Определение № 5654 от 04.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5654 гр. София, 04.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002103238 по описа за 2023 година

Производство е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадени две касационни жалби от страни в производството срещу части от въззивно решение № 49/22.03.2023 г. по в. гр. д. № 9/2022 г. на АС – Пловдив по предявения иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

С касационната жалба вх. № 2947/12.04.2023 г. на ответника Община Пловдив, подадена чрез гл. юрисконсулт Е. П., се обжалва въззивното решение в частта, в която е потвърдено решение № 260889 от 09.07.2021 г., постановено по гр. д. № 1213/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен, с която е осъдена да заплати на основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД на Й. М. Б. сумата 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на получени травматични увреждания, в резултат от падане на 11.12.2018 г. в необезопасена шахта, намираща се на тротоара пред № 38 на ул. "Стойчо Мушанов" в гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2018 г. до окончателното й изплащане, и относно разноските. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си и съответно да се произнесе по всички наведени и относими към предмета на спора възражения, твърдения и доводи на страните, посочени във въззивната жалба;

2/ Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, вкл. свидетелските показания на лица, които не са очевидци, относно механизма на настъпване на увреждането при предявен деликтен иск? Какви са последиците от правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес и може ли съдът да 1 приеме за доказани факти или обстоятелства, коиш не могат да бъдат безспорно установени въз основа на събраните по делото доказателства; ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да съществува вероятност, но не и несъмненост, то следва ли да се приеме, че за съда този факт или обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи осъществяването му, съответно че се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му;

3/ Следва ли при определяне на справедливо обезщетение съдът да се съобрази с обществено - икономическите и социални условия в страната, включително да посочи какви са точно критериите, свързани с икономическата обстановка, по които въззивният е определил обезщетението;

4/ При определяне на обезщетение по чл.52 от ЗЗД следва ли да се вземе предвид периода, за който се претендира обезщетението, съответно за какъв период според доказателствата са причинени болки и страдания и какви болки и страдания е изтърпял ищецът, възрастта, характера на увреждането, последиците, свидетелските показания и представените по делото доказателства? Следва ли въззивният съд при определяне на конкретния размер на обезщетението да извърши задължителна и подробна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното тълкуване на критериите при прилагане на принципа на справедливостга и да обоснове какво точно е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД? Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включвали конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател?. Посочена е и съдебна практика на ВКС и ВС, на която въззивното решение се твърди да противоречи по посочените въпроси.

С касационна жалба вх. № 4220/23.05.2023 г. от „Грома Холд“ ЕООД – трето лице – помагач на страната на ответника Община Пловдив, подадена чрез пълномощник гл. юрисконсулт К.

З., се обжалва същото въззивно решение, в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение, с което Община Пловдив е осъдена да заплати на Й. М. Б. сумата от 35 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания от получени травматични увреждания - закрито счупване на долния крайник на лявата бедрена кост и счупване на дясната раменна кост в областта на хирургичната шийка при инцидент на 11.12.2018 г. в гр. Пловдив - падане на ищцата в необезопасена шахта, намираща се на тротоара на ул. „Стойчо Мушанов”, настъпил в следствие на противоправно поведение на лица, изразяващо се в неспазване на правилата за обезопасяване на СМР възложени от Община Пловдив, ведно със законната лихва върху отсъденото обезщетение, както и за сумата от 269,27 лева съставляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от исковата молба 06.06.2019 г. до плащането и относно разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1/ Какви са критериите за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди при деликт? 1.1. Следва ли съдът да анализира обстоятелствата, при които е настъпил инцидента, да отчете всички фактори(главни и 2 второстепенни) допринесли за него, поведението на пострадалия, неговия социален статус преди и след инцидента, възраст, работоспособност, причинените негативни преживявания и емоции, обстоятелствата дали претърпените болки и страдания са били извън обичайните, броя на оперативните интервенции, начина на извършване на възстановителните процеси и положената грижа от пострадалия за бързото си възстановяване, медицинската прогноза за пълното възстановяване и всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението?

1.2. Следва ли в анализа на всички обстоятелства касаещи увреждането при деликт, съдът да отчете при определяне размера на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД ненавременното и непълно лечение на пострадалия, резултирало в по-бавното възстановяване или препятстване на пълния възстановителен процес? 1.3. Когато пострадалото лице е в пенсионна възраст и не е било лишено от месечната си трудова пенсия, през периода през който се твърди да е търпяло неимуществените вреди, това обстоятелство следва ли да се отчете при определяне на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, по смисъла на т.7 от Постановление № 4 от 30.Х.1975 г., Пленум на ВС?

2/ Какви са критериите за определяне на процентния принос при съпричиняване на увреденото лице и взема ли се предвид по отделно приноса му за настъпване на деликта и приноса за вредоносния резултат; 2.1. Какви са критериите, които определят приноса на увредения като съществен или преобладаващ, така че в негова тежест да остане по-голям процент от неблагоприятните последици?

