Решение № 370 от 14.12.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Ямбол, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря П.Г.У. в присъствието на прокурора М. Б. А. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20232300100258 по описа за 2023 година

Подадена е искова молба от М. Т. С. и П. Т. С., двамата от гр.*, срещу Окръжен съд - гр.Сливен, в която се твърди, че с постановление от 11.03.2016 г. Окръжна прокуратура - Сливен е образувала досъдебно производство срещу „неизвестен извършител", без да посочи законния повод и достатъчното данни за извършено престъпление по чл.278, ал.6 от НК. На 17.03.2016 г. Окръжен съд - Сливен е постановил Определение №112, разрешаващо извършване на претърсване и изземване от дома на М. Т. С., находящ се в гр.*, ул.**** и в наследствен имот на ул. „***, обитаван от П. Т.

С. и неговото семейство, на основание чл.161, ал.1 от НПК. Съдебният акт е постановен, без да бъде образувано частно наказателно дело. На 22.03.2016 г.

ОД на МВР – Сливен, съвместно с полицаи от ГДНП – София са извършили процесуално-следствено действие претърсване и изземване и са иззели множество предмети - частна собственост на ищците. На същата дата с постановление те са привлечени като обвиняеми и им е наложена мярка за неотклонение „подписка". След внесени срещу тях обвинителни актове Окръжен съд – Сливен е образувал НОХД №277/2017 г. по ДП „ИП“/2016 г. по описа на ОД на МВР - Сливен и на 02.06.2017 г. с Разпореждане №540, на основание чл.249, ал.1 и 2, вр. с чл.248, ал.2, т.3 от НПК, е прекратил съдебното производство и върнал делото на Окръжна прокуратура–Сливен.

Повторно внесеният обвинителен акт е разгледан от същия съдия-докладчик (Г.Н.) по новообразуваното НОХД №243 по описа на СлОС за 2018 г., като разпоредителното заседание е насрочено за 25.06.2018 г. - повече от година след Разпореждане №540 по НОХД №277/2017 г. на СлОС. След четиринадесет съдебни заседания на 30.04.2019 г. СлОС е постановил 1

Присъда №10 по НОХД №243/18 г., с която е признал ищците за виновни.

Изготвил е мотивите към нея на 27.08.2019 г.- близо 4 месеца след постановяването на присъдата. Същата е потвърдена с Решение №184 по ВНОХД №210/2019 г. по описа на Апелативен съд - гр.Бургас. С Решение №134/16.11.2020 г. по КНД №490 по описа на Върховния касационен съд това решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на на Бургаския апелативен съд. С Решение №58/2021 г. от 07.03.2022 г. по ВНОХД №273/2020 г. той е намалил размера на наложените наказания на ищците и е потвърдил присъдата на СлОС в останалата й част. ВКС е образувал КНД №319/2022 г., което на 27.05.2022 г. е обявено за решаване, но все още не е приключено. Така наказателното производство, водено срещу ищците от Сливенския окръжен съд, е продължило повече от 7 години.

Ищците се позовават на практиката на ЕСПЧ, според която по-голяма част от забавянията по делото са настъпили заради начина, по който Окръжният съд е разгледал делото - множеството съдебни заседания, по време на които са били допускани многобройни закъснели доказателствени искания на страните, без да бъдат идентифицирани спорните въпроси. В случая ответникът е отлагал делото, заменяйки вещи лица по назначената експертиза, което е довело до 6месечно забавяне на производството. Забавено е и изготвянето на мотивите, без съдът да се е позовал на фактическата и правна сложност на делото, каквато според ищците не е налице. Продължителността на производството повече от седем години и наложената мярка за процесуална принуда са им причинили неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени напрежение, тревоги, нерви, безнадеждност, безсилие и отчаяние, адаптивно разстройство.

Поради това искат осъждане на ответника да им заплати обезщетения за вредите в размер на по 32500 лв.

В с.з. исковете се поддържат лично от ищците.

