Решение № 2277 от 14.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2277 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100502803 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 29.11.2023г., постановено по гр. дело № 2650/2023 год. по описа на СРС, ГО, 66 състав, е уважен предявеният от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД срещу “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ и ответникът е осъден да заплати сумата от 6 000 лева, предявен като частичен от иск в пълен размер от 11 564, 43 лева, представляваща заплатено по застраховка “Каско” обезщетение за застрахователно събитие – ПТП на 18.06.2021г., настъпило по вина на водача на т.а. “Мерцедес Актрос” с рег. № СА **** ВР, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по валяк с рег. № СА ****, застрахован при имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2023г. до окончателното изплащане.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от 1 първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Излага се, че съдът неправилно е преценил доказателствата и доводите на страните, в резултат на което е достигнал до погрешно заключение относно основателността на предявените срещу дружеството искове. Поддържа, че по делото не е установено в условията на пълно и главно доказване наличието на противоправно и виновно поведение на застрахования водач при ответното дружество по задължителна застраховка “Гражднаска отговорност” на автомобилистите. Сочи, че събраните доказателства са противоречиви относно релевантния спорен въпрос за механизма на процесното ПТП.

Поддържа се и релевираното в първоинстанционното производство правоизключващо възражение за ограничаване отговорността на делинквента И.И., а оттук и функционално обусловената и еднаква по обем с отговорността на последния договорна отговорност на ответното дружество по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Въззивникът поддържа, че разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от КЗ установява максимален горен праг, до който изплатилият обезщетение застраховател по имуществена отговорност на увреденото лице може да се суброгира в правата на последното, но не изключва приложението на правонамаляващото възражение на делинквента, респективно на неговия застраховател по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, които ограничават отговорността им до определен размер, по-нисък от максималния такъв.

Излагат се твърдения, че делинквентът – водач на превозното средство, с което са причинени щетите, е работник по трудов договор с правоимащото по застраховката лице и вредите са причинени от него при и по повод изпълнение на трудовите задължения. Ето защо е аргументиран извод, че отговорността на делинквента съгласно чл. 206 от КТ към увреденото лице /работодател/, респективно към неговия застраховател по имуществена застраховка, е ограничена до размера на уговореното му месечно трудово възнаграждение.

Поддържат се доводи, че доколкото отговорността на застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите е функционално обусловена и еднаква по обем и обхват с отговорността на застрахованото лице – делинквент, то следва, че за ответното дружество е възникнала отговорност за изплащане на обезщетение до размера на месечното трудово възнаграждение на водача на застрахования в дружеството товарен автомобил. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на 2 обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Насрещната страна „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” АД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Навежда съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, като постановено в съответствие с приложимите материално-правни норми и въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателства. Счита релевираното възражение за ограничаване отговорността на ответника при условията на чл.

206 от КТ за неоснователно. Позовава се на разпоредбата на чл. 411 от КЗ, която определя по императивен ред обема на регресното право – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на с у м а , претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.

Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и 3 обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД т.е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

На етапа на въззивното производство не се спори между страните, а и е установено въз основа на събраните писмени доказателства, че на 12.05.2020г. между ищеца и “ГЕОСТРОЙ” АД е бил сключен валиден договор за имуществено застраховане Каско, с обект транспортни средства и строителна механизация, собственост на застрахованото лице. С добавък от 07.05.2021г. към застрахователната полица, срокът на застрахователно събитие е определен от 20.05.2021г. до 19.05.2022г. Не е спорно също, че “ГЕОРСТРОЙ” АД е собственик на еднобандажен вибрационен валяк марка „Dunapac“ с рег. № С10227, който е обект на процесната имуществена застраховка.

Безспорно е между страните и съществуването на валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между ответното дружество и “ГЕОСТРОЙ” АД в качеството му на собственик на товарен автомобил 4

“Мерцедес Актрос” с рег. № СА **** ВР, действащ към датата на процесното ПТП, който покрива и отговорността на водача И.И..

Доказано е също така, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане – на 18.06.2021г. в с. Скравена, на обект на “ГЕОСТРОЙ” АД – пътен участък “Мездра-Ботегвград”, е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие с участието на горепосочените превозни средства, както и че застрахователят /ищецът/ е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 11 549, 43 лева.

Спорните между страните въпроси по същество във въззивната инстанция са свързани с механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие и с това от чие противоправно поведение е настъпил вредоносният резултат. Настоящият съдебен състав счита релевираните във въззивната жалба оплаквания за неоснователни по следните съображения:

В първоинстанционното производство е представен двустранен констативен протокол, подписан от водачите на участвалите в произшествието превозни средства, като в графа “обстоятелства” са посочени данни единствено по отношение на еднобандажен вибрационен валяк марка „Dunapac“ /обозначен като превозно средство Б/ - „паркирано /в спряло състояние/”. Изготвена е скица на произшествието, в която също е отразено, че валякът е бил в спряло състояние към момента на инцидента.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на водачите на превозните средства, участвали в пътния инцидент, чиито показания са противоречиви единствено по отношение на спорния възпрос дали към момента на удара еднобандажен вибрационен валяк марка „Dunapac“ е бил в спряно състояние или също е извършвал маневра – движение на заден ход.

По отношение на това обстоятелство свидетелят И.И., който е управлявал товарния автомобил “Мерцедес” сочи, че е карал фракция, която е трябвало да освободи. За да извърши това действие е било необходимо да изправи превозното средство със завой от 90 градуса. Преди да започне маневрата той видял, че валякът бил спрял плътно в дясно. Започнал движението си назад, но когато камионът е под ъгъл не е имал добра видимост в дясното огледало и не е възприел, че и другото превозно средство е 5 започнало да се движи назад. Тогава именно настъпил ударът в задните части на двете МПС. При предявяване на съставения двустранен констативен протокол свид. И. е заявил, че схемата в него отговаря на описания механизъм, както и е потвърдил, че е подписал протокола.

Свидетелят Б.Б. е управлявал еднобандажен вибрационен валяк марка „Dunapac“. От неговите показания се установява, че процесното ПТП е настъпило на строителен обект на “ГЕОСТРОЙ” АД в момент, в който другото превозно средство е извършвало маневра движение на заден ход.

Свидетелят заявява в разпита си, че не си спомня дали към момента на удара валякът е бил в спряло състояние. При предявяване на двустранния констативен протокол за ПТП Б.Б. е потвърдил авторството на положения в него подпис за водач на превозно средство Б.

Настоящият съдебен състав счита, че не следва да кредитира показанията на свид. И. в частта, в която същият твърди, че към момента на реализиране на процесното ПТП, валякът е извършвал движение на заден ход.

За да стигне до този извод съобрази, че показанията в тази част се опровергават от съдържанието на подписания от двамата водачи двустранен констативен протокол, като и двамата свидетели са потвърдили авторството на положените от тях подписи в документа. В същия е отразено изрично, че при настъпване на удара валякът е бил паркиран/в спряно състояние – тези данни са посочени в графа “обстоятелства” по отношение на превозно средство Б.

Разпечатката съдържа 35 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f2925396-c73b-4b61-927b-b08bdb39ace4