № 118844, декларация за съответствие и сертификат на ролетка № 1302/18 (5м), протокол от 30.08.2019г. за проведено обучение на св.

Е. Л. С. с процесната мобилна везна за поосово измерване, известие за доставяне на издаденото НП. Тази доказателствена съвкупност кореспондира със свидетелските показания на Е. Л. С., който, разпитан в хода на съдебното следствие, потвърждава изцяло отразените в обстоятелствената част на АУАН фактически обстоятелства.

От правна страна:

НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл.56, ал.3, т.1 от ЗП и приложената Заповед № РД-11-246 от 31.03.2022г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, с която са делегирани права на АНО по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН.

АУАН също е издаден от длъжностно лице с доказана материална компетентност съгласно чл.56, ал.2 от ЗП, предвид Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ.

Съгласно §1, т.8 от Допълнителните разпоредби на ЗП „специално ползване на пътищата“ е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари.

Според чл.8, ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на нътищата.

Съгласно чл.37, ал.1, т.1, предл.1-во от Наредба № 11 от 03.07.2001г. във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и АПИ спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки ППС, както и съставят акт на водача, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително.

Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки ППС в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия.

Условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, се определят с Наредба № 11 от 03.07.2001г.

Съгласно чл.3, т.2 от посочения подзаконов нормативен акт тежко ППС 4 е това, което има натоварване на ос, по-голямо от предвидените стойности в чл.7 от Наредба № 11 от 03.07.2001г.

Съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.„в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г., когато разстоянието между осите на ППС е от 1,3 м до 1,8 м, допустимото максимално натоварване на оста е 19 тона.

В настоящия случай измереното разстояние между осите е 1,44 м, сумата от натоварването на ос на двойната ос на товарния автомобил е 31.685 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.„в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г., като превишаването е с 12.685 т.

Съдът установи, че констатираните надвишения на нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. са установени с годни технически средства и от компетентно длъжностно лице, притежаващо необходимите теоретични знания и правоспособност.

Използваните измервателни уреди от проверяващия - електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС модел DFW-KR № 118844 и ролетка № 1302/18/5м, попадат в обхвата на средство за измерване по смисъла на §1, т.27 от ДР на Закона за измерванията (техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства).

Съгласно сертификат и декларация за съответствие за ролетка № 1302/18/5м, в съответствие с Директива 2014/32/ЕС, Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603 на електронна везна тих модел DFW, Заявление за периодична проверка и извършена такава на 25.04.2024г. за техническа годност на електронна везна модел DFW-KR № 118844, измервателните уреди отговарят на техническите характеристики и са сертифицирани, което не подлага на съмнение достоверността и точността на извършените измервания от контролните органи на АПИ в хода на извършената проверка на управляваното от жалбоподателя ППС. В тази насока е доказана компетентността на св. Е. Л. С. да си служи и борави самостоятелно с електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС модел DFW-KR, предвид представения по делото протокол за проведено обучение от 30.08.2019г., удостоверяващ придобитите умения и знания при обучението. При това положение процедурата по измерването е била извършена по установения ред.