Решение № 624 от 11.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 624 гр. Пловдив, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20235300500553 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от „Банка ДСК” АД, ЕИК: ***, град ***, представлявана от В.М.С. и Д.Н.Н., със съдебен адрес: ***, юрисконсулт С. Д., срещу решение № 4119/06.12.2022 г. по гр.дело № 20319 по описа на РС Пловдив за 2021 г.

С постъпилата въззивна жалбата се обжалва постановеното решение № 4119/06.12.2022 г. по гр.дело № 20319 по описа на РС Пловдив за 2021 г., с което се отхвърля предявения от „Банка ДСК” АД против Р. М. К. иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответницата, че тя, в качеството й на наследник по закон на З.И.(.) К., ЕГН **********, бивш жител на гр. ***, починала като вдовица на *** г. (преживяла съпруга на починалия й син А.И.Я.), дължи на ищеца следните суми до размера на притежавания от нея 1/4 наследствен дял от наследодателката й, а именно: сумата 409,88 лева - главница, произтичаща от Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 16.05.2009 г., сключен между праводателя на 1 ищеца („Банка ДСК“ ЕАД – гр. София) и наследодателката на ответницата (З.И./А. К.), в качеството на Кредитополучател, и лицето Б.Р.И., в качеството на Поръчител, сумата 99,80 лева – неплатена договорна лихва за периода 07.10.2017 г. – 16.05.2019 г., сумата 30,33 лева – неплатена санкционираща лихва за периода 14.10.2017 г. – 16.05.2019 г., сумата 73, 21 лева – законна лихва за периода 16.05.2019 г. – 21.04.2021 г., сумата 30 лева – разход за изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от 21.04.2021 г. до изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответницата, заедно с лицата З.А.К., М.А.К., М.И.К. и Б.Р.И., да заплатят солидарно на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №4858/30.05.2022 г., издадена по частно гр. дело № 6671/2021 г. по описа на ПРС – ІІ бр. състав, като неоснователен и недоказан.

Жалбоподателят счита решението неправилно, неоосновано и постановено в противоречие с актуалната съдебна практика, като излага съображения, че изискуемостта на задължението, възникнало от договор за потребителски кредит, е настъпила поради изтичане на краен падеж, поради което и не е било нужно изпращане на изрична покана до наследниците на починалия преди изплащане на задължението кредитополучател. Излага съображения, че, тъй като наследниците са били запознати със задължението в производството по чл. 54, ал. 1 ЗН, в което им е бил връчен препис от договора, са били наясно, че при приемане на наследството за всеки от наследниците ще възникне задължение за погасяване на кредита, съобразно размера на квотата му в наследството. Оспорва и извода на съда, че непредставяне на погасителен план към договора обуславя неоснователност на иска, тъй като са налице ясно посочени параметри в договора за кредит – лихвен процент, срок, ГПР, падежна дата за всяка вноска, поради което и може ясно да се извлече от съдържанието на договора. Счита, че съгласно реципираните от българския законодател норми на европейското право, тълкувани от СЕС, не е необходимо да се посочват точни дати на падежа на отделните вноски, стига условията по този договор да позволяват на потребителя да установи лесно и със сигурност падежите на тези вноски.

Цитира съдебна практика в подкрепа на твърденията си. Счита, е съдът не е отчел действащата приложима законова уредба към датата на сключване на договора, а искът доказан от приетата ССЕ, от която твърди да е видно, че задълженията не са погасени по давност. По отношение на разминаване на 2 бащиното име на починалия кредитополучател в договора и удостоверението за наследници счита, че този въпрос не е бил повдиган в исковото производство, не са давани указания за представяне на доказателства в тази насока и не са събирани данни, че става въпрос за различни лица, доколкото е посочено ЕГН, което е идентично в представените по делото доказателства.

Счита, че по делото е доказано по безспорен начин със събраните доказателства както възникване на договорното правоотношение, така и размерът на претенциите, поради което моли да бъде отменено обжалваното решение и присъдени разноски в пълен размер.

В постъпилия отговор на въззивната жалба въззиваемият счита жалбата неоснователна, а постановеното решение правилно и обосновано, в съответствие със събраните по делото доказателства. Твърди, че съдът не дължи указания на страната по отношение на разминаване на имената на кредитополучателя, доколкото доказване на претенцията е задължение на страната, а не на съда, като съдът няма задължения да подпомага страната в доказването. Счита, че поради липсата на представен по делото погасителен план не е установено наследодателят на ответника да е оставил непогасени задължения по кредита, поради което правилно съдът е отхвърлил претенциите. Моли за потвърждаване изцяло на обжалваното решение и присъждане на адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка на решението, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, каквито са и нормите, уреждащи материята за неравноправния характер на потребителския договор, поради което по отношение на тях намират приложение указанията в ТР №1/ 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС и въззивният съд следва да ги приложи при 3 произнасяне по правния спор между страните, независимо дали тяхното нарушение е въведено като основание за обжалване.

Пред първоинстанционния съд са били предявени искове от „Банка ДСК” АД – гр. София, с правно основание чл.422 ГПК, за признаване за установено, че Р. М. К., в качеството и на наследник на З. И. К., дължи заплащане на суми по сключения от нея Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 16.05.2009 г. с „Банка ДСК“ ЕАД – гр.