В срока за отговор ответникът Окръжен съд – Сливен, представляван от М.Д. – административен ръководител, председател на Окръжен съд – Сливен, заявява по отношение на допустимостта на исковете, че ищците не са изпълнили предпоставките по чл.8, ал.2 ЗОДОВ спрямо НОХД №277/2017 г. по описа на СлОС, което е било прекратено и в тази част исковото производство е недопустимо. Изразено е становище за допустимост на исковото производство по отношение на НОХД №243/2018 г. по описа на СлОС, тъй като същото към момента не е приключило и делото е все още висящо. По отношение на основателността на исковете, ответникът е заявил становище за тяхната неоснователност. Счита, че продължителността на наказателното производство в съдебната му фаза следва да се изчислява от сезирането на съда с внасянето на обвинителния акт. Твърди, че СлОС като субституент на държавата не носи отговорност за вреди, за възникването на които не е създал риск. Сочи, че описаните в исковата молба процесуални действия на Прокуратурата на РБ, в лицето на Окръжна прокуратура Сливен, са неотносими към въпроса за продължителността на наказателното производство в съдебната му фаза. Изложените твърдения за развитието на наказателното производство пред въззивната и касационната инстанции също нямат отношение по въпроса за ангажиране отговорността на Държавата в 2 лицето на Окръжен съд -Сливен, за разглеждане на делото в разумен срок и пред този съд не е допуснато нарушение на регламентираното от чл.6, §1 ЕКЗПОС право на ищците като подсъдими. Изтъква се, че не е вярно твърдението, че СлОС е дал разрешение за извършване па процесуалноследствени действия с определение №112/17.03.2016 г., без да е образувано частно наказателно дело от общ характер, като съдебният акт е постановен в рамките на ЧНД №151/2016 г. по описа на СлОС. Според ответника след внасяне на обвинителния акт в съда на 16.05.2017 г. съдебното производство се е развило в кратък срок, а за периода от време, в който са продължили действията на прокуратурата, ОС-Сливен не следва да отговаря.

Продължителността на съдебното производство по образуваното след внасяне на обвинителен акт на 14.05.2018 г. НОХД №243/2018 г. е разумна- по-малка от една година. Анализирайки развитието на делата, вкл. отложените множество съдебни заседания, както и причините за отлагане, ответникът счита, че не са налице основания да се приеме, че съдебното производство пред него е продължило извън рамките на разумния срок по чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС и действията на Сливенския окръжен съд не са създали риск и не са станали повод за неразумна продължителност на разглеждането му, както в съдебното производство, така и в осъществения впоследствие инстанционен контрол. Моли ЯОС, в случай че не прекрати производството по предявените искове като недопустими, да ги отхвърли като неоснователни, с произтичащите от това последици, съгласно чл.10, ал.2 ЗОДОВ.

В с.з. ответникът, чрез процесуалния си представител зам.административен ръководител на Окръжен съд – Сливен Х.М., поддържа всички съображения, изложени в отговора на исковата молба и пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

Представителят на Окръжна прокуратура –Ямбол прокурор М. Б. заявява становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, тъй като НОХД № 243/2018 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, което е образувано въз основа на обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Сливен на 16.05.2018 г., е решено с акт на съда през м.април 2019 г. Счита, че Окръжен съд - Сливен е разгледал образуваното дело за по-малко от една година и този срок по никакъв начин не е неразумен и не е налице забавяне от страна на ответника. Пледира за отхвърляне на исковете.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорна описаната в исковата молба фактическа обстановка относно образуването с постановление от 11.03.2016 г. на Окръжна прокуратура Сливен на досъдебно производство срещу „неизвестен извършител"; произнасянето на 17.03.2016 г. на Окръжен съд - Сливен с Определение №112, разрешаващо извършване на претърсване и изземване от дома на М. Т.

С., находящ се в гр.*, ул.**** и в наследствен имот на ул. „***, обитаван от П. Т. С. и неговото семейство, на основание чл.161, ал.1 от НПК. Видно от приложеното ЧНД № 151/2016 г. на ОС-Сливен определението е постановено в рамките на така образуваното дело с посочения номер.

3

Не е спорно, а и от приложените по ЧНД № 151/2016 г. на ОС-Сливен копия на протоколи за претърсване и изземване на разследващи полицаи в ОД на МВР – Сливен и РУ-Сливен е видно, че на 22.03.2016 г. е извършено претърсване и изземване от горепосочените адреси и са иззети множество предмети от ищците. Безспорно е, че на същата дата с Постановления на ст. разследващ полицай по ДП № 43 „ИП“/2016 г. по описа на ОД на МВР Сливен ищците са били привлечени като обвиняеми за престъпление по чл.278, ал.6 пр.3 от НК, за държане на повече от три археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, за престъпление, извършено от П. С., по чл.354, ал.1 пр.4 алт.1 от НК за държане на високорискови наркотични вещества без надлежно разрешение с цел разпространение и за престъпление по чл.339, ал.1 от НК и престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, извършени от М. С.. Взета им е била мярка за неотклонение „подписка". Копия от постановленията са приложени към исковата молба.

