Определение № 563 от 01.06.2022, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 563 гр. Благоевград, 01.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20221200500411 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А.К.П.З.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., 1527, ул. „П.В.“ № 29, ет. 3, представлявано от Я.Я., против Разпореждане № 884/ 31.03.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 777/ 2022 г. по описа на РС – Благоевград, в частта, в която е отхвърлено подаденото заявление от „А.К.П.З.“ ООД, ЕИК *****, за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение против КР. Б. С., ЕГН **********, за сумата от 70.08 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.11.2020 г. до 06.02.2021 г., за сумата в размер на 160.00 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 06.12.2020 г. до 06.02.2021 г. и сумата в размер на 120.00 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране.

Жалбоподателят изразява несъгласие с обжалваното разпореждане и поконкретно срещу изводите на съда, че е извън правомощията на заповедния съд да отхвърля заявление за издаване на заповед за изпълнение приемайки, че сделката, от която заявителят черпи права, е невалидна. Поддържа се, че неправилно районният съд е приел, че клаузите, с които са уговорени претендираните вземания са нищожни поради неравноправния им характер.

Жалбоподателят счита, че тъй като липсват императивни норми, 1 регламентиращи максималния размер на възнаградителната лихва, поради което не е налице накърняване на добрите нрави. Излага доводи, че вземането за лихва за забава произтича от договорната уговорка, че длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената главница по договора за кредит върху непогасения й остатък. В жалбата се навеждат доводи, че нищожността на договорните клаузи поради неравноправния им за потребителя характер, е особен вид недействителност, който се откроява от общите хипотези на противоречие със закона или добрите нрави. В жалбата се излагат твърдения, че уговорената неустойка е предназначена да обезщети евентуални вреди от неизпълнението на договора и с нея не се цели резултат, извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

В заключение се прави искане разпореждането на първостепенния съд да бъде отменено и да бъде издадена заповед за изпълнение за процесната сума.

Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане в обжалваната част и да разпореди издаването на заповед за изпълнение.

Въззивната инстанция намира така подадената частна жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена от активно легитимиран правен субект, срещу акт подлежащ на обжалване, в предвидения за това срок и съдържа необходимите - форма, съдържание и приложения. Разгледана по същество, съдът установи следното:

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д.

№ 6/ 2017 г., ОСГТК, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. Съгласно разпоредбата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата 2 инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

С обжалваното разпореждане районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за сумата от за сумата от 70.08 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.11.2020 г. до 06.02.2021 г., за сумата в размер на 160.00 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 06.12.2020 г. до 06.02.2021 г. и сумата в размер на 120.00 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, като е приел, че в случая са налице основанията по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК за отхвърляне на заявлението в тези части, поради противоречие с чл. 143, т. 3 ЗЗП, тъй като посочените услуги и лихви водят до неоснователно обогатяване, като тези клаузи създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата.

Настоящият състав споделя аргументите на първата инстанция, като намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно.

В съдебната практика – Решение № 231/06.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 875/2017 г., I т. о., ТК, Решение № 51/4.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, II т. о., Решение № 98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, I т. о. и др. се приема, че на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП защитата при неравноправен характер на договор, сключен с потребител, е изключена за индивидуално уговорените клаузи, но се прилага за останалата част от договора - на основание чл. 146, ал. 3 ЗЗП .

При потребителски договор и възражение за неравноправен характер на клаузи от същия или при служебна проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от потребителски договор, доколкото нормата на чл. 146, ал. 4 ЗЗП има императивен характер, доказването на обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена е в тежест на доставчика на услугата. Само обстоятелството, че договорът е подписан е ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя. Ако посоченото обстоятелство - подписване на договора от потребителя, би освобождавало 3 търговеца от задължението да докаже, че клаузите са били индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица изключване на защитата при всички потребителски договори.

В заповедното производство, проверката за неравноправния характер на клауза в потребителски договор се проверява служебно от съда, при инициирано искане до съда за издаване на заповед за изпълнение, по силата на императивната разпоредба на чл. 146 ЗЗП, както и по силата на чл. 411, ал.

