Решение № 197 от 18.10.2023, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 278/2023
- Вид
- Решение № 197
- Подписан
- 18.10.2023
- В сила
- 25.01.2024
- Състав
- ЙОРДАНКА ХРИСТОВА ВУТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.165, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.165, ал.2, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.165, ал.2,т.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 197 гр. Ловеч, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЙКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20234310200278 по описа за 2023 година
С наказателно постановление №23-0906-000095/10.03.2023 год. издадено от Деян Петров Давидов – Началник група в сектор ПП при ОД на МВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021 год., са наложени на П. И. Т., ЕГН ********** от гр. ****** на основание чл.53 от ЗАНН, чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 700,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за това, че на 08.11.2022 г. около 15:01 часа, в община ЛОВЕЧ, на път Първи клас №4, като Водач на лек автомобил, ******, *****, БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: За това, че на 08.11.2022 г. в 15:01:48 часа на ПП I-4, км.
24+500, с. Сопот с посока на движение към гр. София управлява лек автомобил ****** с per.
***** собственост на ****** с ЕИК ******, със скорост 101 км/ч при максимално разрешена за населено място 50 км/ч, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Превишението от 51 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 %, е констатирано със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с № 120cd3d заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал № 120cd3d/0055315 радар ARH CAM S1 с № 120cd3d. АУАН е съставен по преписка № 906р1627/21 г. с нарушение № 16472 в присъствието на нарушителя, след като е поканен и попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от водача на МПС, с което е извършил:
1. ВОДАЧ ПРЕВИШАВАЩ РАЗРЕШЕНАТА МАКСИМАЛНА СКОРОСТ ЗА
НАСЕЛЕНО МЯСТО НАД 50 КМ/Ч, с което виновно е нарушил чл.21, ал. 1 от ЗДвП;
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят П. И. Т., който го обжалва в срок и моли същото да бъде отменено поради допуснати съществени нарушения на процесуалните превила и материалния закон. Сочи, че при издаване на Наказателното постановление са нарушени изискванията на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. На първо място излага, че в административното производство по никакъв начин не е установено, че е извършил виновно посоченото в НП. Сочи, че наказателното постановление е издадено в 1 нарушение разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, т.к. преди да се произнесе по преписката Началникът на с-р ПП към ОД на МВР - Ловеч не е събрал достатъчно доказателства, касаещи нарушението. Излага, че ако е бил изпълнил това свое задължение наказващият орган би установил, че не е нарушил разпоредбите на ЗДвП. Излага, че поради това в случая не е налице и виновно поведение и съответно не е осъществена твърдяната от АНО хипотеза по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Излага, че в НП се твърди, че е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, без да се сочи конкретна разпоредба, а това съществено затруднявало правото му на защита, т.к. не била посочена конкретна разпоредба от неговите многобройни хипотези, която АНО считал, че е нарушил. Излага, че в насока на посоченото в предходните пунктове е и пълната липса на мотиви в НП, които да обосноват наложеното административно наказание. Излага, че с обжалваното наказателно постановление, на основание Наредба № 1з-2539 на МВР, са му отнети 12 точки, а така формулирано това наказание съществено затруднявало правото му на защита, т.к. нито е посочено правилното юридическо наименование на този подзаконов нормативен акт, нито пък била цитирана конкретната разпоредба от него, въз основа на която АНО му е наложил това административно наказание. Предвид горното моли съда да отмени обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него, редовно призован, не се е явил и процесуалният му представител адв. К. К., който е представил писмена защита с вх. №8629/18.09.2023 г., в която е посочил, че представените от АНО писмени доказателства не са част от административната преписка по НП № № 23-0906000095 / 10.03.2023 г., издадено от Началник Група с-р ПП в ОД на МВР – Ловеч, тъй като били представени допълнително и според него самият АНО не ги е възприел като част от първата фаза на административното производство. Сочи, че поради тази причина РС не следвал да ги приема, т.к. било процесуално недопустимо в съдебната фаза от производството РС да „санира“ пропуските на АНО. На следващо място излага, че тези доказателства не следвало да бъдат приемани, т.к. не установявали по безспорен начин твърдяните в тях обстоятелства, а същевременно били ирелевантни за спора. Сочи, че двата бр. удостоверения от 26.05.2023 г. не съдържат данни за документите въз основа на които са издадени, което освен, че сериозно разколебавало правновалидната им стойност, не давало и обективни данни за компетентността на В. Д. и за Й.Й.в, относно установяване на административни нарушение по ЗДвП. Сочи, че представените по делото 2 бр. заповеди за преназначаване в длъжност: за В. Д. - от 17.10.2016 г. и за Й.Й.в – от 19.01.2021 г., за преназначаване не установявали по безспорен начин отразеното в тях. Сочи, че от приложения Протокол от 17.01.2022 г. ставало ясно, че е издаден за запознаване служителите от сектор ПП със Заповед от 12.01.2022 г. на Министъра на ВР, относно утвърждаване на правила за работа с АТСОКС, модел ARH CAМ S1, но че той не установявал посочените в протокола служители да са преминали задължителното обучение за съответното АТССКПДП. Сочи, че Ежедневна ведомост за периода 29.09.2022 – 16.11.2022 г. не установява дали Й С. Й. на 08.11.2022 г., в 15,01 ч., се е намирал на мястото на твърдяното в АУАН и НП нарушение, тъй като в нея единствено било посочено, че за 2 тази дата той е обслужвал участък М.1.6, което не било заявено в нито един от другите представени по делото доказателства и същевременно било различно от заявеното място на извършване на административното нарушение в АУАН и НП. Не държи на искането си за назначаване на съдебно графологическа експертиза по делото, но счита, че с оглед безспорните и видими несъответствия (за чието установяване не е нужно експертно мнение) на л. 2 от дневника, същият не следвало да бъде приеман и ценен като доказателство. Моли съда да отмени обжалваното НП, съобразно изтъкнатите от него аргументи дадени по същество в проведеното на 09.05.2023 г. съдебно заседание по делото. Моли да му бъдат присъдени разноски, съобразно представеното адвокатско пълномощно - на основание чл.