Не е спорно, че е внесен срещу ищците обвинителен акт в Окръжен съд – Сливен (копие от който не е представено по настоящото дело), като въз основа на обвинението е образувано НОХД №277/2017 г. Представено е копие на Разпореждане №540/02.06.2017 г., с което на основание чл.249, ал.1 и 2, вр. с чл.248, ал.2, т.3 от НПК, поради допуснати в досъдебната фаза съществени процесуални нарушения, съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на Окръжна прокуратура–Сливен.

Безспорно е, че отново е внесен от ОП – Сливен обвинителен акт срещу ищците (копие от който не е представено по делото), въз основа на който е образувано НОХД № 243/2018 г. по описа на СлОС. Според ответника внесеният обвинителен акт е за престъпления по чл. 278, ал. 6, предл. 3 НК и за престъпление по чл. 277, ал. 7 НК. Страните не спорят, че по НОХД №243/2018 г. разпоредителното заседание е насрочено за 25.06.2018 г. В исковата молба се твърди, че са проведени четиринадесет съдебни заседания.

Към отговора са приложени копия от протоколите за открити съдебни заседания на 02.10.2018 г., 09.11.2018 г., 21.01.2019 г., 19.02.2019 г., 07.03.2019 г., 21.03.2019 г., 27.03.2019 г., 16.04.2019 г., 30.04.2019 г.

Извършени са множество процесуални действия по събиране на доказателства –писмени, гласни, изслушани са вещите лица по изготвеното в досъдебната фаза заключение по назначените в досъдебното производство комплексна историческа, археологическа и нумизматична експертизи, назначена е повторна експертиза, по която са заменяни вещите лица за попълване на състава й, доколкото експертите са заявили, че е невъзможно да участват в експертизата; предявени са множество веществени доказателства, изслушвани са обяснения на подсъдимите. Делото е отлагано и по искания на подсъдимите за събиране на доказателства, вкл. прочитане на всички представени от ОП – Сливен протоколи за извършено претърсване и изземване, за приобщаване на ЧНД № 151/2016 г., по което е постановено определение № 112/17.03.2016 г. – за даване на разрешение за извършване на претърсване и изземване на веществени доказателства, поради което са отменяни протоколни определения (от 19.02.2019 г. и 21.03.2019 г.) за 4 приключване на съдебното следствие, което е било възобновявяно.

Предприети са от прокуратурата няколко изменения в обвинението.

В с.з. на 30.04.2019 г. СлОС е постановил Присъда №10 по НОХД №243/18 г., с която е признал ищците за виновни по повдигнатите обвиния.

Подробно е описал предмета на престъплението, като са отнети в полза на държавата над 2000 монети и други археологически обекти. Изготвени са мотивите към присъдата на 27.08.2019 г. Присъдата е потвърдена с Решение №184 по ВНОХД №210/2019 г. по описа на Апелативен съд - гр.Бургас. С Решение №134/16.11.2020 г. по КНД №490/2020 г. по описа на Върховния касационен съд въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на на Бургаския апелативен съд с указания за събиране на доказателства, вкл. назначаване на нова експертиза. След отмяна на определение за спиране на производството по делото, постановено в с.з. на 28.05.2021 г. от БАС, с решение от 08.11.2021 г. на ВКС, е постановено Решение №58/2021 г. от 07.03.2022 г. по ВНОХД №273/2020 г., с което БАС е намалил размера на наложените наказания на ищците, частично е оправдал подсъдимия М. С. по обвинението за престъпление по чл. 278, ал. 6 НК в частта относно общата стойност на археологическите обекти над 52829 лв. до 62727 лв. и е потвърдил присъдата на СлОС в останалата й част. Не е спорно, че ВКС е образувал КНД №319/2022 г., което на 27.05.2022 г. е обявено за решаване, но все още не е приключено.