София, до размера на притежавания от нея дял от 1/4 от наследството, солидарно с Б.Р.И., в качеството на поръчител, а именно: сумата 409,88 лева главница, сумата 99,80 лева – неплатена договорна лихва за периода 07.10.2017 г. – 16.05.2019 г., сумата 30,33 лева – неплатена санкционираща лихва за периода 14.10.2017 г. – 16.05.2019 г., сумата 73, 21 лева – законна лихва за периода 16.05.2019 г. – 21.04.2021 г., сумата 30 лева – разход за изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от 21.04.2021 г. до изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответницата, заедно с лицата З.А.К., М.А.К., М.И.К. и Б.Р.И., да заплатят солидарно на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №4858/30.05.2022 г., издадена по частно гр. дело № 6671/2021 г. по описа на ПРС – ІІ бр. състав.

Твърденията на ищеца са, че между З.И.К. и „Банка ДСК“ ЕАД бил сключен договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 16.05.2009 г., като бил предоставен кредит в размер на сумата от 6000 лева, обезпечен с поръчителство на Б.Р.И., който кредитополучателят усвоил по разплащателна сметка и се задължил да заплати на кредитора за срок от 120 месеца, разсрочено, с падежна дата 7 число на месеца, съгласно погасителен план приложение № 1. Твърди, че задължението не е било изпълнено изцяло, като станало изискуемо изцяло на крайния падеж, като се установило, че титулярът по кредита бил починал, като било проведено производство по чл.

51 ЗН и призованите към наследяване наследници на З.И.К. приели наследството, като всички четирима наследници – дъщеря, снаха и внучки, наследявали при равни квоти, по ¼ идеална част от наследството. Поради това било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и ответникът Р. М. К., заедно с останалите наследници на починалия кредитополучател - З.А.К., М.А.К., М.И.К. и поръчителят Б.Р.И., били осъдени да заплатят на ищеца със Заповед за изпълнение на парично 4 задължение по чл. 410 от ГПК №4858/30.05.2022 г., издадена по частно гр. дело № 6671/2021 г. по описа на ПРС – ІІ бр. състав, посочените в заявлението суми, съгласно приложено извлечение от сметка.

Ответникът, чрез назначен особен представител адв. А., е оспорил исковата претенция като неоснователна и недоказана, оспорил е размера на наследствените права на ответника, изискуемостта на задължението, доколкото наследниците не са били поканени да погасят задълженията на наследодателя си, на осн. чл. 84 ЗЗД, поискал е представяне на погасителен план, посочен в договора.

С оспорваното решение районният съд е отхвърлил иска, като е приел, че достатъчно основание искът да се отхвърли като неоснователен и недоказан е липсата на доказателства за наследствено правоприемство между лицето, сключило договора за кредит и ответника, тъй като в договора за кредит е посочено лице с различно бащино име, въпреки, че е посочен съвпадащ ЕГН. Решението е мотивирано и с непредставяне на погасителен план – Приложение № 1 към Договора за потребителски кредит и поръчителство, поради което и с оглед разпоредбата на чл.190, ал.2 във връзка с чл.161 от ГПК, и създадените от ищеца пречки за събиране на доказателства е приел, че не се установява кредитополучателя по договора да дължи неизплатени суми по него след смъртта си.

При извършената служебна проверка на решението в обжалваната част, съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК въззивният съд намира, че същото е валидно и допустимо. Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи, както и да бъде направена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материално-правни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Относно възприетата от районния съд фактическа обстановка съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т. е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на 5 жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

Приложено е ч.гр.дело № 667/2021 г. на РС Пловдив, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №4858/30.05.2022 г. в полза на заявителя срещу З.А.К., М. А.К., М.И.К. и поръчителя Б.Р.И., за посочени в извлечение от сметка по Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 16.05.2009 г.

След връчване на заповедта на длъжника Р. К. по реда на чл. 47, т. 5 ГПК, е възникнал правен интерес от установяване на дължимостта на вземането, за което заповедния съд е дал указания за предявяване на иск, а искът е предявен в едномесечния срок от получаване на указанието на съда, поради което са налице специалните предпоставки за допустимост на иска по чл. 422 от ГПК, с оглед което същият следва да бъде разгледан по същество.

От фактическа страна, със събраните пред районен съд доказателства, е установено и не е оспорено от страните по делото сключването на процесния договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 16.05.2009 г. между З.И.К. и „Банка ДСК“ ЕАД, като от посоченото ЕГН на кредитополучателя и направената справка от НБД по приложеното частно гражданско дело с предмет чл. 51 ЗН, се установява, че кредитополучател е наследодателят на ответника – З.А.К., така, както е посочена и в приетото по делото удостоверение за наследници. От същото се установява, че кредитополучателят е починал на 16.08.2017 г., като е оставил наследници по закон две деца - син и дъщеря, които наследяват по равно оставеното наследство. След смъртта на сина на кредитополучателя декември 2017 г., неговата една втора идеална част от наследството е преминала в равни части към неговата съпруга и деца, поради което и ответникът, приела наследството с изрично волеизявление, вписано в книгата по чл. 51 ЗН по ч.гр.дело 20245/2017 г. на ПРС, приложено към настоящото производство, е получила 1/6 идеална част от наследството, като отговаря и за задълженията, останали в наследствената маса, съобразно дела си.