38, ал. 1, т. 3, предл. ІІ от ЗА.
Издателят на обжалваното НП – Началник Група в Сектор ПП при ОД на МВР гр.
Ловеч, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което представя жалбата и административно наказателната преписка, моли съда да потвърди обжалваното НП и да остави жалбата без уважение. На основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, моли съда да присъди минимално адвокатско възнаграждение на жалбоподателят, в случай, че бъде уважена жалбата и отменено обжалваното НП.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите В. Р.
Д., С. И. С. и Т. А. И., от писмените бележки на процесуален представител на жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 15.02.2023 год. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с бл. №196876 от св. В. Р. Д., в присъствието на св. С. И. С. и св. Т. А. И. против П. И. Т., ЕГН ********** от гр. ****** за това, че на 08.11.2022 г. около 15.01 часа, в обл. ЛОВЕЧ на ПП I-4, км.24+500, с. Сопот, при обстоятелства: За това, че на 08.11.2022 г. в 15:01:48 часа на ПП I-4, км. 24+500, с. Сопот с посока на движение към гр. София управлява лек автомобил ****** с per. ***** собственост на ****** с ЕИК ******, със скорост 101 км/ч при максимално разрешена за населено място 50 км/ч, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Превишението от 51 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 %, е констатирано със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с № 120cd3d заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал № 120cd3d/0055315 радар ARH CAM S1 с № 120cd3d. АУАН е съставен по преписка № 906р-1627/21 г. с нарушение № 16472 в присъствието на нарушителя, след като е поканен и попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от водача на МПС, с което виновно е нарушил чл.21, ал. 1 от ЗДвП. С акта са иззети като доказателства – преписка №906р-1627/2021 г. – нарушение №16472 и к.т. №7181077. По съставения акт жалбоподателят, в графа възражения собственоръчно е записал “По акта нямам възражения“. Актът е подписан от жалбоподателят на 15.02.2023 г., когато му е бил връчен и препис от последния г. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд – 3 по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Видно от събраните и приети и вложени като доказателства по делото писмени доказателства, в частност 1 бр. декларации по чл.188 от ЗДвП, се установява, че жалбоподателят е попълнил тази декларация на 19.12.2022 год., като обстоятелството, че именно той, а не друго лице е управлявало л.а. със превишена скорост от 101 км.ч. на 08.11.2022 г. в 15.01 часа е станало известно на актосъставителя едва на 19.12.2022 год.
Именно от тази дата започва да тече и предвидения в закона 3 месечен срок за съставянето на АУАН, който срок в случая с оглед на обстоятелството, че АУАН е съставен на 15.02.2023 г. е спазен от актосъставителя. Видно е от приложената по делото призовка и че жалбоподателят е бил поканен за съставянето на процесния АУАН и след като същия се е явил акта е бил съставен в негово присъствие, бил е подписан от него без възражения, и е спазена процедурата по връчването му. С оглед на гореизложеното направените в тази насока възражения се явяват неоснователни.
АУАН и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН досежно описание на нарушението. В акта е направено описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на наказаното лице нарушение.
Посочени са дата и място на нарушението, както и нарушените законови норми, като е налице пълно единство между фактическо и правно обвинение. Както в АУАН така и в НП са посочени и доказателствата които според АНО подкрепят административно наказателното обвинение. Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице, с оглед на което се явяват неоснователни наведените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения в тази насока.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителя и свидетелите при съставянето на акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите В. Р. Д., С. И. С. и Т. А. И., които пресъздават свои непосредствени възприятия, при обработването на снимков материал № 120cd3d /0055315 заснет с техническо средство СПУКС ARH CAM S1 с № 120cd3d, 4 заснемащо и записващо дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС.