Протокол № 367 от 26.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 367 гр. Пазарджик, 26.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Антоанета Л. Метанова

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20265200500254 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Жалбоподателят А. Г. П., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. И. Д. К., редовно упълномощена, с пълномощно приложено пред първоинстанционния съд.

Ответникът С. Л. С., редовно призован, не се явява. З а него се явява адв.

В. П. К., редовно упълномощен.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 49/19.01.2026 г., постановено по гр.д. № 3290/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, Е ПРЕКРАТЕНО производството по гр.д.

№ 3290/2025 г. по описа на РС Пазарджик в частта по предявения от А. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Найден Геров“ № 9, ет.1, със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Райко Даскалов” №2, ет.1, чрез адвокат И. Д. К. от АК Пазарджик, против С. Л. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ул. „Странджа“ № 27, вх. А, ап. 4, иск с правно 1 основание чл.439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 2,56 евро /5,00 лева/ за изпълнителен лист, такси и разноски, платени от взискателя в размер на 34,87 евро /68,20 лева/, и за такси и разноски по изпълнението в размер на 3382,66 евро /6615,91 лева/, предмет на принудително изпълнение по изп.дело № 199/2025 г. по описа на ЧСИ Георги Тарльовски, рег. № 882 на КЧСИ, като недопустими.

ОТХВЪРЛЕН Е предявеният от А. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Найден Геров“ № 9, ет.1, със съдебен адрес: гр.

Пазарджик, ул. „Райко Даскалов” №2, ет.1, чрез адвокат И. Д. К. от АК Пазарджик, против С. Л. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ул. „Странджа“ № 27, вх. А, ап. 4, иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 5920,27 евро /11 579,05 лева/, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 03.07.2019 г. до окончателното изплащане, разноски по делото за държавна такса в размер на 236,81 евро /463,16 лева/ и адвокатско възнаграждение в размер на 608,44 евро /1190 лева/, предмет на принудително изпълнение по изп.дело № 199/2025 г. по описа на ЧСИ Георги Тарльовски, рег. № 882 на КЧСИ, образувано въз основа на Изпълнителен лист № 680, издаден на 16.06.2020 г. по гр.д. № 2748/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик.

ОСЪДЕН Е А. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Найден Геров“ № 9, ет. 1, да заплати на С. Л. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ул. „Странджа“ № 27, вх. А, ап. 4, разноски в размер на 1508,31 евро.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. И. Д. К., в качеството й на пълномощник на А. Г. П., с изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, само в неговата отхвърлителна част. Твърди се, че същото било постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила в обжалваните части. Изложени са подробни съображения в тази насока, като основно се твърди, че още с исковата претенция по чл. 124, ал.1, пр.2 във вр.с чл. 439, ал.

2 от ГПК ищецът бил заявил, че не дължи сумите по изпълнителен лист № 680, издаден на 16.06.2020 г. от Районен съд Пазарджик, както и тези в размер на - 5.00 лева за изпълнителен лист, такси и разноски, платени от взискателя в размер на 68,20 лева, и за такси и разноски по изпълнението в размер на 6615,91 лева, тъй като изпълнително дело № 199/2025 г., по описа на ЧСИ Георги Тарльовски, с per № 882, с район на действие Пазарджишки окръжен съд било образувано въз основа на същия лист, сумите по който, считат за погасени по давност, а съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК, искът на длъжника можело да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което било издадено изпълнителното основание, или гореизброените суми, считат за факти настъпили след приключване па съдебното дирене, като вземания на Държавата в качеството на „взискател по право“ в размер на 67055,58 лева по изпълнително дело № 2

199/2025 г., по описа на ЧСИ - Георги Тарльовски, с рег. № 882, с район на действие Пазарджишки окръжен съд, били уточнили, че не са предмет на оспорване в настоящето производство.

Твърди се, че към момента на подаването на исковата молба в съда, А. Г.

П. не бил уведомен за образуваните срещу него изпълнителни дела, а именно изпълнително дело № 429/2020 г. по описа ЧСИ Мария Николова-Ангелова, е per. № 884, с район на ОС Пазарджик, което в последствие било прехвърлено към ЧСИ Георги Тарльовски с per. № 882 с район на действие ОС Пазарджик и изпълнително дело № 20218820400451. по описа на ЧСИ Георги Тарльовски с per. № 882 с район на действие ОС Пазарджик, прекратено на 21.01.2025 г., на основание чл. 433 ал. 1, т.8 ГПК, респективно не му били връчени, каквито и да било документи и съобщения по тях. Едва на 18.07.2025 г., ищецът бил получил покана за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело № 199/2025 г., образувано при ЧСИ Георги Тарльовски, с per. № 882 с район на действие ОС Пазарджик, като му било съобщено, че към 18.07.2025 г. задължението по изпълнителното дело било в общ размер на 95 019.32 лв.

(деветдесет и пет хиляди и деветнадесет лева и тридесет и две стотинки), от които - Главница: 11 579.05 лева, ведно със законна лихва в размер на 8 042.42 лева за периода 03.07.2019 - 18.07.2025 год.; Разноски по гр.дело. Държавни такси: 463.16 лева Разноски но гр.дело, адв. възнаграждение: 1 190.00 лева, Разноски по гр.дело: 5.00 лева Вземания на Държавата в качеството на „взискател по право": 67 055.58 лева; Такси и разноски, платени от взискателя: 68.20 лева; Такси и разноски по изпълнението: 6 615.91 лева.

