Определение № 47957 от 25.11.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47957 гр. София, 25.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Частно гражданско дело № 20231110134479 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба от длъжника (фирма), чрез процесуалния му представител адвокат Г. В за допълване на Определение № 16732/18.04.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 34479/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, с което издадената в полза на заявителя (фирма) против молителя Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.08.2023 г. е обезсилена, в частта за разноските, като в полза на молителя бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната.

В срокът по чл. 248, ал. 2 ГПК ответната страна по искането поддържа, че размерът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение отнесен към незначителната правна и фактическа сложност на производството се явява прекомерен. В отговора са изложени доводи, че съгласно Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г. при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът не е обвързан от праговете по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното

Молбата за допълване в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна за допълване на съдебен акт, с който съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските съгласно заявеното от молителя искане, обективирано в молба депозирана ведно с възражението по чл. 414 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество молбата се явява частично основателна, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по исканията за разноски, като без значение е 1 вида на акта, с който приключва делото. В разглеждания случай издадената срещу молителя заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е обезсилена на основание чл.

415, ал.5 ГПК, поради което длъжникът има право на разноски съгласно възприетото от въззивната инстанция становище, намерило израз в Определение № 1292/16.02.2022 г. постановено по в. ч. гр. д. № 13860/2021 г. по описа на СГС, ЧЖ-II-A състав. Обезсилването на издадената заповед за изпълнение е основание да се приеме, че кредиторът – заявител с действията си е довел до неоснователно въвличане на длъжника в заповедното производство, поради което следва да понесе санкционните последици на разноските на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

При определяне на размера на разноските, които да бъдат възложени в тежест на заявителя, следва да бъде съобразено своевременно заявеното от (фирма) възражение за прекомерност на претендираното от длъжника адвокатско възнаграждение, като при определяне на размера на дължимите разноски съдът не е обвързан от размерите, разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно разясненията дадени с Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/2022 г. В случая производството не се характеризира каквато и да е правна или фактическа сложност, поради което уговореният и заплатен хонорар се явява прекомерен. Заповедното производство е формално, като отправеното до съда искане за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде по образец утвърден с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци за заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Съгласно утвърдените образци ведно със заповедта на длъжника се изпраща и бланка за възражение, съдържаща указания за попълването й. Предвид изложеното възнаграждението на процесуалния представител на длъжника за подаване на възражение по чл. 414 ГПК следва да бъде намалено до сумата в размер на 50 лева, наложила се в съдебната практика / Определение № 1292/16.02.2022 г. постановено по в. ч. гр. д. № 13860/2021 г. по описа на СГС, ЧЖ-II-A състав и диспозитива на Определение от 24.08.2017 г. по ч. гр. д. № 10252/2017 г. по описа на Софийски градски съд, IV А състав/.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 16732/18.04.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 34479/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, КАТО:

ОСЪЖДА (фирма), ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление в гр.(адрес) да заплати на (фирма), ЕИК 130328609, със съдебен адрес в гр. (фирма), на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата в размер на 50 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3