3/ Когато е направено общо възражение за съпричиняване изразяващо се в принос на пострадалата за вредите, и в хода на процеса се установи, че увреденото лице е допринесла за по бавното си възстановяване поради недостатъчно и ненавременно лечение, за да се вземе предвид от съда при определяне на съпричиняването следва ли да има нарочно възражение по повод конкретния факт ? 3.1. Ако не е направено правопогасяващо възражение за установеното в хода на процеса обстоятелство недостатъчно и ненавременно лечение, но е изложено във въззивната жалба, следва ли съдът по собствен почин да възложи установяването на този въпрос, чрез експертно становище и да го отчете при определяне на размера на обезщетението по чл. 52от ЗЗД? 3.2.Когато въззивният съд изменя размера на обезщетението, (както в случая от 35 000 лева на 50 000 лева), по смисъла на чл.

52 от ЗЗД, но отчита и съпричиняване не отчетено от първоинстанционния съд, след което размера на обезщетението на практика е равен на присъдения от първа инстанция може ли да потвърди първоинстанционното решение или е длъжен да го отмени и да постанови друго със собствен диспозитив, в който е отчетен и размера на съпричиняване, както и новия размер на обезщетение?

Посочена е съдебна практика на ВКС и ВС, на която въззивното решение се твърди да противоречи по посочените въпроси. Сочи се бланкетно и чл. 280, ал. 2 ГПК .

С двете касационни жалби поотделно се иска отмяна на въззивното решение в обжалваните части и отхвърляне на иска за обезщетение за вреди от деликт изцяло, претендират се и разноски.

По всяка от касационните жалби е подаден отговор от насрещната страна - ищец в производството, Й. М. Б., чрез пълномощник адв. И. С. от АК - П., с които отговори 3 подадените касационни жалби се оспорват като неоснователни. Претендират се и разноски.

От „Пловдивинвест“ АД, трето лице-помагач на ответника община Пловдив, не е постъпило становище по касационните жалби.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при преценката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:

Касационната жалба на община Пловдив е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

Касационната жалба на „Грома Холд“ ЕООД, трето лице – помагач, срещу въззивното решение е недопустима в частта относно иска по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. То е в размер на 269,27 лева, т.е. под 5000 лева. В тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което в тази част касационната жалба е недопустима и следва да се прекрати производството в същата част.

В останалата част касационната жалба на „Грома Холд“ ЕООД, трето лице – помагач, е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

С въззивното решение в обжалваната част, е потвърдено първоинстанционното решение № 260889 от 09.07.2021 г. по гр. д. № 1213/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което община Пловдив е осъдена да заплати на основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД на Й. М. Б. сумата 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на получени травматични увреждания, в резултат от падането й на 11.12.2018 г. в необезопасена шахта, намираща се на тротоара пред № 38 на ул. „Стойчо Мушанов“, гр. Пловдив, настъпили вследствие противоправно поведение на лица, изразяващо се в неспазване на правилата за обезопасяване на изпълнявани СМР, възложени от Община Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2018 г. до окончателното й изплащане.

Въззивният съд е приел за установено, че на 11.12.2018 г. е настъпил процесният вредоносен инцидент. Не се спори относно мястото и времето на настъпването му, както и по механизма на увреждането. Не се спори, че в пряка причинна връзка с процесния инцидент ищцата Й.

М. Б. е претърпяла травматично увреждане, закрито счупване на долния крайник на лявата бедрена кост и счупване на дясната раменна кост в областта на хирургичната шийка, вследствие на което е търпяла болки и страдания при оперативно лечение и следоперативно лечение и възстановяване.

Спорен пред въззивния съд е бил въпросът за обема на търпените от Й. М. Б. неимуществени вреди, справедливия размер на дължимото обезщетение, както и наличието на принос на пострадалата за настъпване на увреждането, чрез неполагане на необходимата грижа и внимание при придвижването й в район, в който са се извършвали ремонтни дейности.

Въззивният съд е установил, че улицата, на която е станал инцидентът, е част от общинската пътна мрежа и че ответната община като собственик съгласно §7,ал.1, т.7 от ПЗР на ЗМДМА 4 носи задължението за поддръжката на това място в безопасно за придвижване на пешеходците състояние. Установил е, че в момента на инцидента на това място е извършван от общината мащабен ремонт, като по силата на сключен договор извършването на СМР е възложено от общината на фирмата-трето лице неин помагач „Грома холд“ЕООД, а строителният надзор е възложен също с договор от общината на третото лице - неин помагач „Пловдивинвест“АД. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 163,ал.2, т.1 и ал.3 от ЗУТ, строителят носи отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка, а съгласно чл.168, ал.