Именно поради тази причина, при предявяването на иска и с първоначално подадената искова молба на 22.08.2025 г., ищецът бил поискал на основание чл. 124, ал.1, пр.2 във вр.с чл. 439, ал.2 от ГПК, да бъде признато за установено, че същият не дължал на ответника С. Л. С., суми по Изпълнителен лист № 680, издаден на 16.06.2020 г. от Районен съд Пазарджик, 28 с-в/отд. на основание чл.404, т. I и чл. 405, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на Решение № 49/17.1.2020 г., постановено по гражданско дело № 2748/2019 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, Гражданска колегия, влязло в законна сила на 17.1.2020 г., тъй като съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започвала да тече от деня, в който вземането било станало изискуемо, и след като вземането било установено със съдебно решение, следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и да бъде прието, че давността била изтекла на 17.01.2025 г..

Сочи се, че с подадения от ответника писмен отговор била оспорена датата на която била изтекла 5-годишната погасителната давност - 17.01.2025 г., с твърдения, че имало действия по изпълнително дело № 429/2020 г. по описа ЧСИ Мария Николова-Ангелова, които я прекъсвали, като се излагат твърдения, че давността била изтекла на 09.08.2025 г., тъй като с молба от 10.08.2020 г., било поискано от взискателя, да бъдат наложени запори на длъжника А. Г. П.. Със становище входирано по делото на 15.12.2025 г., от страна на ответника било изложено, че са неоснователни твърденията на ищеца, че присъдените суми по гр.дело № 2748/2019 г. по описа на PCПазарджик били погасени по давност към дата 17.01.2025 г., тъй като след 3 образуването на изп. дело № 429/2020 г. по описа ЧСИ Мария НиколоваАнгелова е per. № 884 е район на действие - ОС - гр. Пазарджик били извършени действия, прекъсващи давността, а именно: наложени на 20.07.2020 г. запори в Национално бюро за правна помощ, в банка „ДСК", в “АЛИПЦ БАНК“ АД, „ЦКБ“ АД и „ЮРОБАПК“ АД, като според ответника, тази давност изтичала на 19.07.2025 г. На следващо място, на 12.08.2020 г„ били наложени още четири запора, като всеки от тях бил прекъснал давността, която давност следвало да изтече на 11.08.2025 г. На следващо място се твърди, че със запорно съобщение от 26.08.2020 г. с наложен запор върху автомобил на длъжника с марка „ЛАНЧИЯ ТЕМА“, с per. № РА9785АВ, като според ответника давността следвало да изтече на 25.08.2025 г.

Сочи се, че има постановена противоречива съдебна практика, като в редица решения се приемало, че при прекратено принудително изпълнение и независимо от основанието за прекратяване се обезсилвали по право предприетите изпълнителни действия и дори да имало такива и да са били от вида на посочените в чл. 116, б. „в“ ЗЗД, те не можели да доведат до прекъсване на давността. Изключение при ефекта на обезсилване в тези решения се допускало само за изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица били придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. В тази връзка било и приетото в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 . на ОСТТК виждане, че перемпцията настъпвала по силата на закона и при нововъзприето в същия тълкувателен акт разрешение за многократно прекъсване на давността в изпълнителния процес, която не спирала да тече и при неговата висящност.

Следвало също да се отбележи, че с горепосоченото Тълкувателно решение № 2 било обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г., като било дадено задължително за съдилищата тълкуване, че образуваното изпълнително производство не спирало течението на давностния срок, както и че давността се прекъсвала с предприемане на всяко изпълнително действие, в рамките на определен изпълнителен способ, тоест към момента на подаване на молба за образуването на изпълнителното дело не било съществувало вземане, което да се реализирало по принудителен ред, тъй като същото вече било погасено по давност. От страна на длъжника по изпълнителното дело се подавали настоящите искове с възражение за изтекла давност, следователно ищецът не се отказвал от действието на погасителната давност.

Твърди се, че за жалбоподателя бил възникнал правен интерес от съдебното производство, чиято цел била да установи недължимост на вземането, тъй като същото било погасено по давност.

Твърди се, че нямало изрично произнасяне от страна на съда в атакуваното решение, относно направеното в условията на евентуалност искане, съдът да приеме, че претендираната сума в размер на 8 042.42 лева, като законна лихва върху главницата от II 579.05 лева за периода от 03.07.2019 г. до 18.07.2025 год., била погасена по давност на основание чл. 111, т.в от ЗЗД, а именно поради изтичането па тригодишната погасителна давност.

4

Твърди се, че вземането се погасявало с петгодишна давност за главницата и тригодишна давност от падежа за лихвите. Влязлото в сила неприсъствено решение се ползвало с изпълнителна сила. При постановено решение се формирала сила на присъдено нещо, относно съществуване на вземането и в този случай била приложима нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Сочи се, че всички извършени след 17.01.2025 г. правни и изпълнителни действия били без правно значение, тъй като към този момент давността за вземанията на ответника била изтекла. Осъществените от взискателя действия след датата на погасяване на вземането по давност ex lege били правно ирелевантни и непротивопоставими по отношение на длъжника, тоест всички, предприети по делото изпълнителни действия, с изключение на тези, от извършването на които трети лица били придобили права и редовността на извършените от трети лица плащания се обезсилвали по право. Твърди се, че общият петгодишен срок за погасяване на вземането на ответника по давност започвало да тече от датата на която вземането било станало изискуемо, а именно - 17.01.2020 година, то към 17.01.2025 година вземането се било погасило по давност, като същото се било превърнало в естествено право, лишено от възможността за принудителното му удовлетворяване.