2, т. 3 ГПК, където законодателя изрично овласти заповедния съд. В този смисъл, възражението в частната въззивна жалба е неоснователно.

Като изцяло споделя изцяло горното разбиране и се присъединява към него, настоящия състав споделя извода на първата инстанция, че част от искането се основава на неравноправни клаузи.

Искането е основано на неравноправни клаузи, както правилно е приел заповедния съд. Клаузата в договор е неравноправна, когато: 1/ не е индивидуално уговорена; 2/ е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3/ създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ е сключена във вреда на потребителя.

При установяване в кумулативна даденост на посочените предпоставки, една клауза се явява неравноправна, независимо, дали е сред изрично посочените в чл. 143, ал. 1, т. 1 – т. 18 ЗЗП - поменатото посочване е примерно и неизчерпателно.

В конкретния казус, според настоящия състав, са налице всички горепосочени елементи от сложния фактически състав, сочещ на неравноправност на обсъжданите клаузи от процесния договор, вкл. и предвид че същите попадат в хипотезата на примерно посочените такива по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗЗП. А че уговорената такава в процесните текстове създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните, е безсъмнено.

При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя – физическо лице и липсата на противни твърдения по своята правна характеристика отговоря на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на ЗПК и ЗЗД и с 4 оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“ приложимите норми са и тези на ЗЗП, съгласно чл. 24 ЗПК във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП, като чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Със заявлението се претендира заплащане на за сумата от 70.08 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.11.2020 г. до 06.02.2021 г..

Изводът на първостепенният съд е правилен досежно претендираната договорна лихва. В обстоятелствената част вземането за сумата от 70.08. лв. не е индивидуализирано в достатъчна степен. Посочен е период, за които се претендира, но не става ясно как е формирана – какъв е договореният между страните лихвен процент. Ето защо, за да се гарантира правото на защита на длъжника, в тази част заявлението е отхвърлено правилно.

Въззивният съд счита, че при тази аргументация на първостепенният съд, жалбата е неоснователна.

Заповедният съд е задължен да се произнесе по въпроса за противоречието на искането със закона или с добрите нрави, изводимо от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК. Самият законодател е вменил такова задължение на заповедния съд, поради което и възражението на жалбоподателя, с което се отрича компетентността на районния съд по тези въпроси е неоснователно. В този смисъл е и Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 на II т. о. на ВКС.

Правилен е и изводът на съда за нищожност на неустойката за неизпълнение на задължение. От обстоятелствената част на заявлението е видно, че неустойката се дължи от заемателя по договора за заем при непредоставяне на обезпечение чрез поръчителство от последния, в тридневен срок от датата на падежа на задължението. Предоставянето на обезпечение чрез поръчителство е поставено под условие, в случай, че заемателят изпадне в забава. Поради неизпълнението на това задължение на длъжника е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 134, 70 лв. Този размер на уговорената неустойка е определен в нарушение на чл. 143, ал. 5 от ЗЗП.

Освен това, уговорката задължението за предоставяне на обезпечение да е последващо спрямо момента на отпускане на кредита и да е обусловено от забавата на длъжника обезсмисля извършването на оценка на кредитоспосопобността на потребителя.

5

Изложеното налага извода, че заемодателят използва коментираната клауза единствено като средство за увеличение размера на главния дълг, а не за постигане на присъщите обезпечителна и обезщетителна цели. Ето защо, изводът на заповедния съд за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26 от ЗЗД, е правилен.

Второто вземане за сумата от 79, 68 лева, дължима за такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължението, е уговорено в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Уведомяването на длъжника за допусната от него забава и предупреждение за последиците от нея, посредством телефонни обаждания, изпращане на писма, електронни съобщения, поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на вземането са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход.

Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. От тук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на забраната на чл. 33 от ЗПК. Ето защо настоящият състав споделя изводите на първостепенния съд за нищожност на коментираната клауза.