Определение № 1702 от 11.01.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1702 гр. София, 23.12.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Мирослав Стоянов като разгледа докладваното от Мирослав Стоянов Въззивно частно наказателно дело № 20211100604966 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частна жалба на Р.Ц. и М.Ц. чрез упълномощения защитник адв.

А.И. срещу Определение от 18.11.2021 г. по нохд № 6215/2021 г. на СРС в следните части, с които са оставени без уважение: молбата на горепосочените лица за конституирането им като граждански ищци против подсъдимия М.Ц. и не е приет за съвместно разглеждане предявения гражданския иск от същите лица срещу подсъдимия М.Ц.; исканията за събиране на нови доказателства – назначаване на съдебнооценителна експертиза и изискване на информация от ДСИ за съответно изпълнително дело; искането за отстраняване на допуснати несъответствия в обвинителния акт относно неправилното посочване на сумите и периодите на дължимост на вноските за издръжка, издръжка за минало време и законна лихва за забавено плащане.

С жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение.

Твърди се, че подсъдимият не е изплащал каквато и да е издръжка на двете си дъщери, които са жалбоподатели. Неправилно са определени сумите и периодите на задълженията за издръжка по обвинителния акт, тъй като същите не съответстват на приложеното в досъдебното производство влязло в сила Решение № 132866 от 29.05.2017 г. по гр.д. № 56910/2016 г. на СРС, 80-ти състав, като не е посочена присъдената издръжка за минало време, както и законната лихва върху главничните задължения. Иска се отмяна на акта в обжалваните части.

Предвид гореизложеното, с оглед събраните по делото доказателства и въз основа на закона, въззивният съд приема за установено следното:

Производството пред СРС е образувано по повод обвинителен акт срещу М.Ц. за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК за неизплатена издръжка на двете му 1 дъщери Р.Ц. и М.Ц..

За да постанови атакувания съдебен акт, районният съд е приел, че характерът на твърдяното престъпление по чл. 183 НК изключва присъждането отново на вече дължимата издръжка, като разглеждането на граждански иск в наказателното производство ще затрудни неговото разглеждане и съответно ще отложи делото.

Отбелязва се, че в молбата относно гражданския иск се иска присъждане на суми, невключени в обвинителния акт, а основанието на този иск произтича само от описаното в акта деяние. Липсват мотиви на районния съд относно неуважаването на доказателствените искания на жалбоподателите. Съдът е приел, че не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, тъй като съдът не може да дава указания на прокурора какво обвинение да повдигне, нито да се произнася в хода на разпоредителното заседание относно доказаността на обвинението, а може само да преценява дали обвинението е разбираемо при липса на взаимно изключващи се твърдения.

Жалбата е недопустима в частите, с които молбата на пострадалите лица за конституиране като граждански ищци и неприемане за съвместно разглеждане на гражданския им иск срещу подсъдимия М.Ц. и не са уважени доказателствените им искания, посочени в становище от 18.11.2021 г. за назначаване на съдебно-оценителна експертиза за актуалния размер на задълженията за издръжка и техните периоди съгласно Решение № 132866 от 29.05.2017 г. по гр.д. № 56910/2016 г. на СРС, 80-ти състав, както и за изискване на информация по изп.д. № 1224/2017 г. на ДСИ М.З. при СРС относно същата задача по поисканата експертиза. Определението, с което съдът отказва да конституира пострадали лица като граждански ищци и да приеме за съвместно разглеждане техния граждански иск срещу определено лице, както и определението, с което съдът оставя без уважение исканията им за събиране на нови доказателства, е необжалваемо, тъй като не е предвиден инстанционен контрол по отношение на актовете на съда в разпоредителното заседание по тези въпроси. Такава възможност е предвидена единствено за определението на съда по въпросите по чл.

248, ал. 1, т. 3 и т. 6 НПК, а именно – по отношение на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници, както и по отношение на взетите мерки за процесуална принуда (чл. 249, ал. 3, предл. 1 НПК).

Настоящият въззивен съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд относно това, че съдът не може да се произнася по доказаността на обвинението.

Съдът не може да преценява съответствието на обвинението с експертизата и други гласни доказателства, като преценката му относно допуснати съществени процесуални нарушения е сведена до наличието на ясна обвинителна теза, съответствие между обстоятелствена част и диспозитива на обвинителния акт, както и дали описанието на двете инкриминирани деяния кореспондира на последното привличане на обвиняемия.

Отговорът на всички горепосочени въпроси е положителен според настоящия състав.

По гореизложените съображения въззивният съд намира, че жалбата в частите относно отказа за конституиране като граждански ищци, неприемане за съвместно разглеждане на гражданските искове и оставянето без уважение на доказателствените искания на жалбоподателите следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. В останалата горепосочена част относно позоваването на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения определението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно.

2

По тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на Р.Ц. и М.Ц. чрез упълномощения защитник адв. А.И. срещу Определение от 18.11.2021 г. по нохд № 6215/2021 г. на СРС в следните части, с които са оставени без уважение: молбата на горепосочените лица за конституирането им като граждански ищци против подсъдимия М.Ц. и не е приет за съвместно разглеждане предявения гражданския иск от същите лица срещу подсъдимия М.Ц.; исканията за събиране на нови доказателства – назначаване на съдебнооценителна експертиза и изискване на информация от ДСИ за съответно изпълнително дело.

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 18.11.2021 г. по нохд № 6215/2021 г. на СРС в частта, с която е оставено без уважение искането за отстраняване на допуснати несъответствия в обвинителния акт относно неправилното посочване на сумите и периодите на дължимост на вноските за издръжка, издръжка за минало време и законна лихва за забавено плащане.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3